О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
София, 17.12. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнанадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 993 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Овергаз Мрежи“АД против Решение № 256 от 30.01.2019г. по в.т.д.№ 5210/2018г. на САС, ТО, 15 състав, /с допусната поправка на очевидна фактическа грешка с Решение № 2375 от 31.10.2019г./, с което е отменено изцяло първоинстанционното решение и са отхвърлени предявените срещу „Сименс“ ЕООД искове с правно основание чл.327 ТЗ във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 131 809.99лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, представляваща цена на доставен от ищеца и потребен от ответника природен газ по договор от 848 от 21.01.2013г. и на сумата 9 054.85лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата.
С касационната жалба е въведено твърдение за недопустимост на решението на САС. Този порок е обоснован с аргумента, че първоинстанционният съд разгледал и уважил исковете, предявени от ищеца „Овергаз Мрежи“АД срещу „Сименс“ЕООД и при подадена въззивна жалба от ответника, независимо че е разгледал спор между „Овергаз Мрежи“АД и „Сименс“ЕООД, САС се произнесъл с диспозитива на решението си по отношение на „Овергаз Сервиз“АД – по отношение на дружество, което не е страна – ищец по делото и не може да бъде адресат на решението по спора. Иска се обезсилване на въззивното решение поради неговата недопустимост. Изложени са и подробни съображения за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК, се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/Следва ли да има съответствие между съдържанието на мотивите и диспозитива на съдебното решение по отношение на страните между които се води делото. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 1/1953г.
2/Може ли въззивният съд да се произнася служебно по въпроси, които не са посочени в жалбата извън валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част. Поддържа се, че този процесуалноправен въпрос е разрешен САС в противоречие с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и цитирани решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се произнесъл служебно по въпроси, които не са поставени във въззивната жалба на ответника; че мотивите на въззивната инстанция са изградени върху факти и обстоятелства, които не се твърдят от въззивника – а именно дали измервателните уреди са били монтирани и демонтирани правилно и дали легитимни лица са извършили метрологичната им проверка. Поддържа се, че в резултат на служебно развити по тези въпроси аргументи, съставът на САС достигнал до извод за недоказаност на обстоятелството, че до момента на подмяната, извършена на 15.12.2014г., техническото средство не е работило правилно, поради което не е отчитало точно потребеното от ответника количество природен газ.
3/Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради непълнота на доклада и на дадените указания на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК, в случай, че счита, че липсата на тези доказателства е определяща за изхода на спора при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, обоснована с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е поставен с оглед на тезата на касатора, че първоинстанционният съд не е дал указания на страните във връзка с необходимостта да установяват факти и обстоятелства относно подмененото средство за търговско измерване, данни за вида на подменените елементи, индивидуализиращи данни за снетото и поставено измервателно средство, качеството на лицето, извършило подмяната. Поддържа се, че ответникът не е оспорил представените с исковата молба доказателства и съответно в доклада по чл.146 ГПК не са давани указания на страните относно тези обстоятелства и нуждата им от доказване.
4/Може ли вещото лице да ползва за изготвяне на заключението си, освен документи, представени по делото така и непредставени такива, които се намират у ищеца, да извършва оглед на документи и съоръжения на друго място. Допълнителната предпоставка по т.1на чл.280,ал.1 ГПК е аргументирана с позоваване на решенията по гр.д.№ 60236/16 на 4 г.о. на ВКС и решението по гр.д.№ 163/2014г. на 1 г.о. на ВКС. Според касатора съставът на САС е формирал извод, че вещото лице няма право да преглежда документи, които се намират при ищеца и не са представени по делото. Поставянето на въпроса е във връзка с изложените от САС съображения, въз основа на които не са кредитирани конкретно посочени части от заключението на съдебно техническата експертиза.
5/Дължи ли потребителят на природен газ заплащане на газоразпределителното предприятие на доставен и потребен природен газ в случаите, когато поради неизправност на средството за търговско измерване количеството на природен газ е изчислено неправилно и по какъв начин в такъв случай следва да се изчисли действително потребеното количество природен газ. Въведена е допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
В писмен отговор ответникът „Сименс ЕООД“ оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е приела за безспорно установени изложените в исковата молба обстоятелства: че ищецът „Овергаз Мрежи“ и ответникът „Сименс“ЕООД са страни по договор №848 от 21.01.2013г. за разпределение и снабдяване с природен газ на обект на ответника административна сграда в София, ул.“Кукуш“№ 2 при договорени параметри /минимални количества, качество и налягане и др./ срещу задължение на купувача да приема и заплаща природния газ; че предаването и приемането на природния газ, както и търговското му измерване се извършва на мястото на доставка – газозамерен пункт на доставчика, обслужващ купувача; че измерването на количествата природен газ за ответника-купувач се извършва със средства за търговско измерване – разходомер и коректор, собственост на ищеца и подлежащи на първоначална и последваща проверки; че на 15.12.2014г. разходомерът и коректорът на измервателното съоръжение на обекта на ответника са били подменени от служители на доставчика с ново измервателно съоръжение, което ищецът е твърдял, че е проверено и сертифицирано с приложените към исковата молба Протокол за метрологична проверка на електронен коректор от 17.11.2014г. и протокол за проверка № CR1399/14 от 28.11.2014г.; че на 13.01.2015г., ответникът е уведомил ищеца, че във връзка с извършената на 15.12.2014г. смяна на измервателните устройства за търговско измерване, на обекта е отчетена в пъти разлика между изразходваното количество природен газ през първата половина на месец декември и това, което е отчетено като изразходвано през втората половина на същия месец, поради което желае да бъде извършена проверка на монтираните измервателни устройства от независима оторизирана изпитателна лаборатория, съгласно чл.3.5, ал.2 от ОУ; че с писмо от 09.02.2015г. ищецът е съобщил на ответника, че измервателните устройства подлежат на периодична метрологична проверка и поставените на мястото на подменените на 15.12.2014г. разходомер и коректор са били вече проверени и сертифицирани, за което са приложени и съответните протоколи /Протокол за метрологична проверка на електронен коректор №1277 17.11.2014г. и протокол за проверка № CR1399/14 от 28.11.2014г. съгласно които е налице констатация за „съответствие“, приобщени като доказателства по спора/; със същото писмо ответникът е уведомен, че демонтираните разходомер и коректор също са били подложени на метрологична проверка /Протокол № 45 за извършена на 04.02.2015г. метрологична проверка на ел.коректор с констатация „за съответствие“ и на Протокол CR 024/15 за извършена на 04.02.2015г. проверка на ротационен разходомер с констатация „не съответства“, приложени като доказателства по спора/; в същото писмо ищецът е посочил, че при съвкупната преценка на обстоятелствата, заключението е, че е била налице грешна софтуерна конфигурация при снетия на 15.12.2014г. електронен коректор, като установената неточност е 1 към 10, т.е. фактурираните обеми за периода на действие на договора са 10 пъти по-малко от реално изразходваните, поради което и годишния акт не е подписан от доставчика до изясняване на ситуацията; че ищецът е посочил реално изразходваните количества природен газ, изчислени от него, както и дължимите за тях суми; в писмото ищецът е поканил ответника на среща с цел безконфликтното разрешаване на въпроса относно реалното потребление на обекта.
От фактическа страна съставът на САС е обсъдил заключението на приетата пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, в която експертът е посочил, че след запознаването му с представените по делото писмени доказателства, както и с подробно описаните в заключението документи, /които САС е констатирал, че не са представени по делото/ и след проведени срещи и разговори с представители и служители на ищцовото дружество е установил, че при монтаж на разходомер и коректор, извършен на 04.02.2013., е допусната субективна грешка от служител на ищеца чрез монтаж на неподходящ коректор, който не съответства на импулсния фактор на разходомера, което е довело до несъответствие между изчислените на база инсталирани мощности и заявени количества и отчетени потребени количества природен газ през 2013г. и 2014г.; че на 15.12.2014г. след демонтаж на СТИ с изтекъл междупроверочен интервал, са монтирани еднотипни на предишните разходомер и коректор, но при съответствие на импулсния фактор на двете съоръжения; че софтуерната конфигурация на електронния коректор не възпрепятства работата на електромеханичната част /хардуера/ на СТИ и в този смисъл не води до техническа неизправност, но има пряко влияние върху отчета на СТИ, защото задава параметри за изчислителната обработка на данните от регистъра на брояча на разходомера; че погрешната конфигурация води до погрешни отчети- влияе негативно на отчитането на потреблението.
От правна страна въззивният съд е приел, че спорните по делото въпроси са какви са доставените на ответника количества природен газ и каква е тяхната стойност; била ли е налице неизправност на измервателните уреди, както и следвало ли е да бъде спазена процедурата, предвидена в чл.3.4 от ОУ, приложими към процесния договор, а именно: „количеството подаден и приет природен газ да се установи на база часовия разход на работещите с природен газ монтирани мощности на купувача, като бъде подписан в тридневен срок двустранен протокол между страните”.
Обосновано е, че съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго; че страните са уговорили предаване и приемане на природния газ, както и търговското му измерване да се извършва на мястото на доставката – изхода на газозамерния пункт на доставчика, обслужващ обекта, а измерването на преминалия природен газ да се осъществява чрез монтирани средства за измерване разхода на природен газ, проверени и маркирани от лицензирани органи/чл.3.2 ОУ/, както и, че количествата природен газ, показани от измервателните уреди в ГЗП на доставчика, ще се считат за единствено меродавни и задължителни за двете страни /чл.3.3, ал.2 от ОУ/. Съгласно чл.3.4, когато измервателните уреди на доставчика се окажат неизправни или по някаква друга причина не работят, количествата подаден и приет природен газ следва да се установят на база часовия разход на работещите с природен газ мощности на купувача, като за целта страните съставят двустранен протокол в тридневен срок.
Обсъждайки от правна страна безспорните обстоятелства, че на 15.12.2014г. ищецът е подменил коректора и разходомера на измервателното съоръжение на обекта на ответника с нови такива, и че след тази подмяна е установена разлика от обичайното изразходвано количество природен газ за обекта, въззивният състав е приел, че по делото липсват данни относно подменените разходомер и коректор, липсва протокол с означение на дата и час на подмяна, модел, марка, вид и номер на подменените елементи, липсват и индивидуализиращи данни за новопоставените измервателни средства и не е установено кое лице, в какво качество и поради какви причини е осъществило процесната подмяна. Обсъдено е, че в експертизата вещото лице е посочило името на служителя, извършил смяната и че вещото лице се е запознало с протокола за демонтаж и монтаж от 15.12.2014г., но такъв по делото не е представен. Анализирано е, че отсъстват доказателства, от които да се установи кой, кога, по какви причини е осъществил подмяната и какви са индивидуализиращите белези на старите и на новите средства за търговско измерване. Подробно са обсъдени приложените към исковата молба доказателства за извършени метрологични проверки и е счетено, че макар протоколите да са изготвени на бланка на лицензирана лаборатория за проверка на средства за измерване, Протокол №1277 от 17.11.2014 г. за извършена метрологична проверка на електронен коректор е посочен да е изготвен от лице, непопадащо сред лицата, посочени в Заповед №А-0-024/26.07.2011 г., издадена от Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор, които следва да извършват съответните проверки. По отношение на останалите три протокола /Протокол № CR1399/14 от 28.11.2014г.; Протокол № 45 от 04.02.2015г. и Протокол № CR024/15 от 04.02.2015г./ е прието, че за част от тях не е неясно кой е техният съставител – кой е извършил проверката и е стигнал до съответното заключение, в качеството си на какъв е извършил проверката, разполага ли със съответната правоспособност да стори това, попада ли сред лицата, които са посочени в издадената от Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор заповед.
Като самостоятелен аргумент е изложен, че отсъства основание за извод, че именно проверените в посочените протоколи разходомери и коректори са онези, които са били демонтирани, съответно монтирани като нови, тъй като не е представен протокол за демонтаж и монтаж. Като допълнително съображение е изложено, че при твърдян демонтаж от 15.12.2014г., протоколите за извършените проверки на „стар демонтиран“ уред са от 04.02.2015г., което пък от води до съмнение относно резултатите, обективирани в протоколите.
При извода, че ищецът не установява при условията на пълно и главно доказване, че демонтираните елементи от средството за търговско измерване са онези, за които са представени протоколи за проверка от 04.02.2015г., /в единия от които е заключено, че разходомерът „не съответства“/; че не е доказано именно разходомерът и коректорът, посочени в протоколите от 17.11.2014г., съответно от 28.11.2014г., да са онези, с които е извършена замяната, съставът на САС е приел за недоказано и обстоятелството, че до момента на смяната, извършена на 15.12.2014г., техническото средство не е работило правилно, поради което и не е отчитало точно потребеното от ответника количество природен газ спрямо реално консумираното количество. Акцентирано е, че по делото не е представен протокола за монтаж и демонтаж от 15.12.2014г., обсъден от вещото лице в техническата експертиза. Изложени са аргументи, че не следва да бъде кредитирано заключението на техническата екпертиза в тази част, тъй като същото не кореспондира на намиращите се в кориците на делото писмени доказателства, представени от страните. Изложени са съображения, че не следва да бъде ценено като доказателствено средство заключението на техническата експертиза и относно обстоятелствата, които вещото лице е посочило да е установило чрез провеждане на разговори и събиране на писмени доказателства, и въз основа на които е направило заключения относно осъществените във времето факти и събития, на които същият не е бил непосредствен свидетел. Изложено е, че експертът следва да изготви заключение по въпросите, за които се изискват специални знания, но той не разполага с процесуална възможност да събира доказателства, въз основа на които да прави анализи и изводи.
Независимо от съображенията за недоказаност на твърдения от ищеца факт, че до момента на смяната, извършена на 15.12.2014г., техническото средство не е работило правилно, поради което не е отчитало точно през исковия период потребеното от ответника количество природен газ спрямо реално консумираното, обуславящи неоснователност на предявения иск, САС е изложил и самостоятелни решаващи мотиви при кредитиране на извода на вещото лице за допусната субективна грешка при монтажа на разходомера и коректора, извършен на 04.02.2013г. чрез монтаж на неподходящ коректор, който не съответства на импулсния фактор на разходомера – погрешна софтуерна конфигурация на електронния коректор. Възприето е и е ценено като доказателствено средство заключението в частта, че погрешната софтуерна конфигурация не възпрепятства работата на електромеханичната част /хардуера/ на СТИ, но има пряко влияние върху отчета на СТИ, защото задава параметри за изчислителната обработка на данните от регистъра на брояча на разходомера. Изложени са мотиви, че след като погрешната конфигурация води до погрешни отчети – влияе негативно на отчитането на потреблението на природен газ, това не означава, че тя не води до неизправност по смисъла на ОУ, тъй като неизправността може да се дължи на електромеханична или електрическа повреда, но и на методическа грешка, водеща до груба грешка в отчета.
В хипотеза, че снетият на 15.12.2014г. електронен коректор действително е бил с грешна софтуерна конфигурация, съставът на САС е мотивирал, че за страните е възникнало задължението, предвидено чл.3.4 от ОУ /когато измервателните уреди на доставчика се окажат неизправни или по някаква друга причина не работят, количествата подаден и приет природен газ следва да се установят на база часовия разход на работещите с природен газ мощности на купувача, като за целта страните съставят двустранен протокол в тридневен срок/, което не е изпълнено. Възприето е тълкуване, че съгласно вложения в разпоредбата смисъл, под „неизправни“ измервателни уреди следва да се разбира нередовни, неточни, повредени, развалени или по каквато и да е причина неработещи коректно, правилно и точно. По възраженията на въззиваемия, че двустранен протокол не е подписан поради вина на купувача-ответник е даден отговор, че отсъстват твърдения и доказателства, че ищецът е констатирал отклонения в отчитането на средствата за измерване и че е поканил ответника да установят количествата подаден и приет природен газ на база часовия разход на работещите монтирани мощности на купувача, като за целта съставят протокол. За неоснователно е счетено твърдението, че това е сторено с писмо с изх.№ СГ-ИД 184/09.02.2015 г., тъй като с него ответникът е уведомен за извършени вече едностранно от ищеца проверка, анализ и разчет на „реално изразходваните количества природен газ“ и е поканен за провеждане на среща за безконфликтно решаване на проблема, но не и за съставяне на двустранно подписан протокол за установяване на тези количества газ на база часовия разход на работещите монтирани мощности на купувача. САС е счел за недоказано количествата консумиран газ за процесния период да са такива, каквито са изчислени от вещото лице поради неустановеност дали в действителност през процесния период всички инсталирани от потребителя мощности, захранвани с природен газ са функционирали, каквато база и методика за изчисления страните изрично са уговорили за приложима в отношенията си в тази хипотеза.
По довода за недопустимост на решението: Изтъкнатото несъответствие между мотиви и диспозитив е поправимо от съда, който го е допуснал и не води до недопустимост на неговия акт. В случая соченото от касатора несъответствие е отстранено по реда на чл.247,ал.1,предл първо ГПК и с Решение от 31.10.2019г. САС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка при посочване фирменото наименование на ищеца.
С оглед изложеното отсъства и основание за допускане на обжалването по първия поставен в изложението въпрос.
Вторият и третия въпрос нямат правна характеристика. Задължението на въззивния съд по чл.269, изр. второ ГПК пряко произтича от закона, а задълженията за даване на указания до страните във връзка с възможността им да посочат нови доказателства във въззивното производство са разяснени в т.2 на ТР №1 от 19.12.2013г. по тълкувателно дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Характеристиката на правни, съобразно разясненията в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, тези въпроси биха имали само ако въззивната инстанция е мотивирала становище, че следва служебно да се произнесе по непосочени в жалбата доводи и възражения, респ. е обосновала и аргументирала, че не следва да дава указания за предприемане на процесуални действия по ангажиране на доказателства, независимо от отсъствие, непълнота или неточности в доклада и указанията на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК. В хипотеза като настоящата, в която такива съображения и мотиви не са изложени, въпросите на касатора са твърдение за процесуална незаконосъобразност – касационно основание по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, което е ирелевантно за фазата по чл.288 ГПК и не е основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по втория поставен в изложението въпрос произтича и от обстоятелството, че съгласно трайно установената съдебна практика, обобщена в т.3 на ТР №1/17.01.2001г., т.19 от ТР №1/04.01.2001г. и т.2 на ТР№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва собствена преценка на доказателствената по делото при което обсъжда и всички доводи и възражения на страните. Подлагайки на собствен анализ на доказателствата /протоколите/, с които ищеца твърди, че установява метрологичната проверка за изправността и съответствието на снетите и поставени измервателни уреди, въззивната инстанция не е процедирала в отклонение на процесуалните си задължения, не е подменила предмета на въззивната жалба, с която е сезирана и не се е произнесла на основание, различно от въведеното с въззивната жалба. С последната ответникът въззивник е акцентирал на задължението, поето в чл.3.4 от ОУ, възразил е срещу извода на първоинстанционния съд, че СТИ са неизправни и неработещи, поддържал е, че едностранно извършеното от ищеца преизчисляване на реално потребените от ответника количества природен газ за 2013г. и 2014г. представлява нарушение на договора между страните, защото макар да е констатирано наличието на грешна софтуерна конфигурация, не са установени реалните количества подаден и приет природен газ. Поради това не отговаря на материалите по делото предпоставената от касатора теза, че „съдът служебно е развил аргументи“ и се е произнесъл по факти и обстоятелства, които не се твърдят от въззивника.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по третия въпрос и поради това, че в конкретния случай нито във въззивната жалба, нито в отговора по чл. 263 ГПК е налице позоваване на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада по чл.146,ал.1 ГПК, извършен от първоинстанционния съд, само в която хипотеза за въззивната инстанция, съгласно т.2 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, възниква задължение за даване на указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и на дадените указания. Поради обстоятелството, че касаторът не е въвел в отговора на въззивната жалба довод за нарушения на СГС във връзка с доклада, поставеният въпрос е изцяло хипотетичен. Ако е налице хипотезата на т.2, изр.второ от ТР №1/2013г. на ОСГТК, на страната се дължи даване на указания относно възможността да предприеме процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства. Нито първоинстанционният, нито въззивният съд имат задължение да укажат какво доказателство страната следва да представи за установяване на твърдян факт, нито задължение да й укажат, че представените не са в състояние да обосноват извод за доказаност твърдения от нея факт. Поради това тезата на касатора, че е следвало да й бъде указано от САС да представи по делото Протокол за монтаж и демонтаж на средства за измерване от 15.12.2014г., доказателства относно подменения разходомер и коректор, както и други доказателства за установяване сертифицирането на уредите, е несъстоятелна. Доводът на касатора, че САС не е дал вяра на неоспорени от ответника доказателства /четирите протокола за метрологична проверка/ не държи сметка за обстоятелството, че са касае за едностранно съставени от името на трети лица частни свидетелстващи документи, по отношение част от които въззивната инстанция е констатирала, че нямат посочен съставител, а по отношение на други – че не е установено издателят им да разполага със съответната правоспособност да извършва проверката за съответствие.
Четвъртият въпрос е некоректно поставен, тъй като мотивите на САС касаят кредитиране заключението на експертизата, което е негово правомощие за оценка по чл.202 ГПК съобразно събраните по делото доказателства. Несъстоятелна е тезата, че съдът може да основе изводите си на документ /протокол за монтаж и демонтаж от 15.12.2014г./, който не е представен по делото, но вещото лице е посочило, че се е запознало с неговото съдържание при извършената проверка на документацията на ищеца. Отсъства твърдяното противоречие на изложените от САС подробни съображения защо не кредитира заключението на техническата експертиза в отделни негови части с посочената от касатора практика на ВКС. Решението по гр.д.№ 60238/2016г. на ІV г.о. на ВКС визира възможността вещото лице да съобрази заключението си със събрани по делото свидетелски показания, а не възможността вещото лице да възпроизвежда и основава заключението си несъбрани по надлежния ред доказателства за факти и обстоятелства. Въззивната инстанция е обсъждала и съпоставяла заключението на техническата експертиза с доказателствата по спора, като е аргументирала причините да не го кредитира в посочените части, поради което отсъства и противоречие с решението по гр.д.№ 163/2014г. на І г.о. на ВКС. Формирането от въззивната инстанция на собствените й фактически и правни изводи по съществото на спора неотменимо предпоставя и собствената й мотивирана преценка по възприемане или не на изводите на техническата експертиза.
При поставянето на втори, трети и четвърти въпрос от изложението касаторът не държи сметка и за самостоятелно изложените аргументи на САС за неоснователност на иска, основани и на кредитиране на извода на вещото лице, че демонтираното средство за техническо измерване – снетият на 15.12.2014г. електронен коректор е действително е бил с грешна софтуерна конфигурация. Въззивната инстанция подробно е мотивирала, че в тази хипотеза е приложим изрично уговореният между страните начин за установяване на количествата подаден и приет природен газ, която процедура не се спори, че не е спазена, поради което не е установена по делото базата на изчисление на действителните количества, подлежащи на заплащане от потребителя, съгласно разпоредбата на чл.3.4 от ОУ. Следователно тази група въпроси е неотносима съм самостоятелните правни съображения, изложени от въззивната инстанция, т.е. те не са самостоятелно обуславящи изхода на спора и не отговарят на селективните критерии, въведени в т.1 на ТР№1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по поставения материалноправен въпрос произтича от обстоятелството, че въззивната инстанция не е дала отрицателен отговор на първата част от него – не е мотивирала, че потребителят на природен газ не дължи заплащане на доставени количества, когато поради неизправност на средството за търговско измерване реалното количество на доставения и потребен е изчислено неправилно. Следователно така поставен този въпрос не е разрешен в обжалваното решение в смисъла, който касаторът влага в него.
Втората част на въпроса е изцяло хипотетична, няма правен характер и изключва възможност за принципен отговор /извън отговора съобразно уговорката между страните/, тъй като изводите на САС по въпроса за начина, по който следва да се изчисли действително потребеното количество по конкретния спор са основани на конкретно уговорения между страните способ и база.
Разноски за производството не се присъждат. Ответната страна, депозирала писмен отговор чрез юрисконсулт не е заявила такова искане.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 256 от 30.01.2019г. по в.т.д.№ 5210/2018г. на САС, ТО, 15 състав, /с допусната поправка на очевидна фактическа грешка с Решение № 2375 от 31.10.2019г./.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: