3
Определение по чл.288 ГПК на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 608
София, 21.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1653 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ДФ”Земеделие” срещу Решение № 364 от 19.12.2013 год. по т.д.№ 724/2013 год. на Варненски апелативен съд.
С обжалваната пред ВКС част, въззивният съд е потвърдил Решение № 104 от 09.07.2013 год. по т.д.№ 675/2013 год. на Шуменския окръжен съд. С първоинстанционният съд е приел за основателен до размера на 67853.97 лв., предявеният по реда на чл.219 ал.3 ГПК иск на Община [населено място] срещу ДФ”Земеделие”. В частта с която Община [населено място] е била осъдена да заплати на основание чл.266 ал.1 ЗЗД на „Автомагистрали Черно море” сумата 63045.24 лв., като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила. За да потвърди първоинстанционния акт, въззивния съд се е мотивирал с това, че ДФ”Земеделие” неоснователно е отказал изплащането на договорената финансова помощ за Община [населено място] за покриване на разходите за СМР при подобряване на междуселищната пътва мрежа. Строително-ремонтните работи са били извършени от [фирма] в изпълнение на сключен по реда на ЗОП договор от 27.09.2007 год. за ремонт на пътя [населено място]-с.Ловец-с.К. и пътя [населено място]-с.М.. Исковата сума представлява неразплатен остатък от задължението по приети по съответния ред СМР, като възражението на Общината е, че този остатък не и е бил преведен от ДФ”Земеделие”. Тезата на Фонда е, че допълнителните строителни работи са извършени с отклонение от договореното, като обем и стойност. Съобразно събраните доказателства по делото, ВнАС е приел, че извършените и приети СМР са в съответствие с договора, който е действителен и при сключването и изпълнението му не е допуснато нарушение на ЗОП, каквито възражения са били релевирани пред инстанциите по същество.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК ДФ”Земеделие” се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допускан поради липсата на посочен правен въпрос. Изразено е и становище, че касационната жалба е неоснователна. Има искане за присъждане на разноски и списък по чл.80 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсва соченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол, произтича от следното:
Правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не е посочен, още по-малко, съобразен с критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК. Такъв не може да бъде изведен и от съдържанието на изложението, доколкото то съдържа разяснения за предназначението на програмата САПРД и значението и за икономиката на Република България, както и твърдение, че разглеждането на спорове за финансиране по тази програма „ще спомогне за точното прилагане на закона, което ще допринесе за отстраняване на непълнотите и неяснотите на визираната правна норма, резултат безспорно водещ до усъвършенстване на правото.
Касаторът ще следва да заплати на ответника по касация направените в настоящето производство разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК и в размер, съобразно възнаграждението за процесуалния му представител – 2632 лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 364 от 19.12.2013 год. по т.д.№ 724/2013 год. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на [фирма] с ЕИК-127001597 сумата 2632 лв. (две хиляди шестстотин тридесет и два лева), на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.