3
Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№115
София, 08.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети ноември през хиляди и петнадесети година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 949 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационните жалби на [фирма] и на [фирма] срещу въззивното Решение № 802 от 16.12.2014 год. по гр.д.№ 1271/2014 год. на Пловдивския апелативен съд.
С това решение, съставът на П. се е произнесъл по жалбата на [фирма] срещу Решение № 447 от 25.09.2014 год. по т.д.№ 302/2014 год. на Пловдивския окръжен съд с което е бил отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 80295.91 лв. – получена на отпаднало основание цена за достъп на притежаваната от ищеца е (Ф.) до електроразпределителната мрежа на ответника на периода 01-19.06.2013 год.
Като е счел въззивната жалба за частично основателна, съставът на П. е отменил първоинстанционното решение за сумата до 79257.13 лв., като я е присъдил в полза на ищеца, ведно с разноски за двете инстанции. Потвърдил е отхвърлителното решение на ПОС в частта за 1038.78. лв.
[фирма] обжалва въззивното решение в частта с която искът е бил счетен за основателен. Жалбата на [фирма] е депозирана по реда и на основание чл.287 ал.2 ГПК и е срещу тази част на въззивния акт с която е потвърдено решението на ПОС.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът [фирма] се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпроса: „Дали с отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона (в случая чл.13 ал.7 от ЗЕ) е допуснато предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови последици, все едно, че не е съществувал в правния мир (т.е. решението за отмяната му има обратна сила) или решението с което този акт се отменя няма такава обратна сила?”.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът [фирма] сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Основанието по т.1 свързва с противоречие с ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС – произнасяне от страна на въззивния съд по доводи, които не са били въведени нито в първоинстанционното, нито във въззивното производства, а именно действието във времето на отмяната на индивидуален административен (Решение Ц-33 от 14.09.2012 год. на ДКЕВР) акт от ВАС.
Основанието по т.3 също е свързано с действието на индивидуален административен акт, а именно: „ При положение, че с индивидуален административен акт (Решение Ц-6 от 13.03.2014 год.) ДКЕВР е определил окончателни цени в размер на 0.00 лв. на МВтЧ за достъп до мрежата на [фирма], може ли въззивният съд по аналогия да приеме, че окончателната цена за достъп, дължима от [фирма] и възлизаща на 2.45 лв. на МВтЧ, е дължима на [фирма] и то за минал период?”.
Становището на настоящия съдебен състав е, че характеристиката на правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 та ТР № 1/19.02.2010 год. има само въпроса, поставен от касатора [фирма]. Първият от въпросите, посочени от [фирма] съставлява твърдение за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон, а вторият е по-скоро риторичен.
Не е налице, обаче, основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на поставения от касатора [фирма] правен въпрос, поради обстоятелството, че по него вече има произнасяне по реда на чл.290 ГПК от състави на ВКС, а наличието на задължителна по смисъла на т.2 от ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС съдебна практика, изключва приложното поле на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК.
С Решение № 212 от 23.12.2015 год. по т.д.№ 2956/2014 год. на І т.о., Решение № 155 от 11.01.2016 год. по т.д.№ 2611/2014 год. на ІІ т.о. и Решение № 157 от 11.01.2016 год. по т.д.№ 3018/2014 год. на ІІ т.о. Върховният касационен съд прие, че съгласно чл.177 ал.1 АПК, Решения № 4083 от 25.ІІІ.2013 год. по адм.д. № 12494/2012 год. ВАС и потвърждаващото го Решение № 8937 от 19.VІ.2013 год. по адм.д. № 6082/2013 год. на 5-чл. с-в на ВАС с което по административноправен ред е отменено Решение № Ц-33 от 14.11.2012 год. на ДКЕВР, има сила за страните по делото, но ако с него оспореният адм. акт бъде отменен или изменен, този съдебен акт има действие по отношение на всички (erga omnes).
Поради това, конститутивното действие на влязлото в сила решение на ВАС, с което решението на ДКЕВР за определянето на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи е било отменено, настъпва с обратна сила (ex tunc), поради което е отпаднало и основанието за вече извършените плащания за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа по т.нар. временни цени.
Поради обстоятелството, че произнасянето по този въпрос от страна на въззивния съд съвпада с изразеното по реда на чл.290 ГПК становище на ВКС, липсва основание за допускане на касационен контрол и по двете жалби.
С оглед изхода на спора, разноските остават в тежест на страните, така, както са направени.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 802 от 16.12.2014 год. по гр.д.№ 1271/2014 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.