О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
София, 18.04.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2618 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Б. Б. и Ц. К. А. в качеството им на наследници на починалия в хода на производството ищец К. Ц. Б. против имащата характер на определение част от Решение № 137 от 30.05.2016г. по в.т.д.№ 198/2016г. на Варненския АС, с което е потвърдено Определение № 432 от 08.02.2016г. по т.д.№ 1484/2014г. на ОС Варна за отхвърляне на молбата по чл.248 ГПК за изменение на решението на първоинстанционния съд в частта за разноските относно адвокатското възнаграждение, което насрещната страна [фирма] е осъдена да заплати в полза на И. Б. и Ц. А. за първоинстанционното производство.
По подадената частна въззивна жалба въззивната инстанция е констатирала, че И. Б. и Ц. А. са поискали изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските като се възложи на осъдения ответник възстановяване на цялото заплатено от тях адвокатско възнаграждение в размер на по 2 500лв. Посочила е, че с решението си първоинстанционният съд е редуцирал платеното адвокатско възнаграждение при направено възражение от ответника по чл.78,ал.5 ГПК, като е определил за заплащане сумата по 2 000лв. за всяка от страните.
Съставът на апелативния съд е споделил извода, че минималното адвокатско възнаграждение, с оглед цената на иска за всяка една от ищците, е 1 130лв. Посочил е, че делото не представлява правна и фактическа сложност, а при определяне интензитета на предоставената адвокатска защита, за която е платено възнаграждението, следва да се съобрази обстоятелството, че е проведено едно съдебно заседание, както и фактът, че е осъществена идентична защита чрез идентични правни действия по отношение и на двете ищци. Обосновал е, че присъдените в тяхна полза разноски за адвокатско възнаграждение от по 2 000лв., е двойно на минималния размер и отразява адекватно осъщественото процесуално представителство.
С частната касационната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. В изложението към нея се иска допускане на обжалването поради противоречие на произнасянето на апелативния съд с т.3 на ТР № 6/2012г. по въпроса за предпоставките за намаляване на адвокатското възнаграждение и необходимостта от излагане на мотиви относно фактическата и правна сложност на спора. Твърди се, че обжалваното определение противоречи на други влезли в сила цитирани актове по въпроса относно обективните факти, които обуславят преценката за фактическа и правна сложност на съдебния спор. При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: При правоприемство в процеса поради смърт на първоначалната страна и заплатено впоследствие от правоприемниците й адвокатско възнаграждение на упълномощения от праводателя адвокат, следва ли да се вземе предвид при определяне на размера му, в контекста на чл.78,ал.5 ГПК във вр. с чл.7,ал.6 Наредба № 1/2004г., извършеното процесуално представителство в открити съдебни заседания по отношение на праводателя им. При наличие на другарство в процеса, в който двама или повече другари са били представлявани от един процесуален представител по силата на отделни договори за правна помощ, следва ли в контекста на чл.78,ал.5 ГПК това обстоятелство да бъде преценявано от съдилищата като критерий за намаляване на размера на уговореното и заплатено поотделно от всеки един от доверителите адвокатско възнаграждение. „Завишената интензивност на доказването, изразяваща се в значителен по брой и вид /три и повече/ на събраните доказателства и защитата по направено оспорване наличието на всеки един от елементите на сложния правопораждащ състав на искове, основани на деликт, обуславя ли наличието на фактическа и правна сложност по смисъла на чл.78,ал.5 ГПК.“
От насрещната страна – ответника [фирма] отговор на касационната жалба в срока по чл.278 ГПК не е постъпил.
Искането за допускане на обжалването е неоснователно
Тезата, че въззивната инстанция не е изложила мотиви по въпроса дали спорът представлява фактическа и правна сложност, е твърдение за допуснато процесуално нарушение при обосноваване на съдебния акт. Това не е правен въпрос по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС и не е основание за допускане на обжалването, а касационно основание.
Поради спецификата на всяко дело с оглед на сложност, брой проведени съдебни заседания, на извършваните от конкретния процесуален представител действия за защита, общ и принципен отговор на поставените от жалбоподателите въпроси не би могъл да бъде даден. Въпросите са и казуистични, подчинени на конкретната фактология по спора, което изключва и естеството им на правни.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на имащата характер на определение част от Решение № 137 от 30.05.2016г. по в.т.д.№ 198/2016г. на Варненския АС за потвърждаване на Определение № 432 от 08.02.2016г. по т.д.№ 1484/2014г. на ОС Варна, с което е оставена без уважение молбата на И. Б. Б. и Ц. К. А. по чл.248 ГПК
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: