1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
София, 02.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 251 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] – кредиторът инициирал производството по чл.625 ТЗ против Решение № 74 от 28.07.2015г. по в.т.д.№ 160/2015г. на АС Бургас, с което е отменено решението по т.д.№ 71/2014г. на Бургаския ОС относно началната дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място], по отношение на което окръжният съд е постановил решение по чл.632,ал.1 ТЗ и е спрял производството по несъстоятелност. С обжалваното решение за начална дата на неплатежоспособността е определена 21.04.2009г., вместо посочената от окръжния съд 14.06.2005г.
С касационната жалба се иска отмяна на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК и определяне за начална дата възприетата от първоинстанционния съд. Според касатора това е датата, на която е станало изискуемо неговото вземане към длъжника по фактура 165/14.04.2005г. Счита, че споразумителният протокол от 27.08.2007г. по силата на който [фирма] е поел задължението за плащане по фактурата да бъде извършено в лицето на [фирма], не променя падежа на задължението, а само субекта, в чиято полза следва да се престира.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите:1/ процесуалноправен – следва ли във въззивната жалба, когато се обжалва решение по чл.630,ал.1 ТЗ в частта относно определената начална дата на неплатежоспособността, да се формулира конкретно искане за отмяна на постановения съдебен акт, като се посочи не само в какво се състои порочността на решението, но и в какво се състои искането /т.е. коя дата въззивникът счита за начална на неплатежоспособността/, и ако това не е направено, задължен ли е въззивният съд да приложи чл.262,ал.1 във вр. с чл.260,т.4 ГПК при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Твърдението е, че длъжникът, който е обжалвал решението на окръжния съд относно констатацията за неговата неплатежоспособност, е оспорвал и определената началната дата, поради което е следвало да посочи коя счита за действителна. 2/ Материалноправни въпроси: Кои са критериите и към кой момент следва да се определи началната дата на неплатежоспособност; следва ли началната дата да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане на вземането на определен кредитор; какво е значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово-икономически показатели и тяхната тежест при определяне на началната дата на неплатежоспособност; дали за установяване началната дата на неплатежоспособност съдът е длъжен да установи обективното икономическо състояние на длъжника с всички показатели на счетоводните стандарти, или е достатъчно да констатира кога е последното плащане. Посочва, че „тези въпроси следва да бъдат разгледани на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК“ като същевременно прилага решенията по т.д.№ 169/2010г. на 2т.о., по т.д.№ 915/2009г. на 2т.о., т.д.№ 1762/2003г. на 1 т.о. и т.д.№ 2053/2003г. на 1 т.о. на ВКС.
В писмен отговор [фирма] – присъединен по реда на чл.629,ал.4 ТЗ кредитор оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата. Отговор на касационната жалба от длъжника в срока по чл.287 ГПК не е постъпил.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба от [фирма] по чл.625 сл.ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма], [населено място] и поради невнасяне на определената по реда на чл.629б, ал.1 ГПК сума, е постановил решение по чл.632,ал.1 ТЗ. За начална дата на неплатежоспособността е определил тази, посочена от [фирма], като е приел, че състоянието на неплатежоспособност на ответника е възникнало към момента на настъпването на изискуемостта на сумата по фактура 165/14.04.2005г., на която подалото молбата по чл.625 ТЗ дружество е основало качеството си на кредитор – а именно 14.06.2005г.
Бургаският АС е бил сезиран с жалба на длъжника, който е искал отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, но същевременно е изложил и доводи за неправилно определена начална дата на неплатежоспособността. Поддържал е, че последното плащане към присъединения кредитор [фирма], констатирано и от вещото лице, е на 21.04.2009г. Поддържал е, че първоначалният кредитор е частично удовлетворен за вземането си в хода на образуваното през 2010г. изпълнително дело чрез възлагане на ценни книги, притежавани от длъжника, и че на 27.08.2007г. е бил подписан споразумителен протокол относно процесната фактура 165/14.04.2005г., по силата на който задължението е било новирано, а тези представени доказателства не са били обсъдени от окръжния съд. Въззивната инстанция е счела за основателна само жалбата в частта досежно началната дата. Приела е, че трайната обективна невъзможност да длъжника да обслужва задълженията си и отсъствието на имущество, което да ги покрие, не е настъпила на 14.06.2005г. – шестдесет дни след издаване на фактура 165/14.04.2005г., тъй като между страните е бил подписан представеният по делото протокол от 27.08.2009г., съобразно който остатъкът от задължението по нея, след разделянето на дружеството [фирма], да се изплати по сметката на отделящото се дружество [фирма]. Счетено е, че от този момент е възникнало и е станало изискуемо вземането на кредитора [фирма]. Въз основа на тези изводи е съобразено, че последното плащане е към банката – кредитор по четири броя договори за кредит и то е извършено на 21.04.2009г., след което кредитите са обявени за предсрочно изискуеми и от този момент е настъпила окончателната обективна невъзможност за плащане на каквито и да било задължения.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по поставения процесуалноправен въпрос относно твърдяната от касатора необходимост за оставяне на въззивната жалба без движение за посочване, на основание чл.269,т.4 ГПК, искането на въззивника относно началната дата на неплатежоспособността произтича от обстоятелството, че начинът на процедиране на състава на въззивната инстанция, постановил обжалваното решение е в съответствие със задължителната за него практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК. В решение № 56 по т.дело № 3057/2013г. на 2 т.о. е даден отговор на въпроса за реквизитите на молбата по чл.625 ТЗ, който е приложим и по отношение реквизитите на подадена въззивна жалба срещу определената начална дата на неплатежоспособност. Изведена е принципната постановка, че непосочването на конкретна начална датата на неплатежоспособността на търговеца – длъжник от страна на молителя, не води до неяснота на претендираното искане; затова и липсата му не се явява порок, релевантен за редовността на молбата по чл.625 ТЗ, нито сама по себе си се отразява на допустимостта на заявено за първи път с въззивната жалба искане за определяне на друга начална дата. Константна е съдебната практика, че определянето на същата, като необходим реквизит на решението по чл.630, ал.1 ТЗ е императивно вменено в задължение на съда по несъстоятелността, който не е обвързан от конкретно посочената от страната дата, поради за нея е налице правен интерес да предизвика инстанционен контрол над постановения съдебен акт, ако твърди различен от приетия начален момент на състоянието на неплатежоспособност.
Неоснователно е и искането за допускане на обжалването по материалноправните въпроси. Същите са неконкретни, възпроизвеждат буквално принципни разрешения, дадени в актове по чл.290 ГПК на състави на търговска колегия, но без ясна връзка и съотносимост с изводите на въззивната инстанция. В голямата си част те са реторични без да е обосновано по кой от тях, според касатора, въззивната инстанция е дала отговор в отклонение от задължителната за нея практика. Касаторът не формулира конкретен и ясен правен въпрос във връзка с приетата начална дата на неплатежоспособността, а поставя общо и формално проблема. Посочените въпроси са общи и теоретични и не коресподнират на счетените от апелативния съд за релевантни за определяне началната дата обстоятелства. Несъгласието с изводите, основани на анализа на конкретните данни, включително и на установените от приетата счетоводна експертиза, не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване. Формално е и позоваването на допълнителната предпоставка, която не е и ясно посочена.
Ответната страна [фирма] не е претендирала заплащане на разноски за производството и такива не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 74 от 28.07.2015г. по в.т.д.№ 160/2015г. на АС Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: