О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
С., 10.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на първи април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1044 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.251,ал.5 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца Н. П. К. срещу Решение № 1402 от 17.08.2012г. по въззивно гражданско дело № 3162/2006г. на Пловдивския ОС, с което е оставена без уважение молбата на К. за тълкуване на постановеното по делото Решение № 405 от 18.03.3008г.
С решение № 405 от 18.03.3008г. по в.гр.д.№ 3162/2006г., Пловдивския ОС след отмяна на първоинстанционното решение, е осъдил [фирма] да възстанови електрозахранването на електромери с № 7376706 и № 4271689, като е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата обжалвана част.
С молба от 04.06.2012г. ищецът е поискал от окръжния съд да тълкува постановеното решение в осъдителната му част относно причините, поради които ответникът е осъден да възстанови електрозахранването на двата електромера. Посочил е, че повода да иска тълкуване на решението е спор с електроразпределителното дружество, дължими ли са начислените до момента на подаване на исковата молба суми за електроенергия, отчетена от тези два електромера в общ размер на 493.27лв. По тази причина продължавала висящността на образуваното изпълнително дело. Съдът приел в мотивите си, че твърденията на ответното дружество за основателност на прекъсването на електрозахранването поради неплатени сметки за двата електромера е недоказано, поради което уважил иска за осъждане ответникът да възстанови електрозахранването, но не отразил в диспозитива извода за недоказаност на твърдяното от дружеството задължение на ищеца. Поискал е тълкуване на решението в смисъл, че „съдът е уважил иска за възстановяване електрозахранването на двата електромера по партидата на ищеца, поради установена недължимост към датата на възникване на спора на изчислените от ответника суми за електроенергия” и в решението за тълкуване да бъде постановено ответното дружество са се съобрази с това при изпълнението.
С обжалваното решение съдът е оставил без уважение така формулираното искане, като е изложил съображения, че тълкуване се допуска само, ако текстът на решението е неясен, неразбираем, поради което правните субекти не могат да съобразят своето поведение с даденото в решението правно предписание. Посочил е, че съобразно разпоредбата на чл.236,ал.2 ГПК към решението се излагат мотиви, като нормата на чл.251 ГПК не допуска тълкуване на мотивите, каквото по същество е искането на ищеца.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон. Според касатора след като в диспозитива на решението липсва текст че той не дължи сумите, начислени му до спирането на тока, искането е за тълкуване на диспозитива съобразно мотивите, а не тълкуване на мотивите. Позовава се на Решение № 188 от 20.11.2009г. по гр.д.№ 1948/2008г. на ІІ г.о., в което е посочено, че при тълкуването следва да се изхожда от мотивите, а не от нова преценка на данните по делото или преценката на нови факти и на Решение № 23 от 01.03.3010г. н ВКС по т.д.№ 663/2008г. на ІІ то.о, в което е прието, че при тълкуването на решението следва да се изхожда от мотивите, въз основа на които е постановен съдебният акт.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът твърди, че е налице съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос- дали след като едно електроразпределително дружество е осъдено с влязло в сила решение да преустанови действията си по спиране на тока като незаконосъобразни поради недоказаност на претенцията за неизплатени дължими суми, може ли да изисква тези суми да се заплатят; при липса в диспозитива на решението на текст, изрично констатиращ недоказаността на претенцията за незаплатени суми за ел.енергия, следва ли искането такова решение да бъде тълкувано, да бъде уважено от съда.
Допълнителната предпоставка на касационното обжалване е посочена по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Съставът на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на поставеното от въззивния съд решение по чл.251,ал.1 ГПК.
Посоченият от касатора въпрос, с който е обосновано наличието на общата предпоставка за касационното обжалване не е правен: чрез него се иска съдът да предпише дължимо поведение на страна по спор, по който се е произнесъл с влязло в сила съдебно решение. Поставен е и не-правният въпрос- при фактологично посочени предпоставки, следва ли съдът да уважи молбата за тълкуване на решението.
Касаторът извежда необходимостта от допускане на касационното обжалване на постановено по искане за тълкуване решение на въззивния съд не от релевантните за предмета на това производство предпоставки- решението да е неясно от гледна точка на прилагане на последиците на влязлото в сила решение /зачитане сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила, конститутивно действие/, да е двусмислено, така че действителната воля на съда да не може да бъде изведена и порокът да е обективиран в диспозитива на съдебния акт.
Не отговаря на твърденията в молбата по чл.251 ГПК становището на касатора, че той е искал тълкуване на диспозитива във връзка с мотивите на решението. Под формата на тази молба касаторът иска произнасяне в диспозитива на решението по претенция която не е заявена като самостоятелен иск – признаване на установено, че не дължи сумите за начислена цена за електроенергия по двата електромера-въпрос по който въззивният съд по необходимост се е произнесъл в мотивите си при преценката на основателността на предявения осъдителен иск.
Поради липса формулиран правен въпрос не би могло да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване, като само за изчерпателност следва да се посочи, че по прилагането на разпоредбата на чл.251 ГПК е формирана по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика – Решение № 769 от 17.01.2011г. на ІІІ г.о и Решение № 356 от 13.12.2011г. на ІІ го. на ВКС, с която решението на Пловдивския ОС не е в противоречие.
Ответникът по касационната жалба не е правил искане за заплащане на разноски и такива за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1402 от 17.08.2012г. по въззивно гражданско дело № 3162/2006г. на Пловдивския ОС,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1 2