О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 868
С., 18.11.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2039 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника ЗД [фирма], С. против Решение № 4 от 04.01.2013г. по въззивно гражданско дело № 2598/2012г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на СГС за уважаването на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226,ал.1 КЗ, предявен от В. Б. Й. до размер на 18 000лв.
В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на решението в обжалваната част на основание чл.281, т.3 ГПК. Твърдението е за неправилно произнасяне от въззивната инстанция по поддържаното от застрахователя възражение за липса на валидно застрахователно правоотношение- разминаване на номера на застрахователната полица, посочен в констативния протокол за пътното произшествие и номера по издаденото удостоверение от ГФ; неподписване на полицата, водещо до липса на форма на застрахователния договор; липса на доказателства за извършено плащане на премията. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК конкретен правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 от ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС не е формулиран, а са посочени: Справедлив ли е присъденият размер на обезщетението с оглед ППВС № 4/68г. на ВС и практиката на ВКС по чл.290 ГПК; Може ли съдът да присъди по-голямо обезщетение срещу застрахователите от присъжданите срещу делинквентите; При противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК с ТР на ВКС или ВС, кое следва да се прилага; Може ли решение по чл.290 ГПК да определя критерии за справедливост, различни от тълкувателната практика на ВС; При неизпълнение на задължителни указания на ВС, дадени в т.3 и т.4 на ПП № 7/78г., порочно ли е решението на съда. При липса на предвидена в закона форма на застрахователния договор, нищожен ли е той и при липса на волеизявление приложимо ли е правилото на чл.293,ал.3 ГПК. Поддържаното допълнително основание е по т. 1 на чл.280,ал.1 ГПК, а по последния въпрос се твърди противоречие с постановено по реда на отменения ГПК Решение № 529 от 14.10.2008г по т.д.№ 240/2008г на Първо г.о.
Ответникът по касация ищецът В. Й. в писмен отговор оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
Безспорно е по делото, че ищецът В. Б. Й., роден 1972г. е претърпял пътно произшествие на 05.05.2007г., настъпило по вина на Б. Р.-водач на л.а. „П. Спорт“, рег. [рег.номер на МПС] . При произшествието на ищеца са били причинени телесни увреждания-счупване на колянното капаче на десния крак, кръвно наместено и стабилизирано с метална остеосинтеза. Поради настъпили усложнения-гноен процес по оперативен път металната синтеза е била извадена, гнойната колекция – отстранена и са поставени дренажи. Лечебният и възстановителен период е приключил до 3 месеца.
Сезирана с жалба на двете страни, въззивната инстанция е отменила решението в частта за уважаването на иска за разликата над 18 000лв., отхвърлила е иска за разликата над 30 000лв. и е потвърдила решението в частта за уважаването на иска до 18 000лв. и за отхвърлянето му за разликата до 55 000лв. Мотивирала е, че твърденията на въззивника-ответник за разминаване в номерата на застрахователната полица по констативния протокол за ПТП и удостоверението на ГФ не отговарят на данните по делото- справката не съдържа само част от цифрите, а посочените съвпадат с тези, отразени в протокола. Изложила е съображения,че липсата на подпис на застрахован върху полицата не води до нищожност на застрахователния договор, тъй като представеният по делото екземпляр е този на делинквента и е обичайно страната по договора да не полага подпис в копието, което остава у нея, като същевременно ответникът не е изпълнил доказателственото си задължение по чл. 190,ал.1 ГПК за представяне на полицата. Прилагайки последиците на чл.190,ал.2 във вр. с чл.161 ГПК, САС е приел за установено, че застрахователният договор е валидно сключен и подписан от застрахования. Възражението за неплащане на премията е прието за преклудирано, а и за недоказано от застрахователя.
Основанията за допускането на касационното обжалване не са налице поради липса на поставен правен въпрос в първите пет пункта от изложението. В основната си част те съдържат искане настоящият състав на ВКС да ревизира поставени по реда на чл.290 ГПК решения на други съдебни състави и да отстрани „противоречие“ между тях и Постановления на Пленума на Върховния съд. Поставените като въпроси нямат и никаква логическа обусловеност и свързаност с изводите на въззивния съд по съществото на спора. Твърдението за несъобразяване на решението на САС с критерия за справедливост, което може да бъде изведено от изложеното не е относимо към общото основание за допускане на касационното обжалване. Искането съставът на ВКС да уточни и конкретизира правния въпрос е недопустимо, след като такъв липсва.
Не е налице и общото основание по чл.280,ал.1 ГПК по поставения шести въпрос, свързан с приложението на чл.293,ал.3 ГПК в хипотеза на неподписан от застрахования договор /полица/. Касаторът влага своя трактовка на мотивите на постановеното по реда на чл.218, ал.1, б.“б“ГПК-отм. решение по т.д.№ 240/2008г. на Първо т.о. и прави изводи, каквито не са обосновани с него. По правния въпрос за неспазване на формата на застрахователния договор при неподписване на полицата от застрахования и приложимостта на разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ е налице задължителна за въззивния съд съдебна практика по чл.290 ГПК- Решение 50 от 25.04.2012г. по т.д.№ 95/2001г. на Второ т.о. и Решение № 115 от 23.07.2013г. по т.д.№ 348/2012г. на Първо т.о. Изводите на въззивната инстанция са съобразени с тази практика при отчитане на релевантния факт, че по реда на чл. 294 КЗ данните от застрахователната полица са изпратени от застрахователя на Г. фонд, с което е предоляно изискването за писмена форма на застрахователния договор.
Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване по въпроса за размера на присъденото застрахователно обезщетение, тъй като твърденията на касатора са по съществото на спора, а правен въпрос по приложение на чл.52 ЗЗД не е посочен.
Ответникът по касация претендира разноски, но доказателства за реално заплащане на такива за настоящото производство не са представени.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение№ 4 от 04.01.2013г. по въззивно гражданско дело № 2598/2012г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, в частта, с която е потвърдено решението на СГС по гр.д. №745/10г. за уважаването на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Оставя без уважение искането на В. Б. Й. за заплащане на разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.