3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
София, 16.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2223 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Д. И. Делийска против Определение № 386 от 14.07.2016г. по ч.гр.д. № 188/2016г. на Апелативен съд Пловдив. С него е върната частна жалба вх.№ 3240 от 15.04.2016г., адресирана до ВКС, насочена срещу определение № 170 от 29.03.2016г. по ч.гр.д. № 188/2016г. на АС Пловдив за оставяне без уважение частната жалба на същата страна срещу разпореждането по гр.д.№ 2050/2015г. на Пловдивския ОС за връщане, на основание чл.280,ал.2 ГПК, на касационната жалба на Делийска срещу постановеното по същото дело решение.
С настоящата частна жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Съображенията са, че приложението на разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК е предпоставено от извода дали решението подлежи на касационно обжалване. Твърдението е, че по отношение на постановеното от окръжния съд решение по гр.д.№ 2050/2015г. касационният контрол е допустим, на първо място поради това, че в него е посочена тази възможност; на второ място поради това, че решението попада сред предвидените в чл.280,ал.2,т.1 ГПК изключения, защото е постановено по иск за „други вещни права върху недвижими имоти” – негов предмет са обективно съединени искове за нищожност на договор за ипотека; третото съображение е, че цената на иска е не данъчната му оценка /9 292.50лв./, а пазарната му оценка, установена в хода на процеса- 601 000лв. Последният аргумент е, че делото е гражданско, какъвто спор са разглеждали съдилищата, а не търговско.
От насрещната страна „У. Б.” е постъпил писмен отговор, с който се оспорва основателността на частната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
С обжалваното определение П. е върнал на основание чл.286,ал.1,т.3 ГПК във вр. с чл.274,ал.4 ГПК подадената до ВКС частна жалба.
Определението е правилно.
Предмет на иска, по който се е произнесла въззивната инстанция са искове с правно основание чл.170, предл.трето ЗЗД и при условията на евентуалност – чл.26,ал.2 ЗЗД и чл.170, предл. последно ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за ипотека /нот.акт 176 от 10.09.2009г./, с който ищцата в качеството на ипотекарен длъжник е обезпечила вземането на кредитополучателя „И. България О.” по договор за кредит – многоцелева кредитна линия /револвиращ кредит, кредит за оборотни средства на дружеството и кредит за обезпечаване на издадени банкови гаранции/ като е учредила ипотека върху свой имот с данъчна оценка 9 290.90лв.
Делото е търговско, тъй като договорната ипотека, сключена с банката е търговска сделка /чл. 286,ал.1 ТЗ/, обезпечава вземане по търговска сделка /чл.286,ал.2 във вр. с чл.1,ал.1,т.7/, поради което, за да подлежи решението по него на касационно обжалване, цената на иска следва да е над 20 000лв. При иск за прогласяване недействителност на договор за учредяване на ипотека, цената на иска се определя от данъчната оценка на ипотекирания имот – чл.69,ал.1,т.4 ГПК, в който смисъл е трайната практика на ВКС. При наличие на данъчната оценка, пазарната стойност е ирелевантна за определяне цената на иска. Исковете за прогласяване нищожност на договор са облигационни, а не искове за собственост и за вещни права, поради което изключенията, посочени в разпоредбата на чл.280,ал.2, т.1 ГПК са неприложими.
Изводите в обжалваното определение, включително и този, че законът, а не съдът определя инстанционния контрол, следва да бъдат споделени. Неправилното посочване в акта, че подлежи на обжалване не създава процесуални права. Не е определящо характера на делото и вида на образуваното пред първоинстанционния или въззивен съд; по каква сигнатура делото е било заведено по описа на първата или въззивната инстанция е ирелевантно за преценката на вида на спора. Качеството на страните и договорната връзка, от която произтича претенцията, определят търговския характер на делото.
С оглед страните и предмета на въведения с иска правен спор делото, по което е постановено обжалваното определение, следва да се квалифицира като търговско и тъй като цената на иска е под предвидения в чл.280, ал.2, т.1 ГПК минимален размер за достъп до касационно обжалване по търговски дела, определение № 170 от 29.03.2016г. по ч.гр.д. № 188/2016г. на АС Пловдив не подлежи на касационен контрол, съгласно чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2,т.1 ГПК. Като е върнал частната жалба срещу него /вх.№ 3240 от 15.04.2016г., адресирана до ВКС/, съставът на апелативния съд е приложил законосъобразно разпоредбата и на чл.280,ал.2 ,т.1 ГПК и на чл.274,ал.4 ГПК и неговото определение следва да бъде потвърдено.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 386 от 14.07.2016г. по ч.гр.д. № 188/2016г. на Апелативен съд Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: