4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
София, 21.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1705 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С Решение № 365 от 19.12.2013 год. по т.д. № 557/2013 Варненски апелативен съд, произнасяйки се по въззивните жалби на [фирма] и на [фирма] е отменил Решение № 350 от 15.04.2013 год. по т.д.№ 1096/2010 год. на Варненския окръжен съд в частта с са били осъдени да заплатят солидарно на [фирма] сумата над 117271 лв. и до 155288 лв. до който на основание чл.167 ал.7 ЗУТ е била ангажирана отговорността им за заплащане на вреди, произтичащи от некачествено строителство и неизпълнен договор за упражняване на строителен надзор.
Като трето лице помагач на страната на [фирма] е бил конституиран [фирма].
Срещу въззивното решение са постъпили жалби [фирма] и от [фирма] съответно в частта с която искът е приет за основателен/неоснователен.
Исковете произтичат от сключени от [фирма] в качеството му на възложител на договор от 10.11.2004 год. договор за проучване, проектиране, организация и изпълнение на строителството на жилищна сграда в кв.В. на [населено място], изпълнител по който е [фирма] и обслужващ го договор от 01.02.2005 год. по силата на който [фирма] е възложил на [фирма] упражняването на строителен надзор по отношение изпълнението на първия договор.
Варненският окръжен съд е сезиран от [фирма] с иск за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят сумата 155483.91 лв. – разходи, които е направил по отстраняване недостатъците по обекта, дължащи се на неизпълнени и некачествено изпълнени хидроизолационни, дренажни и обслужващи ги строителни работи, влагане на некачествени материали, некачествени вентилационни и смукателни системи, несъставена документация и пр. Отстраняването на недостатъците със средства на възложителя се наложило, поради просмукване на подпочвени води, наводняване на двата подземни етажа на сградата, повреда на врати, стени, подови настилки и привеждане на сградата в окаяно състояние. Въпреки дадената му възможност, ответникът [фирма] не предприел необходимите мерки за отстраняване на недостатъците и довършване на сградата, поради което през 2008 год. договорните отношения с него били прекратени. Прекратени били и договорните отношения с [фирма], поради липсата на упражнен строителен надзор от страна едноличния търговец.
Спорни пред инстанциите по същество са били обема, естеството и качеството на извършените СМР и действията по строителния надзор. Основавайки становището си на събраните по делото доказателства, приложеното производство по чл.207 ГПК и заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, въззивният съд е приел, че искът е основателен за сумата посочена по-горе. Счел е за доказано твърдението на ищеца, че са били допуснати съществени нарушения при проектирането и изпълнението на обекта, което е било задължение на [фирма], поради което отговорността му следва да бъде ангажирана на основание чл.79 ал.1 вр.чл.82 ЗЗД вр.чл.168 ал.7 ЗУТ. В нарушение на задълженията си, [фирма] е дала неправилна оценка за съответствие на инвестиционните проекти със съществените изисквания на строежа, което е довело до значителни отклонения от нормативните изисквания при изпълнението му. Поради това е счел, че са налице предпоставките на чл.189 ал.7 ЗУТ по отношение на втория ответник.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът [фирма] се сочи което и да е от основанията по чл.280 ал.1 ГПК и правен въпрос, съобразен с критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.20010 год. на ОСГТК на ВКС няма формулиран. Възпроизвежда се твърдението по касационната жалба за недопустимост на въззивния акт, поради недопустимост на иска. Тезата, че искът е недопустим се основава на разбирането, че лице, „което е загубило качеството си по чл.161 ал.1 ЗУТ” какъвто е [фирма] след развалянето на договора, не е легитимирано да проведе иска по чл.168 ал.7 ЗУТ, като се смесват понятията за материалноправна и процесуалноправна легитимация и за допустимост и основателност на исковете.
Касаторът [фирма] в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се е позовал на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си заключението на техническата експертиза. Счита, че не са изложени съображения по доказателствената му стойност в противоречие с т.19 на ТР № 1/04.01.2001 год. и ППВС № 1/1953 год.
Съдебният състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК в случая не е налице.
Процесуалните действия на въззивния съд, вкл. мотивиране на решението му, не са в противоречие с ТР № 1/2013 год. Ще следва да се отбележи, че правният въпрос по естеството си съставлява твърдение за необоснованост и допуснато от страна на въззивния съд нарушение на чл.202 ГПК – основания по чл.281 т.3 ГПК, но не и такива за допускане на факултативния касационен контрол. Ще следва да се отбележи и това, че отговаряйки на доводите по въззивната жалба, съставът на ВнАС подробно е мотивирал становището си кои разходи приема за дължими, като описанието и стойността им е съобразно заключението на експертизата, към която изрично препраща.
С оглед изхода на спора, разноските остават в тежест на страните така, както са направени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 365 от 19.12.2013 год. по т.д. № 557/2013 Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.