Решение по т.д.№ 648/2012 год. на ВКС-ТК І т.о. 5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
С., 20.03. 2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия І т.о. в публичното заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря Клавдия Дали, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 648 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.47 т.3, т.4 и т.6 ЗМТА.
Образувано е по молбата на Р. И. С. за отмяна на основание чл.47 т.3 т.4 и т.6 ЗМТА на постановеното на 26.07.2012 год. от Арбитражния съд при “Стопанска асоциация” [населено място] решение по В. № 614/2011 год. С него са били уважени предявените от [фирма] срещу Р. С. обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД; чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, произтичащи от неизпълнението на сключен на 30.06.2011 год. договор за посредничество при покупка на недвижим имот.
Искането с което е сезиран ВКС, се основава на твърдението, че постановеното от АС при “Стопанска асоциация” [населено място] арбитражното решение подлежи на отмяна поради нарушение на обществения ред и императивната норма на чл.280 ЗЗД, изискваща посредника за е изпълнил поставената му от доверителя задача. Позовава се и на нарушения на чл.9 вр.чл.20 ЗЗД и чл.26 ал.1 ЗЗД. Основанието по т.4 на чл.47 ЗМТА се свързва с липсата на писмен акт, съобразно чл.13 от Правилника на АС, за избор на арбитър, което води до неяснота дали арбитърът е действал въз основа на избор или въз основа на назначение. Основанието по чл.47 т.6 ЗМТА също се свързва с нарушение на чл.13 от Правилника на АС и по-конкретно, спорът е бил разгледан от арбитър, действащ еднолично, без за това да е било налице регламентираното с чл.13 ал.3 от Правилника на АС съгласие и на двете страни по делото. Направено е искане за присъждане на разноски, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма], чрез представен по делото писмен отговор и в писмена защита, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждането на разноски.
Като взе предвид твърденията по молбата и извърши проверка по заявеното основание за отмяна на арбитражното решение, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Молбата е неоснователна.
На 30.06.2011 год. между Р. С. в качеството на доверител и [фирма] в качеството на довереник е сключен договор на посредничество при покупка на недвижим имот. По силата на договора, довереникът се е задължил да извърши пазарно проучване, да намери подходящ за доверителя недвижим имот, да организира оглед, да установи правата на прехвърлителите на имота и да посредничи при придобиването му от С.. Договорено е възнаграждение. Постигнато е съгласие и за неустойка, възлизаща на трикратния размер на възнаграждението, ако то не бъде заплатено. Доверителят е поел задължението, ако одобри имота и постигне съгласие с прехвърлителите, веднага писмено да уведоми довереника. Включена е арбитражна клауза.
Твърдението по исковата молба с която [фирма] е сезирал АС при “Стопанска асоциация” [населено място] е, че е изпълнил изцяло поетите с договора задължения. Дружеството е намерило подходящ имот, предложило го е на С. за оглед, огледът бил извършен, като в протокола била отбелязана и цената на апартамента, находящ се в [населено място], [улица] бл.4205 вх.Г ет.1. На 01.08.2011 год. С. закупил имота, без да уведоми посредника за това и без да заплати възнаграждение. Поради това, исковите претенции с които е бил сезиран Арбитражния съд са за заплащане на: 1./ Сумата 1447.31 лв. – неплатено възнаграждение по договора; 2./ Сумата 28.65 лв. – обезщетение за забава при плащането на възнаграждението, съобразено по размер със законната лихва; 3./ Сумата 4341.94 лв. – неустойка за забавено плащане на възнаграждението; 4./ Сумата 69.98 лв. – обезщетение за забава при плащане на неустойката, съобразено по размер със законната лихва. В самата искова молба е посочен предпочитан арбитър и резервен арбитър. Няма спор, а и от приложеното арбитражно дело е видно, че Р. С. е получил препис от исковата молба и доказателствата, депозирал е писмен отговор, взел е участие в арбитражното производство лично и чрез процесуален представител адв.Г..
Последователно подържаната теза на С. е, че не е налице неизпълнение на договора от негова страна; закупил е имот от роднини, който е различен от предложения му за оглед. Ангажирал е доказателства, които са били събрани и обсъдени от арбитражния съд.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице нито една от сочените предпоставки по чл.47 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, произтича от следното:
Не е налице основанието по чл.47 т.3 ЗМТА – нарушаване на обществения ред на Република България. Позоваването на ищеца на това основание е неправилно, като очевидно се основава на разбирането, че всяко неправилно решение противоречи на правовия ред. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, дори решението да би било неправилно и да биха били допуснати нарушения, изразяващи се в това, че неправилно е приложен материалния закон, не са преценявани доказателствата или при постановяване на арбитражният са допуснати процесуални нарушения, то производството по отмяна по реда на чл.48 ЗМТА не включва преценка на правилността на решението.
Исковият съд няма качеството на контролна инстанция по отношение на арбитражния акт, а е ограничен само в рамките на проверката, посочени в ЗМТА. Съдебната проверка в производството по отмяна по реда на чл.48 ЗМТА не включва преценка за допуснати нарушения по смисъла на ГПК. Производството пред арбитражния съд е доброволно, поради което страните са изразили предварително съгласие с нормите на Правилника на АС при „Стопанска асоциация” и с необжалваемостта на арбитражния акт, дори той да е неправилен.
Основанието по чл.47 т.4 ЗМТА е налице, когато страната-молител не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитър или за арбитражното производство или поради независещи от нея причини не е могла да вземе участие в това производство.
В настоящия случай, Р. С. е бил редовно уведомен за арбитражното производство и в качеството на ответник е взел участие лично и чрез упълномощен от него адвокат. Уведомен е бил и за посочения от ищцовата страна арбитър, като не е упражнил правото си и той да посочи такъв или да възрази срещу арбитъра/арбитрите, посочени в ИМ.
Становището на състава е, че тезата, че липсата на нарочен писмен акт за назначаване на арбитър, обуславя предпоставката на чл.47 т.4 ЗМТА е несъстоятелна. Освен това, ал.2 на чл.13 от Правилника (при която хипотеза е разгледан спора), не предвижда нарочен писмен акт. Дори такъв нарочен акт да е следвало да бъде съставен, след като в рамките на арбитражното производство страната не е повдигнала възражение по реда и в сроковете на чл.20 ЗМТА, то позоваването на евентуалното нарушение е преклудирано.
Не е налице и основанието по чл.47 т.6 ЗМТА. Преди всичко, следва да бъде взето предвид обстоятелството, че съгласно чл.5 ЗМТА, страната в арбитражното производство, която знае, че не са били спазени неповелителна разпоредба на този закон или изискване, предвидено от арбитражно споразумение, и въпреки това продължи да участвува в арбитражното производство, без да възрази незабавно или в предвидения за това срок, не може да се позовава на нарушението. Преклузията е въведена и с чл.20 ЗМТА, поради което за да бъде валидно въздигнато пред исковия съд по чл.47 ЗМТА основанието по т.6, а именно, че образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните или с Правилника на АС при „Стопанска асоциация”, то Р. С. е следвало да направи такова възражение пред арбитражния съд.
Както бе посочено по-горе, в арбитражното производство С. е участвал лично и чрез упълномощен от него адвокат. Нито в отговора на исковата молба, нито в което и да било от трите проведени заседания, той не е възразил по хода на делото, по арбитражната процедура и по арбитражния състав. Освен това, чл.13 ал.3 от Правилника изрично предвижда възможността спорът да бъде разгледан от арбитър, посочен от ищеца, ако в срока за отговор ответникът не посочи арбитър. В случая, спорът е разгледан от арбитъра, посочен в исковата молба и в нито един момент от арбитражната процедура, С. не е оспорил конституирането на едноличния арбитражен състав.
Поради изложените съображения, съдебният състав счита, че липсват основания за отмяна на арбитражното решение и молбата ще следва да бъде оставена без уважение. На ответника [фирма] ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, поискани с отговора на исковата молба. Разноските възлизат на 100 лъв., съобразно представеното пълномощно на адв.В..
Предвид на горното, ВКС – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение молбата на Р. И. С. за отмяна на основание чл.47 т.3 т.4 и т.6 ЗМТА на Решение от 26.07.2012 год. по арб.д. № 614/2011 год. на Арбитражния съд при “Стопанска асоциация” [населено място].
ОСЪЖДА Р. И. С. да заплати на [фирма] сумата 100 лв. (сто лева), представляваща направени по делото разноски в настоящето производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.