1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 789
София, 20.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 666 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] против Решение № 16 от 16.01.2014г. по в.гр.д.№ 864/2013г. на Врачанския ОС, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 413/2013г. на Врачанския РС. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] искове за заплащане на неиздължена част от суми по фактури от 08.11.2010г. и 08.12.2010г. – стойност на извършени В и К услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчни води съгласно договор № 23 от 03.01.2006г., ведно с обезщетение за забава.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за уважаване на исковете. Твърдението е за неправилно приложение на разпоредбата чл.36, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /ДВ 88/2004г./, възпроизведена в чл.16, ал.2 от сключения между страните договор за отвеждане и пречистване на замърсените отпадъчни води № 23/2006г., по силата на който [фирма], [населено място] като потребител е възложило на оператора [фирма], [населено място] да отвежда и пречиства отпадъчните води, които се формират на територията на потребителя и се включват в гражданската канализационна мрежа срещу заплащане на цена на услугата съобразно количеството на отведени отпадъчни води. Поддържа се, че монтираното от потребителя средство за измерване на отведени отпадъчни води не е прието с протокол на оператора /чл.36,ал.2 от Наредбата, съотв.чл.16,ал.2 от договора/, поради което количеството не може да се отчита по показанията на това средство, а следва да стане по реда на чл.36,ал.1 от Наредбата, съотв.чл.16,ал.1 от договора-съобразно количеството изразходвана питейна вода и вода от други водоизточници.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК са поставени въпросите: 1. В случай че потребителят е монтирал измервателно средство за отпадни води, за което представи доказателства, че не подлежи на метрологичен контрол, съгласно Закона за измерванията и подзаконовите нормативни актове, това освобождава ли го от задължението да монтира друго средство, което да подлежи на контрол; 2/ Какво е минималното задължително съдържание на протокола, с който операторът приема монтираното от потребителя измервателно средство за отпадни води; необходимо ли е изрично волеизявление на оператора, или като акт на приемане могат да са счетат негови конклудентни действия. Допълнителната предпоставка е обоснована с твърдението, че произнасянето по въпросите е от значение за правилното решаване на конкретния спор, както и за точното прилагане на правото.
В писмен отговор ответникът [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира заплащането на разноски.
За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното:
За да потвърди извода за неоснователност на предявените искове, въззивната инстанция е посочила, че ответникът правомерно е отказал да плащане по процесните фактури за тези количества добита от собствения му сондажен кладенец „Бубарска станция“ вода, насочвана към Т. „Градска“ и използвана за допълване на топлопреносната мрежа. Отчетен е безспорният факт, че през август 2010г. в Т. „Градска“ е монтирано средство за измерване на отпадните води и е прието, че именно съобразно показанията му следва да бъде подлежащото на заплащане количество, както и че ответното дружество е заплатило дължимите суми за извършените от ищеца услуги съобразно показанията на монтирания разходомер. Анализирана е кореспонденцията между страните по повод писмо от 05.08.2010г., с което ответникът е уведомил оператора, че е монтирал водомер за измерване на отпадните води и го е поканил да предприеме необходимите действия отчитането да стане по реда на чл.36,ал.2 от Наредбата, повторното искане в същия смисъл с писмо от 10.11.2010г., придружено с отговора на БИМ, че средствата за измерване на отпадни води не подлежат на метрологичен контрол. Отразено е, че служители на ищеца са участвали при отчитането на данните от разходомера.
Становището на състава на ВКС, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване произтича от следното:
Първият поставен въпрос е изцяло хипотетичен, без релевантна връзка с решаващите изводи на въззивната инстанция. Довод, че след като монтираният уред за измерване на отведените отпадъчни води не подлежи на метрологичен контрол, абонатът е следвало да монтира подлежащо на контрол средство, касаторът въвежда в настоящото производство. По делото няма данни и такова изискване операторът да е поставил след като е бил поканен да приеме поставения уред.
По втория формулиран въпрос също липсва произнасяне в мотивите на обжалваното решение. Окръжният съд не е излагал съображения за реквизитите на протокола по чл.36, ал.2 Наредбата, нито пък е приел, че приемането на техническото средство в конкретния случай е извършено с конклудентни действия на оператора. Посочването на безспорния факт, че служители на касатора са отчитали данните от разходомера е само допълнителен аргумент на въззивния съд при обосноваване на становището, че количеството вода следва да бъде съобразно показанията му. Изводите на съда са основани на тезата на ответника за липса на съдействие от страна на оператора за подписване на протокол за приемане на измервателното средство, но по това обуславящо изхода на спора съображение касаторът не формулира правен въпрос.
Не е аргументирано и наличието на сочената от касатора допълнителна предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като нейният смисъл не е произнасянето на ВКС да е „от значение за правилното решаване на конкретния спор, както и за точното прилагане на правото“, както дружеството счита.
Касаторът следва да заплати на ответната страна поисканите и доказани разноски – сумата 600 лв. юрисконсултско възнаграждение за изготвяне отговор на касационна жалба /т. 9 Наредба № 1/2004г. в приложимата редакция/.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 16 от 16.01.2014г. по в.гр.д.№ 864/2013г. на Врачанския ОС.
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма] сумата 600 лв. разноски за настоящото производство. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.