О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
С., 13.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 912 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника П. И. П. срещу Решение № 231 от 24.07.2012г. по в.т.д.№ 705/2011г. на Варненския АС.
С него е потвърдено Решение № 805/26.07.2011г. по т.д.№ 96/2011г.на Варненския ОС, с което е прието за установено, на основание чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 ГПК, че ответникът П. И. П. дължи на П. Г. С. сумата 40 000 евро по запис на заповед, издаден на 28.10.2008г. с падеж 10.10.2010г., ведно със законната лихва от 18.11.2010г., за която е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК по ч.гр.д.№ 18089/2010г. на Варненския РС.
В касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост на решението, обосноваваща обезсилването му. Посочва се, че съдът е излязъл извън рамките на правния спор- извън релевираното от ищеца с исковата молба каузално основание за издаването на записа на заповед, като е приел, че записът има връзка с други предхождащи заемни правоотношения. Според касатора, за да уважи предявения установителен иск въззивният съд приел, че съществува друго, непосочено в исковата молба каузално правоотношение: в исковата си молба ищецът твърдял, че записът е издаден като гаранция по договор за заем от 28.10.2008г., по делото такъв заем не бил доказан, а искът бил уважен на други основания- други заемни правоотношения, далеч предхождащи във времето твърдения в исковата молба заем от 28.10.2008г. и издадената на същата дата ценна книга Становището на касатора е, че решението е процесуално недопустимо поради уважаването на иска на друго-непредявено основание.
Поддържа се, че решението е и неправилно, тъй като въззивният съд е приел, че неподписаният частен документ, представляващ саморъчни изчисления от кредитора на дълга, отразени на гърба на вносна бележка- авизо по платежно нареждане с дата 05.10.2005г., с която е била преведена в полза на ответника сумата 50 000лв., няма характер на частен документ. Според касатора неподписаните частни документи са годни писмени доказателства /частни писмени доказателства/ и авторството на съдържащото се в тях изявление е признато от ищеца, който в съдебно заседание е посочил, че изчисления са написани от него; след като е налице документ и авторството му е известно, въззивният съд е следвало да приеме, че това е писмено доказателство и че то доказва последващото погасяване на преведената в полза на касатора с вносната бележка сума.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК и във връзка с твърденията в касационната жалба за неправилност на решението са формулирани като процесуално правни въпроси, които според касатора са разрешени в обжалваното решение в противоречие със съдебната практика /допълнително основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК/ и са важни за развитието на правото и за точното прилагане на закона /основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК/: Трябва ли съдът при съдебно признаване на неизгоден за страната факт да го приеме като осъществил се при признаване на авторството на изявлението в документа; Когато авторството на един неподписан документ е установено, има ли той формална доказателствена сила; Може ли в такъв случай съдът да не обсъди по същество направеното в приетия документ изявление .
Посочва се, че първият поставен въпрос е в противоречие с приетото в Определение № 403/04.04.2011г. по гр.д.№ 1592/2010г. на трето г.о. и Определение № 191 от 16.03.2009г. по гр.д.№ 7/2009г. на второ г.о. на ВКС, а третият поставен въпрос е в противоречие с Решение № 169/13.12.2011г. по т.д.№ 660/2011г. на първо т.о. на ВКС, с което е прието, че необсъждането на всички доказателства противоречи на обществения ред. Тези съдебни актове не са приложени. Депозираните са във връзка с твърденията за недопустимост на съдебното решение.
От насрещната страна-ищецът П. С. е постъпил писмен отговор, в който се оспорва твърдението за недопустимост на решението, наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Претендират се разноски за настоящото производство по приложения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено плащането на сумата 2 060лв.-договореното адвокатско възнаграждение.
По наведеното основание за допускане на касационно обжалване поради недопустимост на решението:
С ТР № 1/19.02.2010 на ОСГТК на ВКС е прието, че служебното задължение на съда да следи спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяка положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по чл.288,във вр. с чл.280,ал.1 ГПК, и ако съществува вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, върховният касационен съд е задължен да го допусне до касационен контрол, като преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Това задължително разрешение обаче, е важимо само в случай, че съществува вероятност за наличието на такъв порок на решението.
Съставът на ВКС приема, че такава вероятност в случая не е налице и няма основание за преценка, че въззивното решение е недопустимо поради уважаване на иска на непредявено от ищеца основание.
Въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал наличието на твърдяното от него каузално правоотношение по договор за заем от 28.10.2008г., не е установил, че на тази датата е предоставил паричната сума от 40 000 евро., като същевременно ответникът твърди наличие на заемни правоотношения за предходен период- от 97г. и приключили на 05.10.2006г., които ищецът не е оспорил, а даже е признал съществуването им. Разгледал е възраженията на ответника за погасяване на дълга и ги и приел за недоказани.
Изводите на въззивния съд се свеждат до това, че ищецът не е установил посоченото от него каузално правоотношение-договор за заем от 28.10.2008г., което да е обезпечено с процесния запис на заповед, а ответникът е твърдял и е доказал, че записът обезпечава друго каузално правоотношение- дълг възникнал до 05.10.2006г., но не е установил възраженията си за погасяването му; че установеното от ответника каузално правоотношение, обезпечено с записа не е погасено чрез твърдяните в отговора на исковата молба плащания; че направените частични плащания с левова равностойност 28 650лв. не погасяват дълг от 109 250лв., поради което не е установено и погасяването на поетото с процесния запис задължение.
Становището на ответника, че е разгледан непредявен иск произтича от това, че съдът е обсъдил доводите и твърденията му, че каузалното правоотношение, което е послужилото като основание за издаване на процесния запис на заповед е посоченото и установеното от него, а не твърдяното от ищеца; че съдът е приел, че именно соченото от касатора каузално правоотношение е обезпеченото с ценната книга; че е мотивирал, че задължението на издателя по записа на заповед е породено именно от това правоотношение.
Така постановеното решение е допустимо. С него не е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес и съдът не се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и обхват на търсената от ищеца защита. Съдът е разгледал спор, с който с оглед фактическите твърдения в обстоятелствената част и заявен петитум, ищецът го е сезирал, направил е анализ на въведените от ответника в предмета на спора факти и е обсъдил възраженията му.
Не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по формулираните като процесуално правни въпроси, които според касатора са разрешени в обжалваното решение в противоречие със съдебната практика /допълнително основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК/ и са важни за развитието на правото и за точното прилагане на закона /основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК/: Трябва ли съдът при съдебно признаване на неизгоден за страната факт да го приеме като осъществил се при признаване на авторството на изявлението в документа; Когато авторството на един неподписан документ е установено, има ли той формална доказателствена сила; Може ли в такъв случай съдът да не обсъди по същество направеното в приетия документ изявление.
Поставеният от касатора като процесуалноправен въпрос по същността си е твърдение за допуснати от съда процесуални нарушения, наличието на които може да бъде предмет на проверка при вече допуснато касационно обжалване, а и той не е разрешен във въззивното решение в посочения от него смисъл и в противоречие с цитираната съдебна практика. Касаторът поставя като правен, въпрос по който въззивният съд не се е произнесъл и който не е засегнат в мотивите на въззивната инстанция.
Във въззивното решение не е прието, че неподписаното изявление, чието авторство не се оспорва няма характер на частен документ. Изводите на съда са основани на съдържанието на изявлението- на това че то представлява изписване на суми, изчисление, но смисълът и логиката на волеизявлението са неясни и неустановени. Съдът е обсъдил „изявлението“ в документа и е приел, че изчисленията на ищеца върху оригинала на вносната бележка не е доказателство за погасяването на задължението при положение, че той признава само авторството си, но оспорва, че с тези изчисления е направено признание за връщане на сумата, преведена с вносния документ. С оглед на това е направен изводът, че това изявление не доказва извършено погасяване на преведената в полза на касатора с вносната бележка сума.
С оглед изхода на спора, касаторът следва да заплати на насрещната страна сумата 2 060лв. адвокатско възнаграждение по приложения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено плащането й.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 231 от 24.07.2012г. по в.т.д.№ 705/2011г. на Варненския АС.
ОСЪЖДА П. И. П. да заплати на П. Г. С. сумата 2 060лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.