3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 25.02. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2240 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на З. С. Н., Н. Д. Н. и К. Д. Н. срещу тази част от Решение № 658 от 19.03.2018 год. по гр.д.№ 4467/2017 год. на Софийски апелативен съд с която е приета за основателна въззивната жалба на „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД срещу Решение № 3768 от 29.05.2017 год. по гр.д.№ 17897/2014 год. на Софийски градски съд и са намалени до по 60000 лв. за всяка от тях присъдените им от СГС обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния наследодател Д. К. Н..
В частта с която исковете са били отхвърлени за сумите над 90000 лв. и до предявения размер от по 15000 лв. за всяка от ищците, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
„ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, чрез юрк. К., редовно упълномощен, е представил по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, чрез който изразява становище, че липсват основания за допускане на факултативния касационен контрол. Има искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ищците са наследници (съпруга и низходящи) на починалият в резултат на ПТП на 27.10.2012 год. Д. Н.. Позовавайки се на това, че увреждащият автомобил „Фиат” мод.”Пунто” с ДК [рег.номер на МПС] със собственик и водач И. Г. е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” при „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, съпругата и дъщерите Н. са предявили срещу застрахователното дружество субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по 150000 лв. за всяка една от тях.
Основната теза на ответника-застраховател е била за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат с оглед обстоятелството, че Д. Н. се е движел по пътното платно в тъмната част на денонощието след употреба на алкохол.
Първоинстанционният съд е уважил исковете до размера на по 90000 лв. за всяка от ищците. Приел е за недоказано съпричиняването на вредоносния резултат от страна на Д. Н.. Сезиран с въззивната жалба на застрахователя, съставът на САС е счел, че тя е частично основателна. Приел е наличието на 1/3 съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Н., който се е движел по пътното платно в тъмната част на денонощието по неосветен път, непредвиден за пешеходци. Обстоятелството, че е бил с висока степен на алкохолно опиянение (2.86 промила) е довело до забавяне на реакциите, не се е отдръпнал, виждайки приближаващия автомобил, което е довело и до настъпването на удара. Като справедлив размер на обезщетенията, съставът на САС също е приел сумата от по 90000 лв. за всяка от ищците, редуцирайки ги съобразно приетото съпричиняване.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторите сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, както и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивния акт. Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК се свързва с противоречие с практика на ВКС, която не е конкретизирана и според която се твърди, че „изводът за съпричиняване на вредата не може да почива на предположения..”. Посоченият от касаторите въпрос гласи: „Самото алкохолно опиянение на увредения (пострадал при ПТП пешеходец), който по никакъв начин не е допринесъл за настъпване на деликта, предпоставка ли е за прилагане института на чл.51 ал.2 ЗЗД”?
Настоящият съдебен състав счита, че правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК не е формулиран. Посоченият въпрос по естеството си съставлява твърдение за липса на съпричиняване и не се основава на данните по делото. Освен това, за да е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК следва да е посочена и конкретна съдебна практика по т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК, което е втората кумулативна предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол.
Липсва каквато и обосновка по приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и по чл.280 ал.2 ГПК. В изложението се съдържа само бланкетното им посочване.
С оглед изхода на спора касаторите ще следва да заплатят на ответника разноски на основание чл.78 ал.8 ГПК, възлизащи на 100 лв.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 658 от 19.03.2018 год. по гр.д.№ 4467/2017 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА З. С. Н., Н. Д. Н. и К. Д. Н. да заплатят на основание чл.78 ал.8 ГПК на „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД сумата 100 лв. (сто лева).
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.