1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 30.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1097 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] против Определение № 3830 от 12.02.2016г. по ч.гр.д.№ 867/2016г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-Г-въззивен състав, с което е потвърдено определението от 13.11.2015г. за прекратяване на производството по гр.д.№ 9216/2015г. на Софийски РС, 65 състав, образувано по искова молба на [фирма] против [фирма], с правно основание чл.124,ал.5 ГПК – за установяване, че банковите трансфери през 2009г. от сметките на ответното дружество в [фирма], са резултат на извършеното от Б. И. М., в съучастие като подбудител, съизвършител и помагач с П. Т. М. и други лица, престъпление по чл.212 НК – присвояване на пари по банкови сметки чрез съставяне и ползване на документи и невярно съдържание или престъпление по чл.203 във вр. с чл.202 НК – длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай.
Въззивната инстанция е съобразила, че: този установителен иск е бил предявен като инцидентен, по реда на чл.212 ГПК от ответника по т.д.№ 6028/2012г. по описа на СГС, ТО, 3 състав – [фирма], но с определение от 31.03.3014г. е отказано приемането му за съвместно разглеждане с предявения от [фирма] осъдителен иск срещу банката по съображения, че разглеждането му не е поискано с отговора на исковата молба; че съставът на СГС е оставил без уважение искането на банката за спиране на производството по т.д.№ 6028/2012г. на основание чл.229,ал.1,т.4 и т.5 ГПК; че по установителния иск е образувано отделно производство, предмет на гр.д.№ 9216/2015г. на СРС, по което е постановено прекратителното определение; че същевременно е постановено /невлязло в сила/ решение по осъдителния иск, в което СГС е разгледал въведеното в предмета на спора възражение за приложение на хипотезата на чл.83 ЗЗД – че ищецът е съпричинил вредите, тъй като е свързано лице с Б. И. М., действал в престъпен сговор със служители на банката и именно поради престъпната му дейност са отклонени пари от сметките на варненското дружество, за възстановяването на които е предявен осъдителният иск. Въз основа на тези данни в обжалваното определение прието, че твърдението за престъпни деяния на М. е било включено в предмета на спора по т.д.№ 6028/12 на СГС под формата на защитно възражение на ответника и е разгледано от решаващия съд по съществото на спора по предявения срещу банката осъдителен иск, както и че банката – ответник в производството е била длъжна при оспорване на заявените против нея права, за въведе всички възражения, което е и сторила, позовавайки се на възражение по чл.83 ЗЗД. Счела е изводът на Софийски районен съд за недопустимост на иска е правилен, тъй като въпросът за престъпните деяния, за които се твърди, че са извършени от М., са въведени в предмета на т.д. № 6028/2012г. на СГС посредством възражение и интересът от установяването на престъпното обстоятелство е обоснован именно с позоваването на разпоредбата на чл.83 ЗЗД.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно и връщане за спора за разглеждане от първоинстанционния съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса надлежно ли е предявено възражение за установяване на извършени престъпни обстоятелства от лице, по отношение на което не са налице предпоставките на чл.24,ал.1,т.4 НПК /забраняващи започването, респ. продължаването на наказателно преследване при смърт/. Твърдението е, че в обжалваното определение съдът е приел, че е налице надлежно релевирано в производството по осъдителния иск, предявен срещу банката, възражение за извършена престъпна дейност от лице, срещу което по същото време е било налице висящо наказателно производство и са налице предпоставките на чл.126 ГПК, обосноваващи забрана за паралелна висящност на две дела с еднакъв предмет и страни. Така въззивната инстанция дала неправилен отговор на този въпрос в противоречие с ТР № 11/03.01.1967 на ОСГК, Решение № 392 от 14.12.2012г. по гр.д.№ 256/2012г. на 3 г.о. и Решение № 352 от 26.11.2012 по гр.д.№ 216/2012г. на 3 г.о.; 2/Формират ли сила на пресъдено нещо мотивите на съдебното решение, когато решаващият орган не се е произнесъл по съществото на направено възражение /за извършено престъпление/, по отношение на което съдът не е допускал и събирал доказателства, не е обсъждал, а е приел, че е неотносимо към предмета на спора. Въведената допълнителна предпоставка е също по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на Решение № 45 от 22.04.2009г. по т.д.№ 483/2008г. на Първо т.о.на ВКС, което е дадено разрешение на въпроса дали мотивите на съда, с които съдът се е произнесъл по възражение за прихващане формират сила на пресъдено нещо. 3/ Възможно ли е СПН на недопустимо, съдържащо произнасяне по ненадлежно предявено възражение за установяване на извършени престъпни обстоятелства от лице, по отношение на което не са налице предпоставките на чл.24,ал.1,т.4 НПК за образуване и/или прекратяване на образувано наказателно производство, да бъде пречка за упражняване на право на иск по чл.124,ал.5 ГПК след смъртта на дееца, ако грешната преценка за допустимост на възражението е резултат на процесуално нарушение на решаващия съд в производството, завършило с решение със СПН при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
На насрещната страна не е изпращан препис за отговор-чл.130 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Искането за допускане на обжалването е неоснователно.
По първия поставен въпрос въззивната инстанция не се е произнасяла, тъй като възражения за ненадлежно предявено от ответника в производството по т.д.№ 6028/2012г. на СГС искане за установяване на престъпно обстоятелство от лицето Б. М. , [фирма] не е навела в частната си въззивна жалба. Същевременно с обжалваното определение въззивният състав не би имал компетентността да упражнява инстанционен контрол по отношение допустимостта на установяването на престъпното обстоятелство в производството по т.д.№ 6028/2012г. на СГС. По въпрос, по който въззивната инстанция не е била сезирана и не е излагала правни изводи /и то решаващи/ е изключена възможността за упражняване на факултативния инстанционен контрол.
В обжалвания съдебен акт не са излагани и съображения по въпроса дали по произнасянето по възражението на ответника за отпадане отговорността му на основание чл.83,ал.1 ЗЗД се формира сила на пресъдено нещо. Поради това е неоснователно искането за допускане на обжалването по втория и третия въпрос. Касаторът отново излага доводи срещу допустимостта и правилността на произнасянето на съдебния състав на СГС по т.д.№ 6028/2012г., а и това са обстоятелства, които не са обсъждани и са извън предмета на обжалваното определение. Решаващите изводи на въззивната инстанция са, че правният интерес на банката от установяването на престъпното обстоятелство е обоснован и може да съществува само с оглед правоотблъскващото възражение на ответника в производството по предявения от него осъдителен иск, т.е. само доколкото е от значение за гражданското правоотношение по този иск и вън от този спор, правен интерес не би бил налице. В този смисъл е и неясна тезата на касатора от необходимостта въпроса за престъпното обстоятелство да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо. Поради отсъствието на въпрос с характеристиката на правен, очертан в т.1 от ТР № 1/19.01.2010г. на ОСГТК на ВКС е безпредметно обсъждането на сочените допълнителни предпоставки.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 3830 от 12.02.2016г. по ч.гр.д.№ 867/2016г. на Софийски градски съд, ГО,ІІІ-Г Въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: