3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
София, 09.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на втори декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1504 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на О. [населено място].
С Решение № 302 от 18.02.2015 год. по т.д.№ 4243/2011 год. Софийският апелативен съд, произнасяйки се по жалбата на О. я е счел за неоснователна и е потвърдил Решение от 30.08.2013 год. по т.д.№ 21/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд в обжалваната част. С нея е бил уважен предявеният от [фирма] срещу О. [населено място] иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД. В частта съставът на САС е приел за неоснователна жалбата на ищеца [фирма], като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила.
Съдилищата са били сезирани с предявени от едноличното дружество обективно съединени искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД – неизплатено възнаграждение по пет договора за изработка подвид “услуга”, изразяваща се в проучване и оценка на възможностите на О. за участие в проекти, финансирани с европейски средства по оперативни програми. Последователно подържаната теза на ответника-касатор е, че извършената работа не е приета с предвидените в договорите приемо-предавателни протоколи, поради което и за възложителя не е възникнало задължение за плащане.
За да остави въззивната жалба на О. – Д. без уважение, а първоинстанционното решение – в сила в обжалваната част, съставът на САС е приел, че действително не са били съставени предвидените в договорите приемо-предавателни протоколи, но извършването и приемането на работа е установено, чрез съставените и издадени от общината референции, съдържащи изявления за приемане на работата, осчетоводяването на издадената фактура по един от договорите, както и други косвени доказателства.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът О. [населено място] се позовава на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В частта, обосноваваща приложението на т.1 са посочени въпросите за правомощията на въззивния съд да повтори опороченото действие, като даде указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест с оглед разпоредбите на чл.193 ал.3 ГПК, както и маже ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля, като недостоверни: В тази част на изложението, в която се подържа основанието по т.3, въпросът е: “По този начин застрашава ли се общественият интерес предвид обстоятелството, че общината е разпоредител с бюджетни общински средства?”.
В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] е изразил становище, че липсват основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Посочил е, че касационната жалба е неоснователна. Има искане за присъждане на разноски.
Становището на настоящия съдебен състав, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол, произтича от следното:
Становището на настоящия съдебен състав е, че цитираните по-горе въпроси не са правни въпроси по който Софийския апелативен съд да се е произнесъл и не съответстват на критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Под формата на въпроси касаторът е въвел твърдения за допуснати от СГС и САС нарушения на процесуалните правила при разглеждането на спора. Дори това да е така, то би съставлявало основание по чл.281 ГПК, но не и такова по чл.280 ал.1 ГПК. Твърдението в изложението, че решението на САС противоречи на решения на ВКС по сходни казуси, без да са посочени правни въпроси, не обективират противоречие със задължителна съдебна практика по правни въпроси по смисъла на т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. и не съставляват основание за допускане на факултативния касационен контрол.
Ще следва да се отбележи и това, че по въпроса за правомощията на въззивния съд, ОСГТК на ВКС се е произнесъл с ТР № 1/2013 год. и процесуалните действия на състава на САС не са в противоречие с него.
Цитираният по-горе правен въпрос, свързан със статута на общината, като разпоредител с общински средства, не обосновава приложното поле да чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед изхода на спора, на ответника по касация ще следва да бъдат заплатени направените по делото разноски, възлизащи на 6697.50 лв., съобразно заплатеното по банков път адв.възнаграждение.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 302 от 18.02.2015 год. по т.д.№ 4243/2011 год. Софийският апелативен съд.
ОСЪЖДА О. [населено място] да заплати на [фирма] сумата 6697.50 лв., представляваща разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.