9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№117
София, 14.03.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1542 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Филикон-97“АД, [населено място] срещу Решение № 48 от 12.02.2018г. по в.т.д.№ 693/2017г. на Пловдивския АС в частта за отмяна на решението по т.д.№ 827/2015г. на ОС Пловдив и отхвърлянето на исковете на този ищец срещу ДА“ДРВВЗ“ за заплащане на основание чл.59 ЗЗД на: сумата от 3 201,57лв., с която ответникът неоснователно се обогатил за сметка на „Филикон-97“АД под формата на платени от дружеството работни заплати и осигуровки за управител на склад с държавни резерви – хранителни запаси в [населено място], бул. Коматевско шосе № 35 за периода от м.12.2010г. до м. 05.2011г.; на сумата 3 584,29лв. – платени от ищеца брутни работни заплати и осигуровки за пазач-невъоръжена охрана на същия склад за същия период; на сумата 12 656,15лв. – платени от ищеца брутни работни заплати и осигуровки за 4 бр. лица – пазачи невъоръжена охрана на наета площадка в [населено място], Кукленско шосе № 17 по договор за наем от 24.04.2009г., с наемател „Пловдивска консерва“АД и наемодател „Балканкар-Рекорд“АД за съхранение на петролни продукти /гориво/, собственост на ответната агенция за същия период; на сумата 21 658лв. – обезщетение за ползване без основание от ответника на наетата от „Филикон-97“АД от „Пловдивска консерва“АД по силата на договор за наем от 1999 г. и анекс към него от 24.12.2009г. закрита складова площ в [населено място], ул. Коматевско шосе № 35, в която са били разположени държавни резерви-хранителни запаси за периода м.01.2011г. до м.05.2011г. /съгласно допуснатото на 04.04.2017г. изменение на иска досежно последния исков период/.
Решението в частта по субективно активно съединените искове, предявени от „Пловдивска консерва“ АД срещу ДА „ДРВВЗ“, които са уважени, е влязло в сила като необжалвано.
С Определение № 258 от 30.11.2018г., постановено по настоящото дело е оставена без разглеждане касационната жалба на „Филикон 97”АД срещу въззивното решение в частта по обективно съединените искове за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване от платени брутни работни заплати и осигуровки на служители за съхранение на държавни резерви, предявени съответно за сумите 3 201.57лв., 3 584.29лв. и 12 656.15лв. със законната лихва. Определението е влязло в сила след потвърждаването му с Определение № 132 от 15.02.2019г.по ч.т.д.№ 332/2019г. на ІІ т.о. на ВКС.
В касационната жалба са изложени съображения за недопустимост и неправилност на решението. Недопустимостта е обоснована с твърдението, че „вместо да разгледа заявената претенция с правно основание чл.59 ЗЗД при съобразяване и на силата на пресъдено нещо на предходно влязло в сила решение между същите страни по т.д. № 832/2013г. на ОС Пловдив, с единствена разлика между двете производства в исковия период, в обжалвания акт въззивният състав се произнесъл по хипотетични процесуални възможности за предявяване на други искове за защита на правата на дружеството, без по конкретния спор да има доказателства, обосноваващи различна фактическа обстановка от изложената в исковата молба и при липса на наведени доводи и възражения от страните“. Касаторът счита, че е нарушена забраната за непререшаемост по чл.299 ГПК и не е зачетена важимостта на силата на пресъдено нещо. Неправилността е обоснована с твърдения за нарушение на материалния закон – чл.59,ал.1 и ал.2 ЗЗД, с доводи за съществени процесуални нарушения поради неизлагане на мотиви и необоснованост.
В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК се поддържа възражението за недопустимост на решението като постановено по непредявен иск – извън предмета на спора и търсената защита, тъй като въззивният съд се произнесъл по хипотетични правни възможности ищецът да предяви други искове, каквито не са предявени, и се позовал на факти и обстоятелства, невъведени в спора.
Поддържа се искане за допускане на обжалването поради очевидна неправилност, която е обоснована с виждането, че с влязло в сила решение по т.д.№ 832/2013г. на ОС Пловдив, потвърдено с решението по в.т.д.№ 216/2015г. на ПАС и недопуснато до касационно обжалване с определение по т.д.№ 50340/2016г. на ВКС, 2 г.о., между същите страни и на същото основание е уважен същият иск по чл.59 ЗЗД и това решение е източник на сила на пресъдено нещо за субективното право, респ. за правопораждащия юридически факт, поради което възраженията срещу него са преклудирани. Касаторът счита, че след като със СПН между страните е признато, че процесният договор за съхранение между „Пловдивска консерва“АД е прекратен и от него са възникнали задължения на агенцията за заплащане на същите разходи за предходен период от време, следва че правният въпрос за основателността на настоящите искове и наличието на основание за получаване на обезщетението по чл.59,ал.1 ЗЗД е недопустимо да бъде пререшаван в настоящия процес.
Иска се допускане на обжалването и по въпросите:
1/Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт, и по някои от споровете вече има влязло в сила решение, следва ли да се приеме, че относно правопораждащия факт съдът се е произнесъл окончателно и дали това се отнася „и до отделен въпрос, респ.възражение, също обхванати от предмета на предходния спор по уважен идентичен иск по чл.59 ЗЗД“ и преклудират ли се от силата на пресъдено нещо правоизключващите и правоунищожаващите факти. Поддържа се, че като е приел разликата в исковия период за достатъчно основание да не зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение между същите страни и на същото основание, въззивният съд се е произнесъл по първите три иска в противоречие с практиката, формирана № ТР 1/04.01.2001г. на ОСГТК на ВКС т.18.
2/Иска допускане на обжалването и по въпроса, свързан със задължението на съда да се произнесе по предявения иск в рамките на основанието и петитума, очертани в исковата молба поради отклонение от задължителните постановки в т.10 на ТР 1/17.07.2001г. и т.9 на ППВС № 1/1985г.
Поставени са и въпросите:
3/ В кои случаи и спрямо кого се прилага правилото на чл.59,ал.2 ЗЗД. Възможността ищецът да се защити с иск на известно основание /непозволено увреждане, договорно отношение/ спрямо друго лице, лишава ли го от правото да иска от неоснователно обогатилия се връщане на полученото от него до размера на обедняването и може ли това да означава, че обогатилият се се е освободил от своето задължение спрямо неоснователно обеднелия. Твърди се, че даденото от Пловдивския АС разрешение на този въпрос е в противоречие с т.11 на ППВС № 1/28.05.1979г.
4/Каква трябва да е връзката между обедняването и обогатяването-причинно следствена, водеща до едновременно обедняване на ищеца и обогатяване на ответника при взаимна обусловеност, или трябва обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтичат от един общ факт или от обща група факти като се твърди несъобразяване на обжалваното решение с т.5 на ППВС № 1/79г.
По поставените въпроси се иска допускане на обжалването и при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, чието приложно поле е обосновано с тезата, че касирането на решението поради неправилното произнасяне по тях, е от значение за точното прилагане на закона и ще окаже влияние и за развитието на правото, както и че разрешаването на спора по четвъртата претенция на дружеството съгласно точния смисъл на закона ще бъде основание „за иницииране на производство по отмяна на влязлото в сила решение по т.д. № 60037/2016г. на ВКС, 3 г.о., което е недопустимо като произнесено също по непредявен иск“.
В писмен отговор по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по спора ДА “ДРВВЗ“ счита касационната жалба за недопустима в частта по първите три претенции на „Филикон 97“АД предвид цената на предявените искове. Излага подробни съображения за неоснователност на искането за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора въпроси.
Другият ищец „Пловдивска консерва“ АД не е страна в настоящото производство и неговият отговор не подлежи на обсъждане.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В производството по подадената от „Пловдивска консерва“АД и „Фирликон 97“АД против Държавна агенция „ДРВВЗ“ искова молба, с която са предявени субективно активно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл.59 ал.1 от ЗЗД, е било безспорно наличието на облигационна обвързаност между „Пловдивска консерва“АД и агенцията по договор за съхранение на военно временни запаси от 2000г., подновявана с нови идентични договори, последният – №23/14.03.2008г.; че с писмо от 09.11.2009г. съхранителят „Пловдивска консерва” АД е отправил писмено предизвестие за прекратяване на договора, каквато възможност е била предвидена в чл.4,ал.2; че след 01.01.2010г., включително и през исковия период, възложителят не е предприел действия по преместване на предадените за съхранение материални ресурси, а ищецът е продължил да осъществява действията по опазване на материалните ресурси.
Фактическите обстоятелства, на които се основават претенциите на втория ищец се свеждат до твърдения, че през исковия период /м.декември 2010г. – м.май 2011г. по първите три претенции и м.януари 2011г.- м.май 2011г. по последната/ двете ищцови дружества продължили да опазват съвместно предадените за съхранение на съхранителя държавни резерви по договор №23/14.03.2008г. като възложителят не предприел действия по преместването им. В допълнителната искова молба са наведени доводи, че „Филикон 97”АД е започнало да изпълнява дейностите по опазване на държавните резерви, защото съхранителят по договора „Пловдивска консерва”АД няма производствена дейност, а такава се осъществява от един от основните му акционери – „Филикон 97”АД, на което дружество са начислявани разходите и по тази причина дейностите по опазването на резервите фактически са осъществявани от „Филикон 97”АД. Последната претенция е обоснована и с твърдението, че въпреки липсата на нов валиден договор за опазване на резервите, ответникът не е предприел нужните действия по преместването им от складовете на „Филикон 97”АД и така това дружество е било лишено от възможността да използва в пълен обем предоставения му за временно ползване недвижим имот, вкл. и сградите, респективно да извлича ползи в качеството си на наемател-облигационен ползвател.
Съставът на апелативния съд е обосновал, че търговците, на които са предоставени за съхранение тези ресурси до момента на освобождаването им – до промяната на статута им по чл.19,ал.1 и чл.24,ал.1 ЗДРВВЗ и чл.21 от Наредбата, носят отговорност за целостта и състоянието им и че независимо от формалното прекратяване на договора на предвиденото в него основание, считано от 01.01.2010г., за съхранителя не е преустановено и отпаднало възникналото по силата на закона задължение за опазване на предоставените за съхранение резерви, тъй като към този момент не е настъпил режимът на деблокиране, установен в чл.19,ал.1 и чл.24,ал.1 от закона. Мотивирано е, че с оглед специалната регламентация на тези правоотношения не е приложима възможността /каквато има влогоприемателят по чл.225,ал.2 ЗЗД/, но направените от съхранителя разходи при отсъствие на продължен договор, подлежат на обезщетяване по реда на чл.59,ал.1 ЗЗД.
По иска на втория ищец, непритежаващ качеството на съхранител, който не е бил страна по облигационната връзка за сумата 21 658лв., претендирана по п.4 от исковата му молба както обезщетение за ползване без основание от ответника на наетата от „Филикон 97“ АД складова площ в [населено място], ул. Коматевско шосе № 35, въззивната инстанция е приела за безспорно, че предоставените за съхранение на Пловдивска консерва“ АД държавни резерви – хранителни запази, са били разположени в част от закритата складова площ, предоставена под наем от „Пловдивска консерва“ на „Филикон -97“ по силата на договора за наем 01.02.1999г. и анекс към него от 24.12.2009г.
Въззивният състав е споделил даденото разрешение по т. д. №60037/2016г. на ГК, 3 г.о. на ВКС, посочвайки че то е постановено по идентичен спор между същите страни, но за предходен период – месец февруари 2010г. до месец ноември 2010г. Възпроизведени са съображенията: че наемателят не е материалноправно легитимиран по предявения иск за неоснователно обогатяване във връзка с ползването на нает имот, тъй като с договора за наем не се прехвърлят вещни права и че именно принадлежността на вещното право на ползване определя лицето, което се обеднява от неоснователното лишаване от ползването на вещта; че с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена; че облигационното право на ползване има относителен характер и се защитава с облигационен иск, респективно – възражение за неизпълнен договор, спрямо насрещната страна /при неизпълнение на задължението на наемодателя да предаде вещта – държането/ и с иск на държателя при условията на чл.76 /при отнемане чрез насилие или по скрит начин срещу нарушителя/, като в последния случай може да търси обезщетение за вреди на плоскостта на непозволеното увреждане, ако са причинени такива от деликта.
Изложил е собствени съображения, че неизпълнението на задължението на наемодателя да предаде вещта в състоянието, което отговаря на ползването, за което е наета, води до последиците, регламентирани в чл.230 от ЗЗД и би ангажирало отговорността на наемодателя, а не на третото лице, чиято собственост са хранителните запаси. Мотивирано е, че хипотезата на неоснователно обогатяване за чужда сметка има за съществен белег именно пълната липса на основание, при което правото на иск по чл.59 от ЗЗД може да се упражни успешно само ако няма друга правна възможност за реализиране правата по друг ред.
Както се посочи, с влязло в сила определение е оставена без разглеждане касационната жалба на „Филикон 97”ООД срещу въззивното решение по първите три искови претенции на касатора, претендирани като обезщетение за неоснователно обогатяване от платени от дружеството през процесния исков период суми за опазване на предадените държавни резерви: платени брутни работни заплати и осигуровки на управител на склад за хранителни запаси и на невъоръжена охрана на склад за хранителни запаси и за охрана на площадка за съхрание на гориво.
Поради това настоящият състав не дължи произнасяне по твърдението за недопустимост на въззивното решение и по твърдението за неправилност, основано на съображенията за уважаването на иск /за различен исков период, несъвпадащ с процесния/ за заплащане на такива разходи, а именно – възнаграждения на служители за охрана на държавни резерви за месеците февруари 2010г.- ноември 2010г. с влязло в сила решение по т.д.№ 183/2013г. на ОС Пловдив. Доводът за очевидна неправилност е въведен единствено по отношение на произнасянето по първите три искови претенции.
Не следва да бъде коментиран и първият процесуалноправен въпрос, който е относим също към неподлещата на обжалване част от въззивното решение по обективно съединените искове с цена под 20 000лв.
Няма основание за преценка въззивното решение в подлежащата на обжалване и обжалвана част по отношение на иска, предявен за сумата 21 658лв. – обезщетение за ползване без основание от ответника на наетата от „Филикон-97“АД от „Пловдивска консерва“АД закрита складова площ в [населено място], ул. Коматевско шосе № 35, за периода м.01.2011г. до м.05.2011г., да е недопустимо като постановено по непредявен иск, на което твърдение кореспондира и вторият процесуалноправен въпрос. Касаторът обоснова тезата си за недопустимост, съответно – за допуснати съществени нарушения на диспозитивното начало в процеса с доводи, че „вместо да разгледа заявената претенция с правно основание чл.59 ЗЗД, при съобразяване на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение между същите страни, на същото основание и със същия предмет с единствена разлика между двете производства в исковия им период /първият от м.февруари 2010г. до ноември 2010г., а настоящият-м.декември 2011г.-м. май 2011г./, се произнесъл по хипотетични процесуални възможности за предявяване на други искове от дружеството за защита на правата му без да има наведени твърдения и възражения от страните и при липсата на доказателства, които да обосновават различна фактическа обстановка от изложената в исковата молба“.
В обжалваното решение са обсъдени наведените от ищеца твърдения, на които е основана претенцията за заплащане на обезщетение за ползването без основание от ответника на наетата от „Филикон 97“АД по наемен договор от 99г. и анекс от 2009г. закрита складова площ, в която са били разположени държавни резерви – хранителни запаси за исковия период. Определената от съда квалификация на иска съответства на заявеното искане за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59 ЗЗД – обогатяване за чужда сметка. Въззивният съд е отрекъл тезата на ищеца за дължимост на такова обезщетение по съображения за отсъствие на активна материална легитимация, тъй като безспорно „Филикон 97“АД не е собственик на складовата площ, а неин наемател.
Заплащането на обезщетение за ползване на тази площ не било предмет на производството по т.д.№ 832/2013г. на ОС Пловдив, а такава претенция за периода м.февруари 20101г.-м.ноември 2010г. е била заявена по гр.д.№ 1236/2015г. на РС Пловдив. С Решение № 70 от 31.05.2017г. по т.д. № 60037/2016г. състав на ВКС, 3 г.о. е отменил решението по в.гр.д.№ 2447/2015г. на ОС Пловдив, с което е било потвърдено решението по гр.д.№ 1236/2015г. на РС Пловдив, и е отхвърлил предявения от „Филикон 97“АД срещу ДА „ДРВВЗ“ иск за заплащане на обезщетение за ползване без основание на същата закрита складова площ за м.февруари 2010г. – м.ноември 2010г. по съображения, че твърдяното обедвяване не е правно релевантно за спора, тъй като ищецът не е собственик на имота, а само държател; че наемателят не е материалноправно легитимиран по предявения иск за неоснователно обогатяване във връзка с ползването на нает имот, тъй като с наемния договор не се прехвърлят вещни права, а именно вещното право на ползване определя лището, което се обеднява от неоснователното лишаване от ползването на вещта.
Следователно, хипотетични са твърденията на касатора за произнасяне по непредявен иск, а не изложените в обжалвания въззивен акт съображения относно възможностите за защита, предоставени на носителя на облигационното право на вземане, с които съображения е споделено разрешението, дадено в цитираното решение по чл.290 ГПК – че облигационното право на ползване има относителен характер и се защитава с облигационен иск, респективно – възражение за неизпълнен договор спрямо насрещната страна. Не намира опора в материалите по делото тезата, че е формирана сила на присъдено нещо по отношение на правото на наемателя да получи от агенцията обезщетение за лишаване от ползването на наетия имот. Такова право на обезщетение по чл.59,ал.1 ЗЗД по отношение на агенцията за същия имот, но за друг период е отречено с влязлото в сила решение по гр.д.№ 1236/2015г. на РС Пловдив.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по въпроса за приложението на правилото на чл.59,ал.2 ЗЗД произтича от неотносимостта му към решаващите правни аргументи за отхвърлянето на иска – отсъствие на активна материална легитимация на носителя на облигационното право на ползване. Формално е позоваването на противоречие на обжалваното решение с т.11 от ППВС 1/28.05.1979г. В същото постановление изрично е посочено, че разпоредбата на чл.59,ал.1 ЗЗД намира приложение в случай когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание.
Четвъртият материалноправен въпрос за връзката между обедняването и обогатяването е относим към неподлежащата на касационно обжалване част от въззивното решение – по исковете за заплащане на обезщетение за сторените разходи за охрана и опазване на държавните резерви под формата на заплатени заплати и осигуровки.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба – 200лв. юрисконсултско възнаграждение.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1 т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 48 от 12.02.2018г. по в.т.д.№ 693/2017г. на Пловдивския АС в частта по обективно съединения иск за заплащане на сумата 21 658лв., претендирана като обезщетение за ползване без основание на наета складова площ.
Осъжда „Филикон 97”АД да заплати на Държавна агенция „Държавен резерв и военовременни запаси” сумата 200лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: