О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
С., 16.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2107 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място], срещу въззивното Решение № 37 от 16.03.2015 год. по т.д.№ 179/2012 год. на Русенски окръжен съд, постановено по реда на чл. 251 ГПК.
Въззивното производство е било образувано по жалба от [фирма], [населено място] срещу решение № 535 от 21.03.2012 г. по гр.д.№ 5618/2010 г. на Русенски районен съд.
С него първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни предявените от [фирма] срещу [фирма] искове за заплащане на сумата от 12000 лв., частично предявена от 69 109,03 лв.- неплатена цена по договор от 23.07.2007 г. на офис № 2 и № 3, 5000 лв., частично предявени от 10 559,08 лв., престиран от [фирма] ДДС вместо ответника, 1500 лв., частично предявени от 50 680,69 лв.- незаплатена цена на офис № 4 и 7432,19 лв., обезщетение за забава върху цената на офис № 4 за времето от 11.03.2009 г. до 20.06.2010 г., със законната лихва върху главниците, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане. Със същото решение Русенски районен съд е отхвърлил като неоснователни и евентуалните искове на [фирма] срещу [фирма] за заплащане на сумата от 1500 лв., частично предявени от 50 680,69 лв., представляваща стойност на офис № 4 като неоснователно обагатяване и за заплащане на 7432,19 лв., обезщетение за забава върху нея за времето от 11.03.2009 г. до 20.06.2010 г.
С Решение № 157 от 21.06.2012 г. по т.д.№ 179/2012 г. Русенски окръжен съд е потвърдил изцяло първоинстанционния акт.
Това решение е било обжалвано от [фирма]. С Определение № 106 от 25.02.2013 г. по т.д.№ 878/2012 г., състав на ІІ т.о. на ВКС не е допуснал касационен контрол на решението в частта за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу [фирма] иск за заплащане на сумата от 12 000 лв., частично предявена от 69 109,03 лв., съставляваща неплатена цена по предварителен договор за покупко-продажба от 23.07.2007 г. за офиси № 2 и № 3. По отношение на останалите искове касационната жалба е оставена без разглеждане.
В частта с която жалбата е била оставена без разглеждане, Определение № 106 от 25.02.2013 г. по т.д.№ 878/2012 г. на ВКС е било обжалвано и по реда на чл.274 ал.2 предл.2 ГПК е било потвърдено с Определение № 377 от 29.05.2013 г. по ч.т.д.№ 2 154/2013 г. на ВКС, II т.о.
По повод молби от [фирма] с вх.№ 12 333/24.11.2014 г. по вх. рег. на Русенски окръжен съд и с вх.№ 12 374 /25.11.2014 г. по вх. рег. на Русенски окръжен съд за тълкуване по чл. 251 ГПК на въззивното решение е постановено атакуваното с настоящата касационна жалба решение № 37 от 16.03.2015 год. по в.т.д.№ 179/2012 г. год. на Русенски окръжен съд, постановено по реда на чл. 251 ГПК.
Сезиран с молби за тълкуване на влязлото в сила решение № 37 от 16.03.2015 год. по в.т.д.№ 179/2012 г. год., съставът на Русенски окръжен съд е преценил, че те касаят произнасянето по иска за неоснователно обогатяване във връзка с изграждането на офис № 4, както и относно правния характер на предварителния договор, действителността му и изпълнението на задълженията на страните по него по отношение на офиси № 2 и № 3, както и тълкуване на устния договор за изграждане на офис № 4, поради вътрешно противоречие на мотивите на съда, както и противоречие на мотивите и диспозитива.
Счел е искането за тълкуване на решението за допустимо, тъй като не е налице ограничението по чл. 251, ал.2 ГПК, с оглед предмета на исковете, но че същото е неоснователно. Мотивирал се е с това, че тълкуването по чл. 251 ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите в законна сила решения, които се неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил Позовал се е на трайната практика на ВКС, обективирана в съдебните актове по гр.д.№ 709/08 г. I г.о., гр.д.№ 1269/09 г. на ІІ г.о., гр.д.№ 3093/73 г. на II г.о., гр.д.№ 1720/09 г. на IV г.о. и гр.д.№ 3889/08 г. на I г.о.
Счел е, че в случая не съществува такава неяснота, тъй като диспозитива на решението е ясен- потвърждава решението на районния съд. Мотивите, довели до това решение, са ясни обосновават становището на въззивния съд за неоснователност на исковете, което съвпада с това на първоинстанционния съд. С подадените молби се иска тълкуване на мотивите на съда, както и отговор на конкретно поставени от молителя въпроси, което прави искането неоснователно, поради което въззивният съд оставя без уважение искането по чл. 251 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът [фирма] е формулирал три процесуалноправни въпроса, позовавайки се на приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. На първо място се поставя следният процесуалноправен въпрос: „Подлежат ли на тълкуване по смисъла на чл. 251 ГПК мотивите на съдебното решение, когато са неясни и двусмислени“.
Вторият процесуалноправен въпрос гласи: „Длъжен ли е съдът да тълкува по смисъла на чл. 251 ГПК направените в мотивите на решението правни и фактически констатации и изводи?“.
Като трети процесуалноправен въпрос касаторът сочи: „Основателна ли би била молбата за тълкуване на съдебно решение при ясен диспозитив и неясни мотиви?“.
Позоваването е на противоречие с Решение № 774 от 08.01.1996 г. по гр.д.№ 805/95 г. на ВКС, I г.о.; Решение № 113 от 1997 г. на ВКС, I г.о. и Решение № 188 от 20.06.2013 г. по гр.д.№ 25/2013 г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсват основания за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното:
Първият и третият от посочените в изложението въпроси, всъщност съставлява твърдение, че мотивите на подлежащото на тълкуване съдебно решение за неясни и двусмислени. Спор относно яснотата на диспозитива на съдебния акт няма, предвид обстоятелството, че той е потвърждаващ първоинстанционното решение, а параметрите на спора пред въззивния съд са очертани от жалбата на [фирма] (при липса на жалба от насрещната страна), поради което не би могъл да се обсъжда въпроса за неяснота на диспозитива в смисъл – коя част от първоинстанционното решение е потвърдена. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, в производството по чл.251 ГПК (респ.чл.194 ГПК-1952 год.) мотивите подлежат на обсъждане с оглед преценката каква е била действителната воля на съда при постановяване на диспозитива. В случай, че спор относно диспозитива липсва, обусловеното от такъв спор тълкуване на мотивите липсва.
Предвид обстоятелството, че производството по чл.251 ГПК не съставлява способ за ревизиране на решението, то и обсъждането на съдържащите се в мотивите му фактически и правни констатации (какъвто е вторият от посочените въпроси) е безпредметно, дори те да са погрешни.
Представените от касатора решение, постановени по реда на отменения ГПК не са в противоречие, а в съответствие както със становището на Р., така и едно с друго, а постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 2013 год. на ІІІ г.о. на ВКС съдържа произнасяне по правен въпрос, свързан със сроковете за упражняване на режима на лични контакти между родител и дете и е различен от посочените по горе.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация е поискал присъждането на разноски в размер на 200 лв., съобразно разходите за процесуален представител, плащането на възнаграждението за който е удостоверено в представеното адв.пълномощно и това искане ще следва да бъде уважено.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 37 от 16.03.2015 год. по т.д.№ 179/2012 год. на Русенския окръжен съд, постановено по реда на чл. 251 ГПК.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 200 лв. (двеста лева) на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.