3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
С., 30.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2002 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], [населено място] чрез управителя Т. К. Д. срещу Определение № 509 от 04.02.2013г. по ч.т.д.№ 91/2013г. на Варненския ОС, ТО, с което е върнато като подадено извън преклузивния срок възражението на дружеството по чл.423 ГПК срещу издадената по реда на чл.417,т.3 ГПК заповед за изпълнение въз основа на документ-спогодба с нотариална заверка на подписите по ч.гр.д.№ 16757/12 на РС-Варна.
С частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение, като се поддържа, че дружеството не е редовно уведомено за издадената заповед, че призовката за доброволно изпълнение е връчена само на единия управител Л. И. К., който се „отказал“ от правото на възражение по чл.414 ГПК- факт, който дружеството чрез втория управител в лицето на Т. Д. не е могло да узнае. Уведомяването на дружеството е следвало да стане и чрез управителя Д., представляващ заедно с К. „заедно и поотделно“ още повече, че е било налице решение на ОС за освобождаване на К. като управител, независимо че не е било вписано в Търговския регистър. Позовава се на разпоредбата на чл.140,ал.4 във вр. с чл.137,т.5 ТЗ за действието и влизане в сила на решенията на ОС на съдружниците в дружество с ограничена отговорност като поддържа, че решението на ОС има действие за съдружниците и за дружеството от момента на приемането му.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е взел становище.
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане депозираното по реда на чл.423 ГПК на 16.01.2013г. възражение на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.3 ГПК, въззивният съд е счел същото за недопустимо, тъй като не е спазен преклузивният едномесечен срок, за чието начало е приел дата 11.12.2012г., когато на управителя Л. К. лично е връчена поканата за доброволно изпълнение. Мотивирано е, че и към датата на постановяване на определението от въззивния съд и към датата на връчването на поканата за доброволно изпълнение като представляващи дружеството са вписани заедно и поотделно управителите Т. Д. и Л. К.. Изхождайки от разпоредбата на чл.7,ал.1 ЗТР съдът е приел, че поканата за доброволно изпълнение е редовно връчена, с оглед на което депозираното възражение е подадено извън установения срок.
Обжалваното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.423 ГПК, за да е допустимо възражението срещу заповедта за изпълнение, издадена по реда на чл.410 или 417 ГПК, трябва да е подадено в рамките на едномесечния преклузивен срок от узнаване на заповедта. Този срок не е спазен като мотивите на въззивния съд за редовното уведомяване на дружество в лицето вписания в към момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение управител Л. К., който представлява дружество и самостоятелно следва да бъдат споделени.
В частната жалба жалбоподателят се позовава на твърдения, които не са заявени в подаденото по реда на чл.423 ГПК възражение пред въззивния съд за наличие на особени непредвидени обстоятелства, поради които длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването на заповедта. К. съд не дължи произнасяне по тях, тъй като не са предмет на мотивите на обжалваното определение. Възражението, основано на разпоредбата на чл.140,ал.4 ТЗ също се прави едва в частната жалба, а и касаторът сам посочва, че действието на решението настъпва веднага по отношение на съдружниците, т.е. за третите лица оповестителното действие настъпва с вписването им в Търговския регистър.
Поради това, с подаденото след изтичане на преклузивния срок по чл.423,ал.1 ГПК възражение е преклудирано и самото процесуално право на длъжника да възрази по реда на чл.423 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение и за въззивния съд не съществува правната възможност да извърши извънинстанционната проверка относно възможността длъжника да оспори вземането.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 509 от 04.02.2013г. по ч.т.д.№ 91/2013г. на Варненския ОС, ТО
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.