4
Определение на ВКС-ТК, І т.о..
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София, 24.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2279 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Националната агенция по приходите – Териториална дирекция [населено място] (ТД-НАП) срещу Решение № 2706 от 17.05.2016 год. по гр.д.№ 265/2016 год. на Благоевградския окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма], Й. С. Г. и Д. Г. Г. срещу тази част от Решение № 35 от 07.01.2016 год. по гр.д.№ 321/2015 год. на Районен съд [населено място] с която е бил уважен предявеният от Националната агенция по приходите срещу [фирма], Й. С. Г. и Д. Г. Г. иск с правно основание чл.216 ал.1 т.4 ДОПК за прогласяване недействителността по отношение на НАП на сключен на 18.06.2010 год. договор за продажба по силата на който ответниците Й. и Д. Г. са придобили от [фирма] (преди [фирма]) недвижим имот, представляващ крайпътен ресторант „Чешмата”, находящ се в землището на [населено място], [община] за сумата 22328 лв. В частта с която РС-Сандански е отхвърлил обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл.216 ал.1 т.2 и т.6 ДОПК, като необжалвано от НАП, първоинстанционното решение е влязло в сила.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответниците по касация [фирма] и Й. и Д. Г. са представили писмен отговор в който сочат, че липсват формулирани правни въпроси, които да имат значение за изхода на спора. Имат искания за присъждане на разноски с представени списъци по чл.80 ГПК.
Крайните изводи на съдилищата са обусловени от различни становища относно това, дали прехвърлителната сделка е сключена във времевите предели на висящо ревизионно производство или не.
Хронологично нещата стоят така:
1./Издадена е била заповед за възлагане на ревизия, която е връчена на 28.04.2010 год.; 2./ Увреждащата сделка е от 18.06.2010 год.; 3./ Издаден е на 17.09.2010 год. ревизионен акт (РА) който е бил обжалван; 4./ С решение от 21.02.2011 год. на директор на ЦУ при НАП, на основание чл.155 ал.2 ДОПК, този РА е бил отменен и преписката е върната на административния орган издал заповедта с указание да бъде издадена нова заповед за извършване на нова ревизия за същия период от друг решаващ орган; 5./ На 23.03.2011 год. е издадена нова заповед.; 6./ Въз основа на тази заповед е извършена е ревизия; издаден е нов РА, който е влязъл в сила.
Едната от застъпените тези е, че второто ревизионно производство е продължение на първото. От това следва, че сделката е сключена през релевантния период, началото на който е поставено с първата заповед, като е без значение обстоятелството, че тя е била отменена.
Другата теза е, че второто ревизионно производство е самостоятелно и началото му е поставено с издаването на втората заповед. Поради това и сделката следва да се счита сключена в момент, предхождащ релевантния период. Съдът се е аргументирал с това, че основанието за отмяната е по чл.155 ал.2 ДОПК, а не по чл.155 ал.4 ДОПК.
Втората теза се съдържа в решението на въззивният съд, който е приел, че искът по чл.216 ал.1 т.4 ДОПК е неоснователен, поради което е отменил първоинстанционния акт и е постановил отхвърлително решение. Мотивирал се е с това, че сделката, чиято действителност се оспорва е сключена преди издаване на заповед за възлагане на ревизия, която да е завършила с издаване на ревизионен акт и този акт да не е оборен. На второ място, приел е за недоказано намерението на прехвърлителя за увреждане на публичния взискател.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът НАП, чрез пълномощника си е мотивирал тезата си за допускане на касационно обжалване с наличие на всички основания по чл.280 ал.1 ГПК по отношение на въпроси, свързани с намерението за увреждане от купувача по сделката.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК се свързва с противоречие с Решение № 69/22.06.2012 год. на І т.о. на ВКС съгласно което за основателността на иска по чл.216 ал.1 ДОПК е достатъчно третото лице е имало знание, че длъжникът има публични задължения и уврежда държавата.
Основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК също се свързва с презумптивното намерение за увреждане. Касаторът счита, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, позовавайки се на противоречие на решението на Благоевградския окръжен съд с Решение № 69/22.06.2012 год. на І т.о. на ВКС, посочено по-горе. Счита, че законът не предвижда изискване към публичния взискател да доказва такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена след връчването на заповедта за извършване на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения
Сочи, че в този смисъл са и Решение № 436 от 22.12.2011 год. по гр.д.№ 308/2011 год. на ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 104 от 21.02.2008 год. по т.д. № 582/2007 год. на І т.о. с които съдът се е произнесъл общо за необходимостта да се установи намерението увреждане. Счита, че от сравнително-правното тълкуване на разпоредбите на чл.135 ал.1 ЗЗД и на чл.216 ал.1 т.4 ДОПК следва, че нормите на двата закона са в съотношение специален към общ закон, поради което съвместното им действие с изключено, освен ако има изрично н препращане към общия закон.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК отново е свързано с произнасянето по въпроса дали публичният взискател следва да доказва намерението за увреждане и у купувача по сделката. Счита, че това е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като решението ще допринесе да се изгради съдебна практика по искове по реда на чл.216 от ДОПК, които въпреки че наподобяват П. иск е по същество са коренно различени.
Становището на настоящия съдебен състав е, че въпросите, свързани с намерението за увреждане от страна на купувача по сделката нямат качеството на обуславящи изхода на спора, поради обстоятелството, че въззивният съд не е се е позовавал и не е мотивирал решението си с недоказаността на намерението за увреждане от тази страна по сделката. В решението си Б. изрично е посочил, че „Като намира, че от събраните доказателства не може да се направи и извод за наличие на намерение у дружеството-длъжник, чрез управителните му органи за увреждане на кредитора, ведно със съображенията, изложени по-горе досежно ревизионното производство, Б. отменя обжалваното решение и постановява ново, с което отхвърля иска по чл.216 ал.1 т.4 ДОПК на публичния взискател.”. Упоменаването на приобретателите в предходен абзац на решението е в друг контекст.
За пълнота на изложението, ще следва да се отбележи, че действителният правен въпрос, който би имал значение за изхода на спора и по отношение на който би било налице приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК е въпроса за правно-релевантния период и по-конкретно, дали е налице единно ревизионно производство, началото на което е поставено с издаването на първата заповед или не, но този въпрос не е поставен в изложението и ВКС не е оправомощен служебно да допусне касационен контрол за произнасяне по него.
С оглед изхода на спора, касаторът ще следва да заплати на ответниците по касация направените по делото разноски, съобразно заплатеното адв.възнаграждение, както следва – на [фирма] 600 лв. и на Й. и Д. Г. – 600 лв.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2706 от 17.05.2016 год. по гр.д.№ 265/2016 год. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – Териториална дирекция [населено място] да заплати на основание чл.78 ал.3 ГПК на [фирма] сумата 600 лв. (шестстотин лева) и на Й. С. Г. и Д. Г. Г. сумата 600 лв. (шестстотин лева).
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.