8
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София, 25.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3211 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационните жалби на „Родопска тъкан”АД (н) и на М. Й. С. в качеството му на едноличен търговец с фирма „М. С.-63”срещу Решение № 27 от 24.01.2018 год. по т.д.№ 347/2017 год. на Пловдивския апелативен съд.
Касаторът-ищец сочи е посочил, че не обжалва решението само в частта с която е уважен предявеният от акционерното дружество, представлявано от синдика иск с правно основание чл.55 ал.1 предл. 2 ЗЗД срещу ЕТ„М. С.-63”.
Касаторът-ответник обжалва решението в частта с която е уважен искът с правно основание чл.55 ал.1 т.2 ЗЗД.
Въззивното решение е постановено по жалбата на ЕТ”М. С.-63” и насрещната жалба на „Родопска тъкан”АД (н) срещу Решение № 412 от 24.08.2016 год. по т.д.№ 140/2014 год. на Смолянския окръжен съд.
Обективно съединените искове на „Родопска тъкан”АД (н) са с посочено от синдика правно основание „чл.55 ал.1 ЗЗД вр.чл.57 ал.1 вр.чл.86 ал.1 ЗЗД вр. чл.614 ал.1 чл.616 ал.1 и чл.617 ал.1, чл.685-688 ал.1, чл.739 ал.1 от ТЗ; чл.34 вр. чл.26 ал.2 ЗЗД, алтернативно – чл.108 ЗС”.
Исковете произтичат от сключен на 20.07.2004 год. предварителен договор за продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], представляващ търговски обект „кафе-аперитив” реално обособена част от първия етаж на административната сграда на „Родопска тъкан”АД. Посочено е, че владението върху имота се предава в деня на сключване на предварителния договор. В чл.2 на същия договор е постигнато съгласие, че обектът се предава с цялото налично оборудване, „счита се за предмет на договора за продажба и за продадено”. Договорената цена е 61033.88 лв. и се изплаща чрез замяна на дълг на „Родопска тъкан”АД към ЕТ„М. С.-63”, произтичащ от извършени строителни услуги по 2 бр. фактури.
Няма спор, че окончателен договор не е сключен, като производството по предявен от едноличния търговец иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД е било прекратено.
През 2006 год. по отношение на продавача „Родопска тъкан”АД е било открито производство по несъстоятелност, като с решението по т.д.№ 104/2005 год. на Смолянския окръжен съд е била приета начална дата на неплатежоспособност 30.06.2003 год.
Заявеният по делото петитум е за предаване на фактическата власт върху обекта и върху движимите вещи, представляващи инвентар на кафе-аперитива; да бъде заплатена равностойността на неоснователно получените в процеса на ползване наемни суми, считано от 2005 год. (когато е отправена покана) и до датата на исковата молба; да бъде заплатено обезщетение за забава за този период; да бъде прогласена нищожността на договорната клауза за прехвърлянето на движимите вещи, чрез даване вместо плащане; алтернативно „ако не се установи наличието на предпоставките за прилагане на хипотезите на чл.55 ал.1 ЗЗД вр.чл.57 ал.1 вр.чл.86 ал.1 ЗЗД вр. чл.614 ал.1 чл.616 ал.1 и чл.617 ал.1, чл.685-688 ал.1, чл.739 ал.1 от ТЗ” да бъде осъден ответника да предаде държането върху недвижимия имот и движимите вещи.
Последователно подържаната теза на ответника е, че в частта за движимите вещи предварителният договор има характеристиката на окончателен и със сключването му той е придобил собствеността върху тях. По отношение на недвижимия имот, действително не е било изпълнено условието, че той следва да е освободен от тежести и окончателен договор не е сключен, но с установяването на владение върху него, в полза на приобретателя е изтекла 10-годишна придобивна давност и той не дължи връщането му. Изразил е становище, че искът за прогласяване на договорната клауза е недопустим, а искът за връщане на плодовете от вещта – неоснователен и недоказан. Неоснователни са и акцесорните искове.
Първоинстанционният съд е приел, че за ответника не е изтекла 10-годишна придобивна давност по отношение на имота. Приел е за установено по отношение на него на основание чл.108 ЗС, че ищецът е собственик на недвижимия имот и го е осъдил да му предаде владението. Отхвърлил е иска за собственост на движимите вещи. Присъдил е обезщетение в размер на 12000 лв. за ползване на недвижимия имот на основание чл.93 ЗС за периода 12.11.2009 – 12.11.2014 год., ведно с обезщетение за забава, считано от 12.11.2011 год и е отхвърлил този иск в останалата му част и до претендирания размер от 110000 лв., ведно с акцесорния иск за обезщетение за забава. Отхвърлил е исковете с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД и чл.55 ал.1 предл.2 ЗЗД.
Сезиран с жалбата на ЕТ”М. С.-63” и насрещната жалба на „Родопска тъкан”АД (н), съставът на Пловдивския апелативен съд е счел, че първоинстанционното решение е недопустимо в частта досежно исковете по чл.108 ЗС за недвижимия имот и движимите вещи, както и в частта с която СмОС се е произнесъл по същество по иска с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД, поради което го е обезсилил в тази части. Отменил е решението в частта с която е бил отхвърлен искът с правно основание чл.55 ал.1 предл.2 ЗЗД спрямо недвижимия имот и е осъдил ЕТ”М. С.-63” да върне владението му на „Родопска тъкан”АД (н). Отхвърлил е иска с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД за връщане на същия имот, както и иска за връщане на движимите вещи. Отменил е решението в частта с която е било присъдено обезщетение за ползване на недвижимия имот за сумата 12000 лв., ведно с обезщетение за забава и е отхвърлил и тези искове. Потвърдил е решението в останалите обжалвани части. Произнесъл се е по разноските
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на касатора-ищец „Родопска тъкан”АД (н) се сочат основанията по чл.280 ал.2 и ал.1 т.1 ГПК.
Твърдението за очевидна неправилност на въззивния акт произтича от тезата, която синдикът е подържал пред инстанциите по същество, а именно, че с откриване на производството по несъстоятелност непаричното задължение за сключване на окончателен договор е трансформирано в парично на основание чл.617 ал.2 ТЗ. Въззивният съд е отрекъл тази трансформация, като е обосновал становището си по прилагането на чл.55 ал.1 предл.2 ЗЗД, че изпълнението на задължението за сключване на окончателен договор е станало невъзможно с оглед факта на обявителното решение по чл.710 ТЗ и десезиране органите на прехвърлителя.
Това становище на ПАС не покрива хипотезата „очевидна неправилност” по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, аргументите в изложението всъщност не касаят производството по настоящето дело, а последиците от него. Доводите в изложението са характерни по-скоро за производство по чл.694 ал.1 ТЗ – съществува ли парично вземане на ЕТ”М. С.-63” към масата на несъстоятелността, съизмеримо с цената по предварителния договор, чието изпълнение е станало невъзможно според ПАС или не съществува. .
Т.е. твърдението в изложението за очевидна неправилност на решението в зависимост от това дали ЕТ „М. С. – 63″ е бил длъжен да предяви вземането си по реда на чл.685 и сл. ТЗ, и дали то е погасено на основание чл.739 ал.1 ТЗ са въпроси по които ПАС не се е произнасял и не е бил компетентен да се произнесе, тъй като не те касаят настоящето производство. Компетентен да се произнесе по тях би бил съдът по несъстоятелността на „Родопска тъкан”АД (а), ако евентуално бъде сезиран.
Същото касае и тезата за прекъсването на придобивната давност с факта на откриването на производството по несъстоятелност. Съставът на ПАС е отрекъл правилността на тази теза, приемайки, че по принцип придобивна давност може да тече и след датата на решението по чл.630 ТЗ. За да отрече правото на едноличния търговец да се възползва в конкретния случай от този придобивен способ, позовал се е на недоказаност за осъществяване на анимуса на недобросъвестното владение. Поради това е постановил връщането на имота в масата на несъстоятелността.
Т.е. уважен е един от главните искове съобразно заявеният петитум и затова е неясно какво цели твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за очевидна неправилност на мотивите на тази част от решението, която „Родопска тъкан”АД (н) не обжалва (уважаването на иска по чл.55 ал.1 предл.2 ЗЗД).
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК този касатор свързва с противоречие с практиката на ВКС обективирана Решение № 9 от 06.06.2016 год., постановено по т.д. № 3773/2014 год. на І т.о. на ВКС по въпроса, че неупражнените права и непредявените вземания в производството по несъстоятелност се погасяват по смисъла на чл.739 ал.1 от ТЗ.
Както бе посочено по-горе, вземането на ЕТ „М. С.-63” по договора изработка, което е формирало покупната цена по предварителния договор не е предмет на настоящето производство. Въпросът дали е било погасено в хипотезата „дълг срещу собственост” и нововъзникнало ли е по смисъла на чл.88 ал.1 ЗЗД след констатацията на ПАС, че предварителният договор не е произвел и няма да произведе транслативен ефект и дали то е погасено в хипотезата на чл.739 ал.1 ТЗ са въпроси, които стоят извън настоящия спор. Както неколкократно бе подчертано, предявен е иск/искове с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД и той е уважен. Насрещен иск при условията на евентуалност за връщане на даденото от приобретателя в случай на уважаване на иска не е предявен, поради което отново се касае до доводи нямащи отношение към този спор.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на касатора-ответник ЕТ”М. С.-63” се сочат основанията по чл.280 ал.2 ГПК, чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Очевидната неправилност на решението на ПАС в обжалваната му част, този касатор свързва с произнасянето по правоизключващото му възражение за изтекла в негова полза придобивна давност и правопогасяващото му възражение за изтекла погасителна давност за предявяването на иска по чл.55 ал.1 предл.2 ЗЗД.
Това основание не е налице. Както бе посочено по-горе, съставът на ПАС е приел за доказано упражняването на фактическа власт върху имота, макар и чрез трети лица, но е приел за недоказано, че ЕТ”М. С.-63” е владеел имота за себе си. По отношение на второто възражение се е аргументирал с това, че вземането за връщане на даденото на неосъществено основание по чл.55 ал.1 предл.2 ЗЗД се погасява с изтичане на петгодишната давност по чл.110 ЗЗД. То става изискуемо от деня, в който настъпи невъзможността да се осъществи основанието. Решението по чл.710 ТЗ носи дата 28.04.2010 год. Синдикът е можел да иска прекратяването на предварителния договор по чл.644 ал.2 ТЗ, което не е сторил. Поради това за изявление ще следва да се счита връчването на преписа от исковата молба и приложената към нея покана на синдика – 26.09.2013 год.
Както многократно е имал случай да посочи ВКС, основанието по чл.280 ал.2 ГПК не припокрива (не е идентично) с основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради допуснато нарушение на процесуалния или материалния закон. За да е налице очевидна неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване, въззивният съдебен акт следва да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, каквото в случая не е налице.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК този касатор свързва с противоречие с практиката но ВКС по въпроси свързани с владението, като придобивен способ и въпрос за началната дата на погасителната давност за иска по чл.55 ал.1 предл. 2 ЗЗД. По отношение на владението са посочени следните конкретни въпроси: „1./ Страната-купувач по един предварителен договор, получила владението на имота предмет на предварителния договор на основание изричното съгласие на собственика, изразено в договора и упражнявала това владение при условията на чл.70 ал.3 ЗС повече от 10 години, трябва ли да доказва, че е упражнявала това владение за себе си; важи ли в този случай изцяло презумпцията по чл.69 ЗС за страната получила владението по предварителния договор; при спор по въпроса, чия е тежестта да обори тази презумпция за да не бъде зачетен ефекта на 10-годишната придобивна давност в полза на страната получила владението на имота на основание предварителния договор; 2./ При тълкуване на съдържанието на предварителния договор съдът има ли право да подменя използвани правни понятия в договора с неравнозначни правни понятия и да ги тълкува със съдържание различно от законово дефинираното? 3./ Длъжен ли е съдът да прецени всички събрани по делото писмени и гласни доказателства поотделно и съвкупно във връзка със съдържанието и целта на договора, с правата и задълженията на страните, договорени с подписания между тях предварителен договор от 20.07.2004 год. от който произтича спорния предмет на делото?”
Твърди, противоречието на произнасянето на ПАС с практиката на ВКС е материализирано в следните решения: Решение № 528/11.06.2010 г. по гр.д. № 1218/2009 г. на І г.о. на ВКС; Решение № 270/26.06.2012 г. по гр.д. № 1056/2011 г. на І г.о. на ВКС; Решение № 91/02.07.2010 г. по т.д. № 713/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС; Решение № 167/26.01.2012 г. по т.д. № 666/2010 г. на І т.о. на ВКС; Решение № 67/30.07.2014 г. по т.д. № 1843/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС; Решение № 129/12.07.2013 г. по т.д. № 558/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС; Решение № 166/15.07.2013 г. по гр.д. № 1285/2012 г. на ІІІ г.о. на ВКС; Решение № 210/15.08.2014 г. по гр.д. № 6605/2013 г. на ІV г.о. на ВКС; Решение № 310/04.11.2014 г. по гр.д. № 795/2014 г. на ІV г.о. на ВКС; Решение № 283/14.11.2014 г. по гр.д. № 1609/2014 г. на ІV г.о. на ВКС; Решение № 405/24.10.2011 г. по гр.д. № 1541/2010 г. на ІV г.о. на ВКС
Вторият и третият от посочените въпроси нямат характеристиката на правни такива, съобразно критериите по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. По естеството си те съставляват твърдения за допуснати нарушения на материалния закон (чл.20 ЗЗД) и на процесуалната норма на чл.236 ал.2 ГПК. Ще следва да се отбележи и това, че използването на термина „упражняване на фактическа власт” не съставлява подмяна на термина „владение” използвано в предварителния договор, доколкото предаването на владението обозначава именно първия елемент – установяване на фактическа власт (corpus). Наличието на субективния елемент на владението (animus) следва да бъде констатиран през целия период на упражняването на фактическа власт, необходим за изтичане на придобивна давност. В случая обективният елемент е бил безспорен. Спорен е бил субективният елемент и именно произнасянето по наличието/липсата му е обусловил изхода на спора.
Първият от посочените въпроси действително притежава характеристиката на правен такъв, съобразно критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, въпреки, че в случая чл.70 ал.3 ЗС няма отношение към спора, доколкото наличието на добиви от вещта е отречено от самия владелец, а въпрос за подобрения не е включен в предмета на спора. Сегментът от въпроса касаещ презумпцията по чл.69 ЗС действително е намерил отражение в цитираната практика на ВКС, но в случая, за да уважи иска по чл.55 ал.1 предл.2 ГПК, съставът на ПАС не е отрекъл презумпцията, а е приел, че тя е оборена от събраните доказателства по делото. Дори изводът му да е неправилен, това би било основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и по чл.280 ал.1 ГПК.
По отношение началото на погасителната давност посоченият от касатора въпрос е: „От кой момент тече погасителната давност за предявяване на иск по чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на даденото по предварителен договор по който не е осъществено основанието да бъде сключен окончателен договор?”. Позоваването е на противоречие с Решение № 203 от 30.01.2012 год. по т.д.№ 116/2011 год. на ІІ т.о.
Това основание не е налице, поради това, че с посоченото решение на ІІ т.о., както и с Решение № 178/2010 год. по т.д.№ 60/2010 год. към което то препраща, съставите на ІІ т.о. са се произнесли по предпоставките за извънсъдебно разваляне на договор и дали изявлението по чл.87 ал.2 ЗЗД (при последици по чл.55 ал.1 ЗЗД) може да се съдържа в исковата молба, но не и по въпрос за началото на срока на погасителната давност за този иск.
Приложното поле на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК се свързва с въпроса дали с решението по чл.630 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на приобретателя и налагането на обща възбрана по чл.630 ал.1 т.4 ТЗ се създава обективна невъзможност за сключване на окончателен договор и счита ли се, че от този момент предварителният договор е развален.
Становището на настоящия съдебен състав счита, че произнасянето по този въпрос действително би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото, но в конкретния случай по отношение на него е налице пречката за произнасяне по този въпрос за пръв път от касационната инстанция. Той не е бил предмет на разглеждане/произнасяне от инстанциите по същество.
С оглед изхода на спора, направените пред настоящата инстанция разноски остават в тежест на страните.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 27 от 24.01.2018 год. по т.д.№ 347/2017 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.