Определение №893 от 20.11.2014 по търг. дело №1114/1114 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 893

София, 20.11.2014 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1114 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищците Ц. Е. и В. Е. против Решение № 2039 от 08.11.2013г. по гр.д.№ 2215/2013г. на САС, ГК, 10 състав в частта с която след отмяна на първоинстанционното решение за присъждане на законната лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди, считано от 26.09.2009г., са отхвърлени исковете за законна лихва за периода 26.09.2009г.-23.10.2009г. Становището е, че лихвите се дължат от ГФ от датата на произнасянето му по щетата, което предхожда изтичането на изтичането на тримесечния срок по чл.288,ал.7 КЗ.
Постъпила е и касационна жалба от ответника Гаранционен фонд, с която се иска частична отмяна на решението като неправилно по съображения, че дължимото обезщетение на увредените лица следва да бъде редуцирано съобразно приноса на другия участник-съизвършител на пътното произшествие, който има валидно сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите и неговият принос следва да бъде покрит от застрахователния договор, на основание чл.226,ал.1 КЗ, а не от Гаранционния фонд, на основание чл.288 КЗ. Становището е, че Фондът следва да обезщети само вредите съобразно приноса на другия виновен за настъпването на пътното произшествие водач, който не е имал сключена застраховка.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 КЗ ищците поставят материалноправния въпрос: От кой момент ГФ дължи законна лихва върху определеното от съда обезщетение, предвид разпоредбата на чл.288,ал.7 ТЗ, в която е установен срок за произнасяне по претенцията на увредено лице до 3 месеца; в случай, че произнасянето е преди изтичането на този срок, дължимата лихва от датата на произнасянето ли е или от изтичането на тримесечния срок. Позоваването е на допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК- противоречие на обжалваното решение с Решение № 45 от 15.04.2009г. по т.д.№ 525/2008г. на ІІ т.о., Определение № 516/11.08.2009г. по т.д.№ 197/2009г. на ІІ т.о.; т.2 на чл.280,ал.1 ГПК- противоречие с решение № 1048/2001г. на ІV г.о. на ВКС и Решение № 860/1981г. на ВС и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
В изложението към касационната жалба на ответника липсва формулиран правен въпрос, а се съдържа твърдение, че в нарушение на материалния и процесуалния закон съдът се е произнесъл по отношение на солидарна отговорност, „която не е исково предявена”, без да се съобрази със съдебната практика по този въпрос- Решение № 1516 от 05.07.2004г. на ВКС по гр.д.№ 1252/2003г. на ІV г.о. Касаторът счита, че пререшаването на спора в касационната инстанция е от значение на точното и еднакво прилагане на закона от съдилищата. В писмен отговор ищците оспорват основателността на искането за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба на ответника.
Въззивната инстанция е съобразила, че ищците имат качеството на увредени лица от пътното произшествие от 06.03.3009г., при което техният син като пътник в лек автомобил „Фолсваген Голф” е загинал, и че вина за пътното произшествие има водачът на пътнически автобус „М.” с турска регистрация, управлявал превозното средство с несъобразена скорост и който не е имал гранична застраховка или сертификат „Зелена карта”. Прието е за установено възражението в отговора на исковата молба, че вина за пътното произшествие има и водачът на лекия автомобил, който неправомерно е навлязъл в кръстовището. Мотивирано е, че основателността на възражението за съпричиняване от трето за спора лице не е основание за отпадане или намаляване отговорността на Гаранционния фонд, тъй като неимуществените вреди са причинени от двамата водачи, чиято отговорност по отношение на увредените е солидарна и за пълния размер на обезщетението са задължени както фондът, така и застрахователят по ЗЗГОА на водача на лекия автомобил. Счетено е, че искът предявен срещу ГФ е основателен за пълния размер на обезщетението, тъй като единият от виновните водачи няма гранична застраховка или сертификат „зелена карта”. Съобразено е, че отговорността на фонда за лихвите при направено искане за изплащане на обезщетението на 23.07.2009г., предвид изричната разпоредба на чл.288,ал.7,изр.второ КЗ е настъпила на 23.10.2009г.-т.е. лихвата е дължима от изтичане на тримесечния срок, считано от датата на завеждането на претенцията, а не от датата на произнасянето-26.09.2009г.
Неоснователността на искането на ГФ за допускане на касационното обжалване произтича от липсата на ясно формулиран правен въпрос, относим към произнасянето на въззивната инстанция. В обжалваното решение е обсъждан въпросът за солидарната отговорност на съизвършителите на вредата по отношение на увредените лица, т.е. приложението на разпоредбата на чл.53 ЗЗД, а не за солидарната отговорност между фонда и застрахователя. Отговорността на фонда спрямо увредените за пълния размер на вредите е изведена от обусловеността й от деликтната отговорност на съизвършителя, отговарящ спрямо увредените за целия размер на обезщетението. Изцяло формално и неотносимо е позоваването от касатора на решението по гр.д.№ 1252/2003г. на ІV г.о. на ВКС- с което при предявен иск за заплащане на обезщетение по чл.1 от ЗОДВПГ /заглавие изменено/, ВКС е констатирал, че апелативният съд е разгледал иск за солидарно осъждане на ответници, без в исковата молба да са изложени съображения за възникване на такава отговорност. В настоящия спор няма произнасяне по искане за солидарно осъждане.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по формулирания от ищците въпрос за началото на срока, от който ГФ дължи лихва. Освен че не е обосновано наличието на сочените от тях допълнителни предпоставки, разпоредбата на чл.288,ал.7 КЗ ясно и недвусмислено указва, че лихвата за забава е дължима от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенцията на увредените. Становището на касаторите, че произнасянето преди изтичането на тримесечния срок поставя фонда в забава не може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство разноски не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2039 от 08.11.2013г. по в.гр.д. № 2215/2013г. на САС, ГК, 10 състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top