О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София, 22.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2740 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар. 74 ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017г.
Образувано е по касационната жалба на ЗК [фирма] срещу Решение № 1403 от 19.06.2017г. по в.гр.д.№ 1658/2017г. на САС, ГК, 7 състав в частта за уважаване на исковете с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм.: иска на Х. П. – съпруга на починалия при пътното произшествие от 06.08.2015г. А. А. П. за разликата над 50 000лв.; исковете на А. П. и А. А. П.- деца на починалия – за разликата над 60 000лв. за всяко едно от тях. Изцяло се обжалва решението в частта за отмяна на първоинстанционното решение по иска на З. П. – майка на починалия и уважаването му за сумата 150 000лв.
В касационната жалба се поддържат основанията за неправилност поради нарушение на материалния закон /чл.45,чл.50,чл.51,ал.2 ЗЗД/ и на съдопроизводствените правила, установени от чл.127,ал.2 и чл.143 ГПК. Оспорва се допустимостта пред въззивната инстанция да бъде прието ново доказателство за установяване на материалноправната легитимация на ищцата З. П. /удостоверение за раждане на А. А. П. и удостоверение за родствените му връзки със З. П./, както и правилността на изводите на САС по приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД и отричане доказаността на съпричиняване от пострадалия, който като пътник в лек автомобил е пътувал без поставен обезопасителен колан. Възразява се, че присъдените обезщетения са завишени и не са съобразени с критерия по чл.52 ЗЗД.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването:1/ Следва ли с доклада по делото, при разпределяне на доказателствената тежест, съдът да укаже на страната конкретните писмени доказателства, с които се следва установяването на твърденията относно юридически факти, за да е „изпълнен доклада“ по делото, съответно, достатъчно ли е да посочи кои групи факти подлежат на установяване. Следва ли съдът да посочи на страната изрично чрез кои писмени доказателства следва да се установи твърдян юридически факт, за да е „изпълнено служебното начало“, или е достатъчно да разпредели доказателствената тежест чрез указания за подлежащите на доказване твърдения и отделяне на безспорното.
2/Дали приносът на пострадалото от деликт лице подлежи на изследване съобразно теорията „условие без което не може“ – незаменимо и съществено действие/обстоятелство, съставляващо материална причина за настъпване на вреди и без което вредата не би настъпила, което като незаменимо условие да се изследва и с оглед последици, приети за обичайни при проявление на конкретни обстоятелства. Произнасянето относно наличието на приноса на увредено от деликт лице, основано на довод за настъпване на последиците като такива, които ще настъпят със сигурност при проявление на конкретни обстоятелства от действителността, „в превес ли е по отношение на конкретно установеното“ относно начина на възникване на вредите с оглед формиране на крайните изводи по приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД.
Допълнителната предпоставка по поставените въпроси е формулирана с тезата, че въпросите са от значение за правилното прилагане на закона.
В писмен отговор ответниците по касационната жалба оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни. Ответникът е атакувал решението в частта за уважаването на исковете на увредените от смъртта на А. А. П., /настъпила в резултат на пътно произшествие от 06.08.2015г., при което починалият е пътувал в лек автомобил, управляван от застрахования при ответника водач, причинил катастрофата/ за разликата над 60 000лв. до присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди на децата от по 140 000лв. и за разликата над 50 000лв. до сумата 105 000лв., присъдено на съпругата Х. П. обезщетение за нейните неимуществени вреди. Ищците са обжалвали решението в частта за отхвърляне на исковете за разликата до предявения размер: по отношение неимуществените вреди на децата от по 200 000лв., и на съпругата – 150 000лв. като са възразили относно приетото съпричиняване на вредоносния резултат от техния родственик, което е обусловило частичното отхвърляне на исковете им. Ищцата З. П. е обжалвала решението в частта за отхвърляне на предявения от нея иск. С въззивната жалба е представила писмени доказателства за родствените й връзки с починалия.
Въззивната инстанция е приела, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да разпредели доказателствената тежест и да докладва делото в съответствие с изискванията на чл.146 ГПК. Посочил е, че след като ответникът с отговора на исковата молба е оспорил материалноправната легитимация на З. П., първоинстанционният съд е следвало да укаже на ищците, че не сочат доказателства за този факт и че тежестта за доказване е тяхна. Поради извода за допуснато процесуално нарушение, въззивната инстанция е счела представянето на новите доказателства за допустимо, приела ги е и те са ценени по съществото на спора. Въз основа на тях е обоснован изводът, че ищцата З. П. е майка на починалия и застрахователят й дължи обезщетение за доказаните неимуществени вреди, чийто размер е определен в обема на претендирания от 150 000лв. Обоснован е и извод, че поисканите и от останалите ищци обезщетения са в адекватен и доказан размер, съобразени са с критерия за справедливост и съдебната практика. За неоснователно е прието възражението за съпричиняване от ответника. Обосновано е, че то не е доказано от застрахователя при условията на главно и пълно доказване, тъй като установяването на съпричиняване би било осъществено ако вещите лица дадат заключение, че наличието на поставен предпазен колан е щяло да доведе до запазване на живота; ако леталният изход е бил неминуем и при ползването на обезопасителен колан, причинната връзка е прекъсната. Обсъдено е, че назначената по делото експертиза не се е ангажирала със становище, че при поставен колан починалият е щял да оцелее.
Искането за допускане на обжалването е неоснователно.
Първият въпрос не съответства на изводите на САС, поради което е хипотетичен, а не обуславящ изхода на спора, поради което не може да послужи като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. Въззивната инстанция не е вменила като процесуално задължение на първоинстанционния съд да посочи конкретните доказателства, с които страната да установи твърдените факти, а е констатирала неизпълнение на задължението на СГС по чл.146,ал.2 ГПК -да укаже на страната за кои от твърдените факти не са посочени доказателства.
По първия въпрос изцяло отсъства и надлежно въведена допълнителна предпоставка. Позоваването, че въпросът е от значение за правилното прилагане на закона, не изпълва съдържанието на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Паралелно с това въззивната жалба съдържа оплакване, че релевантен по делото факт – относно родствената връзка на ищцата З. П. и А. А. П., е погрешно установен. В тази хипотеза, приложимо е разрешението по т.3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС – – въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за неебоснованост на първоинстанционното решение; необходимост от установяване на факт пред въззиввия съд възниква и когато доказването му е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила. Тези задължителни указания в тълкувателното решение са съобразени от САС, който приемайки, че първоинстанционният съд е нарушил процесуалното си задължение по чл.146,ал.2 ГПК, е отчел необходимостта от установяването на този факт във въззивното производство и е допуснал приемането на писмените доказателства, приложени към въззивната жалба.
Втората група въпроси относно приноса на пострадалото лице са зададени хипотетично, а последната част на въпроса /второто изречение/ е напълно неясна. Въззивната инстанция ясно е акцентирала на необходимостта от установяване на непрекъсната причинно следствена връзка между поведението на пострадалия и резултата – това поведение да е също самостоятелна пряка причина за настъпването на вредите. По въпроса за приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД при поддържан от ответника довод, че пострадалият е пътувал без поставен обезопасителен колан е налице практика по чл.290 ГПК, с която изводите на САС не са в противоречие. Самостоятелно основание за недопускане на обжалването по втората група въпроси е отсъствието на въведена допълнителна предпоставка.
С отговора на касационната жалба процесуалният представител на ищците претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл.38,ал.2 ЗА. Искането е основателно. Касаторът следва да заплати сумата 8 410лв., изчислена по правилата на чл.7,ал.2,т.5 във вр. с чл.9,ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1403 от 19.06.2017г. по в.гр.д.№ 1658/2017г. на САС, ГК, 7 състав в обжалваната част.
Осъжда ЗК [фирма] да заплати на адвокат Л. Г. адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ за изготвяне на отговора на касационната жалба в размер на 8 410лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: