4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София, 28.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2237 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца Д. Д. Д. против Решение № 2326 от 26.11.2015г. по в.гр.д.№ 2992/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 1957/2014г. на СГС, 13 състав за отхвърлянето на иска за заплащане на основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ на обезщетение за неимуществени вреди от пътно произшествие от 04.01.2012г. за разликата от 7 500лв. до 21 000лв. Решението в частта за отхвърлянето на иска за разликата до пълния предявен размер от 28 000лв. е влязло в сила.
С касационната жалба се иска отмяна на решението в обжалваната част като неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и определяне на обезщетение от 28 000лв., което, намалено с приетото от САС съпричиняване от 25%, е съответно 21 000лв.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени като процесуалноправни въпросите: несъответствието на фактическите изводи на съда на установените по делото доказателства и факти представлява ли нарушение на съществени процесуални правила; длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства като се твърди противоречие на обжалваното решение с цитирани решения по чл.290 ГПК; длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност като оцени значението им за размера на вредите, за да се изпълнят изискванията със задължителната съдебна практика ППВС 4/68г.; длъжен ли е съдът да търси и да намери точен паричен еквивалент на търпените морални вреди като се твърди противоречие с решението по т.д.№ 708/2009г. на 2 т.о; длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката на пострадалия и да отчете неочаквания и несвоевременен характер на причинените от деликт увреждания. Като материалноправни са поставени и въпросите, свързани с приложението на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД; кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Г.“, които отразяват промените в икономическите условия и те релевантни ли са за критерия по чл.52 ЗЗД и следва ли да бъде обоснована конкретна връзка на приетия за дължим размер с определените от законодателя лимити с позоваване на решението по т.д.№ 457/2014г. на 2 т.о. и по т.д.№ 1948/2013г. на 2 т.о.; определянето на обезщетения очевидно несъразмерни с търпените вреди и с установения лимит и огромното им занижаване, представлява ли нарушение на изискването за справедливост като се цитира решението по т.д.№ 1949/2013г. на 2 т.о. и др.
Постъпила е и насрещна касационна жалба от ЗД [фирма] в частта за потвърждаване на решението на СГС за уважаване на иска за разликата от 2 500 до 7 500лв.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Безспорно е по делото, че ищецът при управление на л.а „БМВ 520” е пострадал при пътно произшествие, настъпило на 04.01.2012г., причинено по вина на водача на л.а. „Опел А.“, рег. [рег.номер на МПС] , застрахован по риска ЗЗГОА в ответното дружество. Въз основа на приетата медицинска експертиза е установено, че при сблъсъка между двете превозни средства, ищецът се е ударил във волана и е получил двустранна закрита травма на гръдния кош, хематом на гръдната стена, контузия в областта на сърцето, контузия с оформено огнище в основата на десния бял дроб, като уврежданията са неопасни за живота; общо лечебният и възстановителен период е продължил 2 месеца, след което състоянието е стабилизирано и няма данни за функционални нарушения на сърдечно съдовата система и на дихателната дейност. САС е бил сезиран с жалби на двете страни. Въз основа на тези данни от заключението на вещото лице е приел, че справедливото обезщетение за телесните увреждания възлиза на 10 000лв. След анализ на доказателствата, съставът е приел от фактическа страна, че ищецът е пътувал без предпазен колан, с оглед на което и при приложение на правилото на чл.51,ал.2 ЗЗД във вр. с чл.137а ЗДвП, е приел съпричиняване 25% процента. При тези изводи е счетено че решението на СГС за определяне на обезщетение в размер на 7 500лв. като краен резултат е правилно.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Поставените процесуални въпроси са твърдения за допуснати от САС процесуални нарушения, които са касационно основание, а не основание за допускане на обжалването.
Конкретен въпрос относно приложението на материалноправната норма на чл.52 ЗЗД не е поставен, а този относно критериите, релевантни за определяне на справедливо обезщетение е разясняван многократно в практиката на ВКС по т.1 на чл.280 ,ал.1 ГПК. Те са специфични за всяка една хипотеза на увредено лице и преценката на съдилищата за размера на дължимото обезщетение се основава на установените факти по делото. Последните не са идентични, поради което и оценката на обстоятелствата за настъпването на деликта, вида на увреждането, степента и продължителността на търпените болки и страдания и наличие на трайни последици, обосновава и самостоятелен извод за справедливия размер на дължимото обезщетение, имащо характер на заместващо плащане.
Въпросът за значението на лимитите на застрахователната отговорност при определяне на дължимото обезщетение за морални вреди е предмет на произнасяне с решение по чл.290 ГПК- № 95/2012г. по т.д.№ 916/2011г. на Първо т.о. на ВКС и касираното решение е съобразено с тази задължителна практика.
При неуважаване искането по чл.288 ГПК по подадената касационна жалба от ответника, на основание чл.287, ал.4 ГПК, ВКС не дължи произнасяне по насрещната касационна жалба на застрахователя.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 2326 от 26.11.2015г. по в.гр.д.№ 2992/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: