3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
С., 31.07.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на трети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 736 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С Решение № 21 от 11.01.2012 год. по т.д.№ 3586/11 год. на Софийския апелативен съд е обезсилено Решение № 199 от 01.02.2011 год. по гр.д.№ 244/2010 год. на Благоевградския апелативен съд в частта с която е бил разгледан по същество предявеният от [фирма] срещу А. за приватизация и следприватизационен контрол (А.) предявеният по реда и на основание чл.440 ал.1 ГПК отрицателен иск за установяване, че недвижими имоти, срещу които е насочено изпълнението по изп.д.№ 384/2008 год. по описа на Ч. с рег.№ с взискател АСлПК и длъжник [фирма] не принадлежат на длъжника. Като е счел, че този иск е недопустим, съставът на САС го е оставил без разглеждане. Позовал се е на това, че в частта с която първоинстанционният съд е уважил иска срещу [фирма], като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на недопустимост на въззивния акт. При условията на евентуалност, сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по жалбата А. за следприватизационен контрол не изразява становище.
Ответникът по касация [фирма] не изразява становище.
Преценката на състава на ВКС по предпоставките за допускане на касационно обжалване се основава на следното:
Благоевградският окръжен съд е бил сезиран от [фирма] с иск с правно основание чл.440 ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответниците „А. и [фирма], че по силата на влязло в сила решение, постановено по иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД е собственик на четири урегулирани поземлени имота, находящи се в „Промишлена зона” [населено място], ведно с построените в тях стопански постройки – подстанция, метално-пресов цех и сушилни. Правният му интерес произтича от обстоятелството, че срещу тях е насочено съдебно изпълнение, като принадлежащи на длъжника [фирма] за удовлетворяване на взискателя А. за следприватизационен контрол.
Благоевградският окръжен съд е приел за установено по отношение на ответника-длъжник, че ищецът е собственик на процесните имоти. За да отхвърли иска по отношение с ответника-взискател, Б. се е позовал на това, че правото на собственост на [фирма] върху недвижимите имоти не може да бъде противопоставено на А., тъй като в полза на А. е била вписана възбрана в момент, предхождащ датата на нот.акт № 165/2006 год., чрез който ищецът се легитимира като приобретател на спорните имоти.
Софийският апелативен съд е обезсили решението в обжалваната част, мотивирайки се с това, че за [фирма] липсва правен интерес от провеждането на иска по чл.440 ал.1 ГПК, поради това, че в качеството на трето на изпълнението лице, дружеството-собственик владее имотите срещу които е насочено изпълнението и може да реализира правата си по реда на чл.435 ал.4 и 5 ГПК.
Не е налице хипотезата на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. за проверка по евентуалната недопустимост. Преди всичко, тази преценка се извършва служебно, ако няма твърдения на касатора. В случай, че касаторът изрично счита въззивния акт за недопустим – той би следвало до обоснове тезата си, което в случая не е сторил.
Не са налице и предпоставките на т.1 и т.2 на чл.280 ал.1 ГПК. С постановените по реда на чл.290 ГПК решения, състави на Г. колегия на ВКС изрично са посочили процесуалните предпоставки за допустимостта на иска по чл.440 ал.1 ГПК – Решение № 25/13.04.2010 год. по гр.д.№ 3987/2008 год. на ІV г.о.; Решение № 127/14.03.12. год. по гр.д.№ 886/2011 год. на І г.о. на ВКС. Тази практика не е в противоречие, а в съответствие с определенията на които се позовава касаторът – Определение № 346/24.06.2009 год. по ч.гр.д.№ 292/2009 год. на ІV г.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК и Определение № 608/09.11.2009 год. по т.д.№ 507/2009 год. на І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.274 ал.2 ГПК, независимо, че второто от тях не съставлява задължителна съдебна практика.
В случая страни по изпълнението са А. – взискател и [фирма] – длъжник. Безспорно е, че [фирма] е трето на изпълнителното производство лице. Становището на ВКС, съдържащо се в цитираните по-горе съдебни актове е категорично – със защитата на отрицателния установителен иск с правно основание чл.440 ал.1 ГПК се ползва третото на изпълнителното производство лице, чиито права са засегнати от изпълнението. Правен интерес от провеждане на иска за него е налице при две кумулативни предпоставки: 1./ вещите – предмет на изпълнението да не са в негова фактическа власт, поради което то не може да защити правата си по пътя на обжалване действията на съдебния изпълнител и 2/ срещу тях да е насочено изпълнението.
Наличието на изпълнително производство е безспорно. Безспорно е и това, че [фирма] е собственик на имотите срещу който са насочени изпълнителните действия. Придобил ги е с нот.акт № 165 от 16.05.2006 год. Правата на взискателя АСлПК, обаче, не се основават на отричане правото на собственост на [фирма], а на непротивопоставимостта на това право, поради наличието на вписана на 20.10.2005 год. в негова полза възбрана. Налагането на възбраната предхожда и вписването на влезлите в сила съдебни решения, обосноваващи материалноправната легитимация на праводателя му [фирма].
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 21 от 11.01.2012 год. по т.д.№ 3586/11 год. на Софийския апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.