О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 828
С., 08.11.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 55 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу въззивното Решение от 30.03.2012 год. по гр.д.№ 8621/2011 год. на Софийски градски съд.
Въззивното производство е било образувано по жалбите [фирма] (въззивна) и на [фирма] (насрещна въззивна) срещу Решение от 21.02.2011 год. по гр.д.№ 4148/2010 год. на Софийски районен съд. С него първоинстанционният съд е уважил до размера на 9855 лв. предявеният от [фирма] срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл.208 ал. 1 КЗ – заплащане на застрахователно обезщетение за кражбата на автомобил „М. Б.” произтичащо от валидно сключена автомобилна застраховка „Каско”, покриваща датата на застрахователното събитие. Отхвърлил е иска в останалата му част и до предявения размер от 13355 лв.
Първоинстанционният съд е приел, че обезщетението следва да бъде определено съобразно действителна стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие, като се е съобразил със задължителната практика на ВКС по приложимостта на методиката, установена с Наредба № 24/2006 год. на КФН. Присъдил е обезщетение за забава, съобразно уважената част на иска.
Решението на Софийски районен съд е обжалвано и от двете страни по делото, съответно в частта с която искът е бил отхвърлен/уважен. Като е счел, че решението е законосъобразно и съобразено с практиката на ВКС, въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е посочил хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по отношение на въпроса: „Задължителни ли са клаузите на Общите условия (ОУ) към имуществената застраховка „Автокаско” относно определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, при условие, че същите са приети писмено от застрахования и са станали неразделна част от застрахователния договор?”. Позоваването е на Решение от 05.05.2010 год. по т.д.№ 41/2010 год. на Софийски апелативен съд 5 с-в, което е влязло в законна сила
В представен отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] е изразил становище, че липсват основания за допускане на касационен контрол. Изразил е и евентуално становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното:
Видно от съдържанието на полицата, предвиденото застрахователно обезщетение е в размер на 58000 лв. В т.55 на ОУ (на която се позовава касатора) е предвидено, че „оценката на щети се извършва по цени и методика, прилагана от застрахователя”. Няма спор, че прилаганата методика е тази по Наредба № 24/2006 год. на КФН.
Поради наличието на задължителна съдебна практика по отношение на клаузите в ОУ на застрахователите , препращащи към тази методика, предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК не са налице. Задължителната практика е материализирана с Решение № 52 от 08.07.2010 год. по т.д.№ 652/2009 год. с което състав на ВКС-ТК, състав на І т.о. е приел, че прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение №1 към чл.15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.06г. на К. за финансов надзор, не е задължително.
Разноските на ответника по касация възлизат на 2000 лв., съобразно представения договор за правна помощ и с оглед липсата на основание за допускане на касационен контрол, те следва да бъдат присъдени.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 30.03.2012 год. по гр.д.№ 8621/2011 год. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 2000 лв., представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.