О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
София, 19.10. 2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 732 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по подадена на 20.10.2017г. съвместна касационна жалба от ответниците „Крит”ЕООД и „Крит Трейд”ЕООД срещу Решение № 2003 от 29.08.2017г. по в.т.д. № 80/2017г. на САС, ТО, 9 състав, с което след отмяна на решението по т.д.№ 8247/2013г. на СГС,VІ-11 състав, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че „Крит Трейд ”ЕООД като издател и „Крит”ЕООД като авалист дължат солидарно на ищеца „Интерлийз”ЕАД сумата 494 651.81 евро въз основа на запис на заповед, издаден на 16.12.2008г. за 1 072 539.50 евро с падеж 01.12.2012г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 32870/2013г. на СРС, 35 състав.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на иска. Твърдението е, че ищецът не е установил кои вземания по погасителния план по договора за финансов лизинг на недвижими имоти с опция за прехвърляне правото на собственост обезпечава процесния запис при установените по делото факти, че на основание чл.10.15 от договора, по време на действието му са били издадени 15 броя записи на заповед в общ размер 15 656 818 евро. Поддържа се, че по делото не са събрани доказателства за изискуемост, размер и период на вземанията по договора, които процесната заповед обезпечава и че не следва да се кредитира заключението на приетата пред СГС съдебно-счетоводна експертиза. Възразява се, че на 14.06.2011г. са договорени нови погасителни планове /Б 3 и Б 4, заменящи приетите при сключването на лизинговия договор през 2008г. погасителни планове Б 1 и Б 2/, поради което няма как запис на заповед, издаден на 16.12.2008г., да е съобразен и да обезпечава вземания по погасителен план от 14.06.2011г. За първи път в касационната жалба ответниците се позовават на разпоредбата на чл.147,ал.1 ЗЗД – непредявяване на иск срещу главния длъжник в преклузивния шестмесечен срок и на погасяване на правата по менителницата по давност – чл.531 ТЗ като твърдят, че изводите на САС, че вземането не е погасено, са неправилни.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса: При погасено задължение на каузално отношение във връзка с което е издаден запис на заповед, следва ли да се извърши плащане по записа на заповед на самостоятелно основание. Въведената допълнителна предпоставка е чл.280,ал.1,т.1, предл. първо ГПК с позоваване на ТР № 4/20143г. на ОСГТК на ВКС , както е посочена /без каквито и да било аргументи/ и предпоставката на т.3 на чл.280 ГПК.
В писмен отговор ищецът „Интерлийз”ЕАД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстнация е съобразила, че записът на заповед, е издаден на 16.12.2008г. от „Крит Трейд”ЕООД, който безусловно се е задължил да плати на „И. сумата 1 072.539.50 евро на падежа – 01.12.2012г. и записът е авалиран от „Крит”ЕООД. Приела е, че този редовен менителничен документ е подписан като обезпечение на задълженията на „Крит Трейд”ЕООД по договор за финансов лизинг на недвижими имоти с опция за придобиване на правото на собственост № 13 867/А от 19.12.2008г., със срок от 15 години, както и че съгласно чл.10.15. от договора, за обезпечаване на вземанията на лизингодателя, възникнали от и/или във връзка с този договор, лизингополучателят се задължава да издаде в полза на лизингодателя 15 броя записи на заповед без разноски и протест, всеки с падеж на първи декември за всяка календарна година, считано от 2009г., за сума в размер на общата стойност на лизинговите вноски за съответната година, съгласно погасителни планове по Приложение Б-1 и приложение Б-2, които записи да бъдат авалирани от солидарните длъжници. Приела е, че договорът за лизинг е бил прекратен от ищеца на 05.09.2013г. поради неизпълнение на задълженията на лизингополучателя. Обсъдила е постановеното арбитражно решение /с допусната поправка на очевидна фактическа грешка/ по в.а.д. № 483/2013г. на АС при БТПП, с което „Крит трейд”ЕООД и „Крит”ЕООД са осъдени солидарно да заплатят на „Интерлийз”ЕАД сумата 643 511.30 евро – сбор от незаплатени лизингови задължения по същия лизингов договор /лизингови вноски, лихви, разноски и застраховки/, дължими за периода от 20.12.2012г. до 05.09.2013г. Посочила е, че в настоящия процес е изследван периодът преди декември 2012г. и е установено, на основание счетоводните записвания при страните, наличието на непогасени задължения за лизингови вноски. От правна страна е прието, че записът на заповед обезпечава всички задължения по договора за лизинг като са били издадени общо 15 броя записа и в тежест на ответника е да докаже изпълнението си, негова е и доказателствената тежест да установи каква част от задълженията, основани на каузалното правоотношение са погасени за периода на действието на лизинговия договор. С позоваване на разясненията в ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС е обосновано, че когато е въведено твърдение за наличие на кауза във връзка, с която е издаден менителничният документ, макар и всяка от страните да доказва връзката на каузата със записа на заповед, в тежест на ответника е да докаже изпълнението на задълженията си по каузалната сделка изцяло. С оглед данните от счетоводната експертиза, в която вещото лице е изследвало счетоводните записвания и при двете страни и при извод, че от началото на действието на договора – от 2009г. до юни 2011г. следва да се приложи погасителен пран Б 1 и Б 2, а от юни 2011г. – погасителен план Б 3 и Б 4, приет с допълнително споразумение от 14.06.2011г., САС е извършил подробен анализ на платените и подлежащи на погасяване съобразно съответния погасителен план суми, и е формирал извод, че общо дължимата незаплатена сума е 494 651.81 евро; че извършените от ответника плащания не са достатъчни да погасят остатъка от дължимите вноски за периода от сключването на договора до м. декември 2012г. Въз основа извършените изчисления, САС е мотивирал категоричен извод, че по отношение на дължимите до м.декември 2012г. задължения по договора за лизинг ответникът не установява погасяване на сумата 494 651.81 евро, поради което вземането, основано на редовния запис на запис на заповед съществува в размера, за който е издадена заповедта по чл.417,т.9 ГПК.
С оглед на тези правни съображения на въззивната инстанция, искането за допускане на касационното обжалване по поставения от касаторите въпрос е неоснователно. Въпросът е предпоставен от теза на ответниците, чиято основателност категорично е отречена от САС. Поради това въпросът е хипотетичен, а не обуславящ изхода на спора. Несъгласието на касаторите с подробните правни аргументи, с които е обосновано наличието на непогасено задължение по договора за лизинг – задължения, натрупани до декември 2012г. /преди исковия период, за който е постановено осъдителното решение на арбитражния съд, т.е. за дължими преди този период лизингови вноски и други плащания/ не може да послужи като основание за допускане на обжалването. По повод довода на ответниците, че няма как запис на заповед, издаден на 16.12.2008г. да е съобразен със и да обезпечава вземания по погасителен план от 14.06.2011г. следва да се посочи, че те не са поставили задача към експертизата да съобрази сумите по издадения запис на заповед с погасителния план Б 3 и Б 4. Вещото лице е дало отговор на всички поставени от тях задачи, включително и на въпроса колко записа на заповед са издадени по процесния договор, какво вземане и за кой период обезпечава всеки един, има ли извършени погашения на дължимите суми по лизинга и в какви размери; дали процесният запис обезпечава вземането, произтичащо от договора за лизинг, което ответниците са осъдени да заплатят на ищеца с решението по арб.дело № 483/2013г. на АС при БТПП. Заключението, включително и в частта, с която експерта е дал отговор, че процесният запис на заповед в размер на 1 072 539.50 евро, от които ответникът е заплатил 34 037.96 евро обезпечава вземанията за периода 01.12.2011г.-01.12.2012г. и не обезпечава присъдените с решението по арб. дело вземания на ищеца, които са за следващ период, е прието от първоинстанционния съд без ответниците да са изразили несъгласие с изводите на експерта, без да са оспорили заключението и без да са поставили допълнителни задачи.
След като не е обвързано с правен въпрос, възражението на касаторите за несъобразяване от въззивната инстанция на изтичането по отношение на авалиста на преклузивния срок по чл.147,ал.1 ЗЗД /за който, по отношение на поръчителя, съдът следи служебно/, е по правилността на решението /а паралелно с това е налице и практика по чл.280,ал.1,т.1, предл последно ГПК – решението по т.д.№ 988/2009г. на ІІ т.о. на ВКС/. Възражение за погасяване на правата по менителницата поради давност не е надлежно въведено в процеса, а се заявява за първи път в касационната жалба. Не съответства на мотивите на САС доводът, че въззивната инстанция е обсъждала този въпрос.
Ответната страна претендира разноски за изготвяне на отговор на касационната жалба по представени договор за правна защита и съдействие от 17.01.2011г., в който е отразено плащането на договореното възнаграждение от 18 881.19лв. в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 2003 от 29.08.2017г. по в.т.д. № 80/2017г. на САС, ТО, 9 състав.
Осъжда Крит”ЕООД, [населено място] и „Крит Трейд”ЕООД, [населено място] да заплатят на „Интерлийз”ЕАД, [населено място] сумата 18 881.19лв. /осемнадесет хиляди осемстотин осемдесет и един лв. и 19 ст./ разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: