1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
София, 16.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 216 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма] против Решение № 1750 от 15.08.2016г. по в.т.д.№ 5505/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 6350/2014г. на СГС. Първоинстанционният съд е признал за установено по реда на чл.422 ГПК, че [фирма], [населено място] като издател и [фирма], [населено място] като авалист дължат солидарно на [фирма], [населено място], на основание чл.535 ТЗ, сумата 108 976.28лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 17.09.2012г. за сумата 118 000лв., с падеж 18.03.2014г., ведно със законната лихва за периода 09.06.2014г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 31122/2014г. на СРС, 26 състав. Решението в частта за отхвърлянето на иска за разликата до пълния предявен размер 111 957лв., както и в частта за уважаване на иска по отношение на издателя на записа на заповед е влязло в сила.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно „като постановено в противоречие с практиката на ВКС, както и поради факта, че подобни спорове се решават противоречиво от съдилищата“.
В изложението по чл.284,ал.3 ГПК наименовано „касационна жалба-допълнение“ се посочва, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с практиката на ВКС относно непротиворечиво определяне на падежа“. Посочва се, че процесният запис на заповед не отговаря на изискването на закона относно строго формалния режим за валидност при определянето на падежа – чл.535,т.3 във вр. с чл.486,ал.1 и чл.537 ТЗ – падежът да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване. Издателят на процесния запис се задължил да плати посочената сума на 18 март 2014г. и едновременно с това посочил, че записът е платим при предявяването му. От това се извежда тезата, че задължението е поето при неясно определен падеж, поради което менителничният документ е нищожен на основание чл.486,ал.2 ТЗ и не може да послужи като основание за издаване на заповед за изпълнение. Касаторът се позовава на определение 749 по ч.т.д.№ 857/2009г. на 2 т.о., на определение № 782 по ч.т.д. 127/2009г. на 2т.о. и на т.3 на ТР № 1/2004г. на ОСТК на ВКС.
На второ място се посочва, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с практиката на ВКС относно предявяването на записа на заповед като абсолютен „пререквизит“ за определяне на вземането като изискуемо. Посочва се, че апелативният съд е приел, че липсата на предявяване на записа за плащане не е пречка за определяне на вземането за изискуемо в противоречие с практиката на ВКС – определение № 776 по ч.т.д.№ 733/2010г. на 2 т.о. и в противоречие с решение № 77 по т.д.№ 1156/2014г. на 1 т.о.
В писмен отговор [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Отговор в срока по чл.287 ГПК от [фирма] не е постъпил.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е приела за безспорно, че между ищеца и първия ответник е бил сключен договор за заем № 1897/17.09.2012г. с падеж 17.03.2014г. и [фирма] е издал запис на заповед като обезпечение на задълженията си на заемател; че не е спорно наличието на поръчителство по договора за заем и поръчителят – вторият ответник е авалирал записа. За установено е прието и, че договорът за кредит не е бил регулярно обслужван, и към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, дължима сума е 108 976.28лв. Предвид наведените от ответниците възражения относно определянето на падежа на задължението по ценната книга, САС е преценил, че издателят се е задължил „при предявяване на този запис на заповед, без протест и без разноски, да заплати на падежа…“, като в горния ляв ъгъл на същия документ е посочено, „Издаден в [населено място] на 17.09.2012г.“, „Падеж 18.03.2014г.“ Тълкувал е, че падежът е на определен ден – 18.03.2014г., а плащането ще се извърши при предявяването на ценната книга, следователно с настъпването на датата 18 март 2014г., задължението на издателя на записа става изискуемо като не е необходимо той да бъде предявена за плащане и при отказ – да бъде протестиран. Обосновал е, че не е налице неяснота при определянето на падежа и че съгласно т.3 на ТР №1/2004г. на ОСТК на ВКС, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът да е предявен за плащане.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването на първо място произтича от обстоятелството, че правните проблеми, с които касаторът сезира настоящата инстанция не са формулирани по начина, указан в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Те са подведени с оглед правилността на решението и са посочени в този контекст.
На второ място невярна е тезата, че обжалваното решение по въпроса за определянето на падежа, по приложението на разпоредбата на чл. 486,ал.2 ТЗ и по въпроса за необходимостта от предявяване на запис на заповед, чийто падеж не е на предявяване, е в противоречие с практиката на ВКС. Изискването /изразът/ записът за бъде представен за плащане, какъвто е смисълът на изразеното в процесния документ „при предявяване на този запис на заповед да заплатим на падежа“, изрично посочен като дата, не е равнозначено на уговаряне падеж “на предявяване“ по смисъла на чл.486 ал.1 т.1 ТЗ, а към „предявяване за плащане“ по смисъла на т.3 на ТР № 1/28.12.2005 год. по т.д.№ 1 /2004 год. на ОСТК на ВКС, в която са разграничени понятията именно в хипотезата на запис на заповед с определен падеж, какъвто е и процесният. В този смисъл е и разрешението по в акта по чл.290 ГПК по т.д.№ № 2879/2013г. на 1 т.о., с което въззивният акт се явява съобразено. Неотносимо е позоваването от касатора на определение № 749 от 23.12.2009г. по ч.т.д.№ 857/2009г. на 2 т.о., тъй като то визира хипотеза, в която падежът веднъж е определен на дата /28.08.2006г./ и втори път – на предявяване. Даденото разрешение в определението по ч.т.д.№ 127/2009г. на 2 т.о. е съобразно тълкуването на изявленията в конкретния менителничен документ.
Безпротиворечива е съдебната практика на ВКС /Решение №162/02.11.2012 г. по т.д. № 1126/ 2011 г. на ІІ т.о., Решение № 112 от 23.06.2016г./, че само кагато падежът на запис на заповед е на предявяване – когато ценната книга е с падеж на предявяване по смисъла на чл.486,ал.1,т.1 ТЗ, документът трябва да бъде предявен на издателя; само в тази хипотеза предявяването е необходимо условие за определяне падежа на задължението и настъпване на изискуемостта на задължението за плащане. Съставът на САС ясно и категорично е установил, че процесната ценна книга е с падеж на определен ден, а не с падеж на предявяване. Неоснователно е позоваването на допълнителната предпоставка – определение № 776 по ч.т.д.№ 733/2010г. на 2т.о., с което не е допуснато касационно обжалване. Несъответно е и позоваването на решение № 77 по т.д.№ 1156/2014г. на 1 т.о., с което е прието, че посоченият в записа на заповед падеж е неясно определен и създава предпоставки за различно тълкуване, доколкото е уговорено, че е платим „при предявяване”, но сумата от 25000 щ.д. е платима не по-рано от 01.11.2002г.”
Ответната страна не е сезирала ВКС с искане за присъждане на разноски за производството.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1750 от 15.08.2016г. по в.т.д.№ 5505/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: