О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
С., 04.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на първи април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1046 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез управителя Х. С. и процесуалния представител адв. Д. срещу Решение № 1255 от 18.07.2012г. по въззивно търговско дело № 1210/2010г. на Варненския ОС, ТО, 2 състав, с което е потвърдено Решението на Варненския РС, 10 състав по гр.д.№ 2901/2011г. Съгласно справката от Търговския регистър, считано от 12.12.2012г. правната форма на дружеството е О..
Районният съд е отхвърлил предявените от [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.55,ал.1, прдл. първо ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника Г. С. К. да заплати сумата 12 000 евро, представляваща изтеглени от ответника от сметката на дружеството и получени без основание суми, както и заплащането на 1 800 евро обезщетение за забава за периода 30.03.2008г.-22.02.2011г.
Въззивният съд е потвърдил изводите за неоснователност на предявените искове. Посочил е, че в исковата молба ищецът е поддържал, че ответникът- бивш управител и бивш съдружник в [фирма], е изтеглил от сметки на дружеството суми, които са били преведени от чуждестранни партньори във връзка с развиваната от търговеца туристическа дейност: на 25.01.2008г. от преведените от „Д. Т.”, Република П. изтеглил сумата 5 000 евро, на 30.01.2008г. -2 000 евро, на 17.03.3008г.- 3 000 евро, а от преведените от „В. Т.”, Република П. изтеглил 2000 евро, и тези суми били получени
от ответника при начална липса на основание, поради което се претендира връщането им ведно с обезщетение за забава. Приел е за установено въз основа на заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд счетоводна експертиза, че ответникът е изтеглил на 19.05.2008г. 3 100 евро от преведените по сметката на ищцовото дружество от „Д. Т.” суми, и на 25.02.2008г.- 1000 евро от извършеното от „В. Т.” плащане. Изложил е съображения, че сумата от 1 000 евро е изтеглена към момент, към който ответникът е бил управител на дружеството и преди Х. Н.-легитимиращ се като едноличен собственик на капитала на [фирма] да купи дружествени дялове на [фирма] по реда на чл.129,ал.2 ТЗ, което е станало с договора за продажба на дружествени дялове от 14.03.3008г. Приел е, че установеното от вещото лице получаване на сумата от 19.05.2008г. в размер на 3 100 евро не е заявено в исковата молба нито в хода на производството като фактическо основание на иска, поради което е неоснователно поддържаното във въззивната жалба искане ответникът да бъде осъден да я върне.
В касационната жалба се поддържа, че постановеното решение е неправилно- постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Иска се отмяната му и постановяването на друго за уважаването на исковете и присъждане на направените по делото разноски. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че материалноправният въпрос, който е включен в предмета на спора е посочен в петитума на исковата молба – че ответникът се е обогатил, след като е продал дружествените си дялове /”фирмата”/ и не е върнал паричните средства, които са му преведени от двете полски дружества за обслужване на туристи за сезон „ лято 2008г.”. Така касаторът формулира наличието на общото основание за допускане на касационното обжалване. Допълнителната предпоставка според касатора се състои в противоречие на обжалваното решение с Решение № 1397/29.11.1993г. по гр.д.№ 36/1993г. на ІV г.о., в което е посочено, че „кредиторът е бил недобросъвестен при сключването на договора”, както е недобросъвестен и ответникът по настоящия спор – той скрил при нотариалното удостоверяване при прехвърлянето на дяловете, че дружеството има получени средства от двете полски дружества за бъдещата туристическа дейност. Противоречие на обжалваното решение според касатора е налице и с Решение № 1441/01.11.1999г. по гр.д.№ 746/99 на П. отд., съгласно което „отговорният за задължение на отпаднало основание дължи лихва не от деня на изискуемостта, а от деня на забавата”, а денят на забавата според касатора е датата на сключването на договора по чл.129,ал.2 ТЗ.
От насрещната страна-ответника Г. С. К. отговор на касационната жалба не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима, но предпоставките за допускане на касационното обжалване не са налице:
Касаторът не посочва никакъв правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е разрешен от въззивния съд.
Изложението е цитат на разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК, а под формулиране на правен въпрос касаторът чрез процесуалния си представител разбира преповтаряне на част от исковата молба -твърдението за обогатяване на ответника, като ищецът не държи сметка за обстоятелството, че до 03.06.2008г. вписаният в Търговския регистър управител на дружеството е ответникът.
Правният въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване не може да бъде петитумът на исковата молба, каквото е становището на касатора. Релевантният въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК е този, който е формирал решаващата воля на съда по предмета на спора и той следва да бъде посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес той определя и пределите на касационното обжалване. С оглед този принцип и равнопоставеността на страните в процеса, касационният съд не може да извлича правния въпрос от приложението към касационната жалба.
При липса на основната предпоставка за допускане на касационното обжалване – посочване на процесуаленоправен и/или материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, е невъзможно и извършването на проверка са наличието на допълнителния критерий за селекция на касационната жалба, посочен от касатора по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК. Отделен е въпросът, че приложеното решение№ 1397/93г. е неотносимо към настоящия казус, а второто касае акцесорния иск по чл.86,ал.1 ЗЗД.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1255 от 18.07.2012г. по въззивно търговско дело № 1210/2010г. на Варненския ОС, ТО, 2 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.