Определение №18 от 10.1.2014 по търг. дело №1066/1066 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 18

С., 10.01.2014 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1066 по описа за 2030 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 вр.чл.250 ал.3 ГПК (чл.193 ГПК (отм.).
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу постановеното по реда на чл.250 ал.1 ГПК Решение № 1562 от 01.10.2012 год. по т.д.№ 601/2010 год. на Софийски апелативен съд (САС).
С това решение, съставът на САС е отказал да допълни постановеното по делото въззивно решение с което е потвърдил Решение № 158 от 15.09.2010 год. по т.д.№ 190/2007 ГОД. НА Благоевградския окръжен съд. Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу акта на Б. с което е била ангажирана отговорността му за заплащане на [фирма] на възнаграждение и задържани гаранции по договори за строителства, както и обезщетение за забава.
Присъждайки съответно сумите 49748.92 лв. по главния иск и сумата 5897.45 лв. по иска с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, първоинстанционният съд не е посочил дължимостта на законна лихва. Делото е разгледано от Б. по реда на ГПК (отм.). Както бе посочено по-горе, въззивното производство е образувано само по жалбата на ответника по исковете [фирма], която съставът на САС е счел за неоснователна. На 08.03.2012 год. ищецът-въззиваем е депозирал молба по чл.250 ал.1 ГПК с искане към САС да постанови допълнително решение с което да му присъди законната лихва по присъдените от Б. вземания.
Отказът на САС да стори това е обусловен от разбирането му, че такова искане е следвало да бъде направено пред Б. в 1-месечен срок от връчване на решението на [фирма], което не е сторено и този пропуск не може да бъде саниран за пръв път от въззивната инстанция.
Касаторът е представил изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК в което се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречива практика по въпроса може ли законната лихва да бъде присъдена служебно без направено искане и би ли било налице нарушение на диспозитивното начало, ако съдът я присъди без направено искане до постановяване на първоинстанционното решение.
Становището на настоящия съдебен състав е следното: Препращането в ал.3 на чл.250 ГПК сочи инстанционността при обжалване на допълнително решение. Т.е. подлежи ли на обжалване то и пред коя по-горна инстанция. В случай, че допълнителното решение би било постановено от първоинстанционния съд, то би подлежало на въззивно и касационно обжалване, като в този случай обосноваване на приложното поле по чл.280 ал.1 ГПК би било задължително. В настоящия случай, искането е за допълване на въззивното решение и допълнителното решение е първоинстанционно по своята характеристика. Т.е., безспорно е, че то подлежи на обжалване пред ВКС, доколкото подлежащо на обжалване е главното решение, но селективният критерий по чл.280 ал.1 ГПК е специфичен.
Както вече бе посочено, обуславящ отказа не е въпросът дали има направено искане за присъждане на законната лихва и кога е направено то, а пред кой съд е направено искането за допълване на решението. Искането за допълване се прави пред съда пред който се твърди, че има налице пропуск. В случая, евентуалният пропуск е на Б., но спорът за законната лихва не е развит пред него било по реда на чл.193 ГПК (отм.), било по реда на обжалване от [фирма] на първоинстанционното решение в тази му част. Производството пред САС е образувано само по жалбата на осъдената страна в частта с която е ангажирана отговорността и, т.е. спорът за неприсъдената законната лихва върху присъдените суми е бил преклудиран с изтичането на срока по чл.193 ГПК (отм.) по отношение решението на Б. и за САС не е съществувала процесуалната възможност да утежни положението на жалбоподателя – reformatio in pejus.
Поради това и формулираните от касатора въпроси нямат отношение към процесуалната дейност на въззивния съд и не са основание за допускане на касационен контрол за произнасяне по тях.
Разноски от ответника по касация не са претендирани и не се присъждат.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1562 от 01.10.2012 год. по т.д.№ 601/2010 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top