О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 817
София, 14.12.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 797 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Р. /България/” ЕАД срещу Определение № 4067/17.02.2012г. по въззивно частно гр.д.№ 7427/2011г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б състав.
С него е отменено разпореждането от 05.07.2010г. за незабавно изпълнение на издадената по гр.д.№ 24879/2010г. на СРС, 79 състав заповед за изпълнение по чл.417,т.9 ГПК по отношение на солидарните длъжници- авалисти И. М. В., Р. Д. Д., Д. Д. С. и А. В. и е обезсилен издаденият в полза на банката изпълнителен лист от 05.07.2010г. в частта срещу същите солидарни длъжници.
В частната касационна жалба са изложени съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че претендираното от заявителя-банката вземане не е станало изискуемо. Посочва се, че при този незаконосъобразен извод, незаконосъобразно е отменено и допуснатото от районния съд незабавно изпълнение на заповедта и е обезсилен издаденият изпълнителен лист. Иска се отмяната на атакуваното определение. Представено е изложение по чл.284,ал.3 във вр. с чл.274,ал.3 ГПК, в което е формулиран правен въпрос и е мотивирано основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Отговор на частната касационна жалба не е постъпил в срока по чл.276 ГПК.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но е недопустима на друго основание.
Атакуваното въззивно определение е поставено в производство по чл.419,ал.1 ГПК. Този акт на въззивния съд не е от кръга на актовете, подлежащи на касационен контрол.
Определението по чл.419,ал.1 ГПК, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК, не попада в нито една от хипотезите на чл.273,ал.3 ГПК.
Определението за допускане или недопускане на незабавното изпълнение на заповедта не е свързано с развитието на заповедното производство; то не е преграждащо заповедното производство и с него не се дава разрешение по същество на на материалноправния спор относно съществуването на вземането.
С определението по чл.418,ал.1 ГПК се разрешава само въпросът за изпълнението на присъденото вземане и последиците, свързани с изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение.
Действащата практика на ВКС е, че определението по чл.419,ал.1 ГПК е извън кръга на тези по чл.247,ал.3 ГПК. Определението на Софийски градски съд, с което се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Софийски РС разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ-чл.417,т.9 ГПК и изпълнителен лист, е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му, независимо от неточното отбелязване в диспозитива.
С настоящото определение само се констатира фактът, че е обжалван акт, неподлежащ на касационен контрол, поради което настоящото определение е окончателно.
Предвид на горното, ВКС, ТК, Първо т.о.:
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане частната касационна жалба на „Р. /България/ ”ЕАД срещу Определение № 4067 от 17.02.2012г. по въззивно частно гр.д.№ 7427/2011г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.