5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
С., 29.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 344 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК ДВ бр.86 от 27.10.2017г., образувано по касационна жалба на ищеца Д. Т. В. срещу Решение № 1635 от 10.07.2017г. по в.гр.д.№ 6090/2016г. на САС, ГК, 4 състав в частта за отмяна на решението по гр.д.№ 2191/2015г. на СГС, ГО, 14 състав за уважаването на иска с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм., предявен срещу ЗД [фирма] за разликата над 40 000лв. до 64 000лв. и отхвърлянето му за сумата 24 000лв., както и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата до пълния предявен размер от 120 000лв. – претендираното от ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди от пътното произшествие от 10.09.2014г.
В касационната жалба се поддържа довод за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК иска се отмяната му и присъждане на претендираното обезщетение от 120 000лв. Поддържа се, че неправилно въззивният съд, в нарушение на разпоредбата на чл.266,ал.3 ГПК, отказал да допусне разпит на свидетел /водачът, в чийто автомобил е пътувал ищецът и който е виновен за пътното произшествие/ за установяване на обстоятелството бил ли е ищецът с поставен предпазен колан и, че вследствие на този отказ формирал неправилен извод за наличие на съпричиняване. Посочва, че изслушаният пред СГС автоексперт не е могъл да даде еднозначен и категоричен отговор относно наличието на поставен колан, а вещото лице-медик в писменото си становище поддържал, че колан не е бил поставен, но при изслушването му в съдебно заседание, заявил, че типичните наранявания при липса на поставен колан са черепномозъчна травма и наранявания по крайниците, без да даде отговор защо такива липсват при ищеца. Касаторът поддържа, че липсата на категорично становище в едното заключение и противоречията между писменото становище и обясненията на вещото лице-лекар налага изслушването на водача, което доказателствено искане въззивният съд неправилно не уважил. Навежда се довод, че принципът на дирене на истината налага изследване на предпоставките по чл.266,ал.3 ГПК, а преклузията по чл.266,ал.1 ГПК не може да настъпи, когато пропускът за установяване на истината чрез попълване на делото с доказателства, се дължи на допуснато от съда нарушение на процесуалните правила – неправилно прилагане на процесуалноправна норма във връзка с допускане на доказателства. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото на САС за разпит на поискания свидетел, или уважаване на иска в предявения размер от ВКС.
Изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е идентично на касационната жалба с разликата, че излагайки същите доводи за неправилност, касаторът се позовава на две решения на състави на ТК на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.266,ал.3 ГПК – по т.д.№ 398/2011г. на 2 т.о. и по т.д.№ 36/2010г. на 1 т.о. като поддържа тезата си, че поисканото доказателство е относимо, направено е своевременно, след приемане на „противоречащата на първата втора експертиза“ и е необходимо за изясняване на спора от фактическа страна.
Писмен отговор от ответното застрахователно дружество не е постъпил в срока по чл.287 ГПК
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца вреди: съчетана травма на корем, гръбначен стълб и ляв горен крайник, довела до разкъсване на далака с хемоперитонеум, счупване на първи поясен прешлен и счупване на дисталната част на лявата лакътна кост; повърхностни травми в областта на лявото рамо и лакът, разкъсване на далака, който е отстранен, хемоперитонеум и хеморагичен шок, счупване на първи поясен прешлен е 80 000лв., а съпричиняването на вредата поради непоставен предпазен колан е в размер на 20%, поради което е присъдил обезщетение за неимуществените вреди в размер на 64 000лв.
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби от двете страни. Ищецът е оспорвал правилността на изводите на първата инстанция по приложението на чл.52 ЗЗД с оглед характера и тежестта на увреждания, които е получил , както и правилността на извода за наличие на съпричиняване. Ответникът е оспорвал правилността на изводите на СГС при преценката за приетия конкретен принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат.
С протоколно определение от 29.05.2017г. съставът на САС е оставил без уважение заявеното от въззивника ищец доказателствено искане за разпит като свидетел на водача, който е управлявал автомобила, в който като пътник на задна дясна седалка е пътувал ищеца. Изложил е съображения, че не са налице предпоставките на чл.266,ал.3 ГПК за допускане до разпит на свидетел за това обстоятелство, тъй като при отказа на първоинстанционния съд да допусне до разпит свидетеля, не е допуснато процесуално нарушение, предвид констатациите на вещото лице в приетата експертиза.
Съставът на САС е приел, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съобразен с критерия на чл.52 ЗЗД е в определения от СГС размер – 80 000лв.
По въведения и пред въззивната инстанция спор относно наличие на съпричиняване на вредата от ищеца с оглед задължението му по чл. 137а ЗДВП, съставът е приел, че това възражение е доказано. Мотивирал е, че съпричиняване на вредата има когато поведението на пострадалия е в причинна връзка с вредоносния резултат и релевантен за допринасяне на вредата е фактическият принос. Обсъдено е, че вещото лице, изготвило СМЕ е приело, че естеството на получените травматични увреждания като се изходи от механизма на произшествието, налага извод, че пострадалият е бил без предпазен колан; че вещото лице е установило, че при правилно поставен предпазен колан, тялото на пострадалия е фиксирано и той би получил само повърхностни контузии по крайниците и отпечатък от врязалия се колан в гърдите и корема. Обсъдено е, че в съдебното заседание това вещо лице е уточнило, че при свободно подвижно и подвластно на инерционните сили тяло без поставен предпазен колан, е възможно да се получат и констатираните в случая травматични увреждания на кръста и вътрешните органи; ако пътникът е бил с поставен колан, не би получил получи счупване на първи поясен прешлен и увреждане на слезката; че с оглед на тези констатации експертът е категоричен, че ищецът е бил без поставен колан. Отчетено е, че при приемане на заключението експертът е посочил и, че увреда на вътрешните органи от поставения колан е възможно да се получи при пътуване на задната дясна седалка на автомобил само при много висока скорост, каквато в конкретната хипотеза при настъпване на процесното ПТП не е установена.
Съставът на САС е отразил и в мотивите си, изводите, направени в протоколното определение: че с оглед категоричния експертен отговор относно обстоятелството ползвал ли е пострадалият предпазен колан, не е уважил искането на въззивника – ищец за разпит на делинквента за установяване на това обстоятелство, както и извода си, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение при отказа да допусне до разпит свидетел за провеждане на насрещно доказване по възражението за съпричиняване. Изложил е и аргументи за това, доколко показанията на водача на автомобила, в който на задната седелка е пътувал пострадалият, биха били достоверни. Като краен извод по този въпрос е мотивирал, че формира становището си за наличие на съпичиняване на база категоричния експертен извод, че пострадалият не е използвал предпазен колан. Посочил е, че с това ищецът е допринесъл за настъпването на травматичните си увреждания като не е взел законовоустановени задължителни мерки за намаляване на риска от увреждане чрез ограничаване на подвижността на тялото с предпазен колан, с какъвто е бил комплектован автомобилът.
Относно конкретния размер на съпричиняването, въззивната инстанция е приела, че делинквентът, който е изгубил контрол над автомобила, управляван с несъобразена с пътните условия скорост и пострадалият, имат равен фактически принос за настъпване на установените телесни увреждания. Решаващият състав е посочил, че този извод основава на констатациите на вещото лице по СМЕ, че при изпълнение на задължението да постави обезопасителен колан, пострадалият е щял за получи само повърхностни контузии и отпечатък от колана. Счетено е, че няма основание за обосноваване на извод, че в конкретния случай приносът на пострадалия за настъпване на вредите е едва 20 % , както е приел СГС. Определеното обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД е намалено с 50 % на основание чл.51,ал.2 ЗЗД, което е обусловило частичната отмяна на решението на СГС и отхвърлянето на иска за сумата 24 000лв.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването произтича от обстоятелството, че изложението не съдържа формулиран правен въпрос, както се посочи, то е с идентично съдържание на касационната жалба. В тази хипотеза за касационната инстанция не съществува задължение, а тя няма и правомощие да извежда правния въпрос от фактическите твърдения на касатора и от оплакванията му за неправилност на обжалвания акт.
Дори да се приеме, че в изложението касаторът, чрез позоваване на двата съдебни акта по чл.290 ГПК, навежда като процесуалноправен въпрос този за приложението на разпоредбата на чл.266,ал.3 ГПК, противоречието на въззивното решение с тях касаторът предпоставя от тезата си, че отказът на първоинстанционния съд да допусне исканото гласно доказателство не е съобразен с процесуалните правила. Изводите на въззивната инстанция са категорични и са в обратен смисъл – че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение при отказа си да допусне до разпит свидетел за провеждане на насрещното доказване по възражението за съпричиняване. Същевременно процесуалноправен въпрос към тази констатация на САС не е поставен. Както е посочено в цитираното от касатора решение на 2 т.о., задължението на въззивната инстанция да допусне събирането на нови доказателства е предпоставено от две обстоятелства- те да са поискани от страната в рамките на предвидените за това преклузивни срокове и отказът на първоинстанционният съд да ги приобщи към делото, да е в нарушение на правилата на процесуалния закон. Именно тази втора предпоставка САС е приел, че не е налице, а както се посочи, по отношение на този решаващ за недопускането пред въззивната инстанция събирането на ново доказателство мотив, правен въпрос не е поставен.
За пълнота на изложение следва да се посочи, че касаторът не навежда доводи в касационната жалба, съответно не въвежда правни въпроси по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, от което следва, че касационни доводи срещу размера на определеното глобално обезщетение от 80 000лв. не са заявени. Същото се отнася и по отношение на приетия в обжалваното решение конкретен размер на съпричиняването.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1635 от 10.07.2017г. по в.гр.д.№ 6090/2016г. на САС, ГК, 4 състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: