3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 897
София, 21.11.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 20 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу тази част от Решение № 1611 от 24.07.2013 год. по гр.д.№ 4766/2012 год. на Софийски апелативен съд с която е потвърдено Решение № 5991 от 27.08.2012 год. постановено по гр.д.№ 5800/2009 год. на Софийски градски съд. С това решение, първоинстанционният съд е приел за основателни предявените от Е. М. Ф. и И. Ф. обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 вр.ч.88 ал.1 ЗЗД; чл.82 ЗЗД; чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за връщане на сумите по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот; вреди, съизмерими с пропуснати ползи; договорна неустойка и обезщетение за забавено плащане.
С частта на въззивното решение, чието касиране се иска, съставът на САС е приел за основателен за сумата 60087 евро искът с правно основание чл.55 ал.1 вр.чл.88 ЗЗД, както и до размера на 414.66 евро искът по чл.86 ал.1 ЗЗД. Потвърдил е първоинстанционния акт и в частта за разноските – 10730.89 лв., присъждайки и разноски за въззивното производство възлизащи на размер на 4174.46 лв.
Исковете произтичат от сключен на 03.10.2005 год. предварителен договор за продажба, съчетан с договор за изработка подвид „строителство” на недвижим имот, находящ се в [населено място], комплекс „М. Ин”. Страните са постигнали съгласие срокът за изпълнение и предаването на обекта на купувача да бъде до 28.02.2007 год. Безспорно е, че този срок за изпълнение не е бил спазен и обектът не е бил въведен в експлоатация и към датата на исковата молба – 18.06.2009 год. Поради забавеното изпълнение, на 09.04.2009 приобретателите Е. и И. Ф. са отправили изявление за разваляне на договора. Предявените искове за връщане на авансово платената сума, покриваща изцяло стойността на имота, пропуснати ползи и договорна неустойка, както и обезщетение за забава при връщането на главницата.
Последователно подържаната теза на [фирма] е, че е налице невиновно неизпълнение на задължението за завършване на сградата, за която е съставен Акт. обр.14. Пречката за въвеждането и в експлоатация и съставяне на Акт обр.16 се дължи на неизпълнение от страна на третото лице О. [населено място] на задължение за изграждане и въвеждане на В и К инсталациите за квартала.
За да потвърди първоинстанционното решение в посочената по-горе част, съставът на САС е приел, че е било налице виновно неизпълнение от страна на строителя, което е обусловило правото на възложителите-приобретатели да развалят договора. Позовал се е на това, че независимо от неизграждането на общинска В и К мрежа, сградата продължава да е недовършена, като освен това, [фирма] е търговец по занятие и е следвало да предвиди и съобрази сроковете при които приема да изпълни работата с евентуалното изграждане на съответната общинска мрежа.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното:
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на общо 7 въпроса, свеждащи се до твърдения за необоснованост на въззивния акт при извода, че дружеството-касатор е неизправна страна по изпълнението на договора. Въпросите: Допустимо ли е извеждането на правни изводи при неизяснена фактическа обстановка; наличието на административна забрана за извършване на строителство съставлява ли обективна пречка за извършването му; съставлява ли степента на завършеност на сградата основание за разваляне на договора и връщане на даденото на основание чл.55 ал.1 ЗЗД; липсата на предпоставките по чл.87 ал.2 ЗЗД води ли неоснователност на развалянето на договора; липсата на общинска В и К мрежа препятства ли издаването на акт обр.16 и пр. По отношение на тези въпроси не са приложими критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Отговорът, депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК на ответниците по касация Е. и И. Ф. не е подписан, а и в него няма искане за присъждане на разноски.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение № 1611 от 24.07.2013 год. по гр.д.№ 4766/2012 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.