1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
София, 27.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 955 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от ищцата и въззиваема Т. Й. Ф. против Определение № 176 от 15.01.2015г. на Варненския ОС, с което на основание чл.229,ал.1,т.5 ГПК производството по в.т.д.№ 1838/2014г., образувано по въззивна жалба на ответника ЗК„Л. И.” срещу първоинстанционното решение за уважаване на иска с правно основание чл.226,ал.1 КЗ за разликата над 5 000лв., е спряно. Въззивната инстанция е приела, че събраните по делото доказателства сочат на причинена на ищцата при процесното пътно произшествие средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК и с оглед на тези констатирани данни за престъпни обстоятелства, от установяването на които с влязла в сила присъда зависел изходът на спора, производството е спряно на основание чл.229,ал.1,т.5 ГПК, като е сезирана и районната прокуратура.
С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Оспорва се законосъобразността на извода на въззивния съд, че изходът от евентуално образувано наказателно дело ще има значение за висящия гражданскоправен спор. Поддържа се, че фактите относно противоправното поведение на водача са установени в производството пред Варненския РС, поради което евентуалното осъждане на дееца с влязла в сила присъда за вече установеното нарушаване на правилата за движение, е без значение за изхода на спора по прекия иск.
От насрещната страна-въззивника ЗК [фирма] отговор на частната жалба не е постъпил.
Жалбата е допустима като подадена в преклузивния срок. Разгледана по същество е основателна.
Спорът пред окръжния съд, с оглед очертаните в жалбата на ответника предметни предели, е висящ само досежно присъденото на ищцата на основание чл.226,ал.1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди от пътното произшествие за разликата над 5 000лв. до определеното от РС Варна обезщетение в размер на 12 000лв. Наведените доводи са по приложението на чл.52 ЗЗД и чл.51,ал.2 ЗЗД.
С влизането в сила на решението за уважаване на иска до размер на 5 000лв., е формирана сила на пресъдено нещо и относно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя за плащане вместо делинквента на обезщетението по прекия иск на пострадалото лице. Обемът на причинените вреди на ищцата подлежи на установяване в процеса по предявения с правно основание чл.226,ал.1 КЗ иск и не е обусловен от наказателноправната квалификация на увреждането като конкретен вид телесна повреда. Приложението на принципа на чл.52 ЗЗД също не е обвързано от тази квалификация. След като с влязло в сила решение е ангажирана отговорността във връзка с приетото за установено противоправно /чл.45 ЗЗД/ поведение на водача, без никакво значение за спора е каква отговорност следва да понесе-административно правна, /каквато му е наложена/ или наказателна. Изводът на окръжния съд, че от установяване на разкритите при разглеждане на гражданския спор престъпни обстоятелства зависи изходът на въззивното обжалване е произволен и неправилен. Такава обусловеност не съществува, обжалваният акт за спиране на производството подлежи на отмяна.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 176 от 15.01.2015г. на Варненския ОС, което на основание чл.229,ал.1,т.5 ГПК производството по в.т.д.№ 1838/2014г. е спряно.
Връща делото на същия състав на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.