О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София, 10.04.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2809 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар.74 ПЗР на ЗИД на ГПК ДВ бр.86/2017г.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 1303 от 08.06.2017г. по в.т.д.№ 527/2017г. на САС, 13 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 4050/2015г. на СГС за отмяна, на основание чл.74 ТЗ, на решението от 03.06.2015г., прието на извънредното общо събрание на съдружниците в [фирма] за изключване като съдружник на ищеца Г. К. Г..
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърдението е, че въззивният съд в противоречие с материалния закон – чл.42,ал.2 ЗЗД е приел, че представените в хода на процеса потвърждения от двамата управители на дружеството, не могат да доведат до утвърждаване, легализиране на обективираните в поканата за свикване на общото събрание изявления, извършени от тяхно име без представителна власт. Посочва се, че постоянна и непротиворечива е съдебната практика по приложението на чл.42,ал.2 ЗЗД – че правно действие, извършено от чуждо име без представителна власт, не поражда правни последици за мнимо представлявания и лицето, с което е договаряно; тези действия могат да породят правни последици и то с обратна сила, само ако лицето, от чието име са извършени, ги потвърди и висящата недействителност на сделката се трансформира в действителност. Искането е за отмяна на решението и отхвърлянето на иска със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по материалноправния въпрос Допустимо ли е с последващо изявление да се потвърдят действия на трето лице по свикване на общо събрание на съдружниците, извършени от името на управителите на дружеството без наличие на представителна власт. Поддържа се, че изводите на САС са в противоречие с решението по гр.д.№ 3598/14 на ІV г.о. на ВКС, съгласно което, сделка, сключена без представителна власт, не е нищожна, а относително недействителна до потвърждаването й от лицето или до прогласяване на упълномощителната сделка за недействителна, както и с решенията по гр.д.№ 282/2006г. на І г.о. и по гр.д.№ 1217/2914г. на ІV г.о. Посочва се, че от тази съдебна практика е видно, че несъмнено последващо потвърждаване на действия, извършени от мним представител е допустимо, както и, че същото с обратна сила санира относителната недействителност на сделката. Касаторът счита, че след като с обратна сила могат да бъдат санирани относително недействителни сделки, сключени без представителна власт, т.е. могат да бъдат потвърдени насрещни волеизявления, следва да могат да бъдат потвърждавани и успоредни изявления на няколко лица, насочени към постигане на една и съща цел – свикване на общо събрание на съдружниците. Поддържа се и допълнителната предпоставка на т.3 ГПК по съображения, че не е налице практика на съдилищата, поради което отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В писмен отговор ищецът Г. Г. оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Разноски не са претендирани.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е приела за установен, чрез назначената съдебно почеркова експертиза фактът, че отправената до ищеца Г. Г. покана за свикване на общото събрание на съдружниците, взело решението за изключването му като съдружник, не е носи подписа на нито един от двамата управители. Потвърдила е извода, че общото събрание е свикано в нарушение на разпоредбата на чл.138,ал.1 ТЗ като е обосновала, че съгласно чл.31,ал.1 от дружествения договор на [фирма], дружеството се представлява съвместно от всеки двама от управителите, а обстоятелството, че поканата за свикване на процесното събрание не носи подписите на управителите, води до недействителност на обективираното в нея изявление за свикване. По доводите на въззивника, основани на представените в първоинстанционното производство потвърждения на изявленията, обективирани в отправената до ищеца покана, съставът на САС е приел че те не могат да санират пороците при свикването на общото събрание, тъй като са направени след приемането на атакуваното решение. Мотивирал е, че е недопустимо с последващи изявления да бъдат отстранявани пороци при свикване на ОС и по този начин в исковия процес да се придава законосъобразност на вече взетото от общото събрание порочно решение.
Искането за допускане на обжалването по поставения въпрос е неоснователно.
Пряк отговор на поставения от касатора въпрос е даден в ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС – решенията на ОС не следва да бъдат разглеждани като сделки между членовете на търговското дружество по ЗЗД, което изключва приложимостта на този закон относно тяхната недействителност. В случая, поканата материализира решение на двамата управители като орган на дружеството за свикване на общо събрание. За това решение няма изискване за форма за валидност, но писменият документ го доказва. В случая е опровергано именно това доказване.
Няма пречка, решението на друг орган на дружеството освен ОС (в конкретния спор действащите заедно управители) да бъде потвърждавано, както е прието с т.8 на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, но това потвърждаване няма обратно действие. В случая, най-ранната дата на такова неформално потвърждаване е датата на провеждането на ОС, на което управителите са присъствали, но и в тази хипотеза, предвид действието занапред, срокът за свикване не би бил спазен. ОС би могло да бъде валидно проведено само при единодушно съгласие на съдружниците за игнориране на срока, но видно от протокола, ищецът, (който също е присъствал), изрично се е противопоставил.
Следователно, практиката на състави на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.42,ал.2 ЗЗД, на която касаторът се позовава, е неприложима по отношение на волеизявленията на управителните органи на търговско дружество, които не са сделки по смисъла на ЗЗД. При наличието на задължителна практика – тълкувателно решение на ОСГК на ВКС, с която обжалваното решение е съобразено, изключено е приложното поле на въведената от касатора предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1303 от 08.06.2017г. по в.т.д.№ 527/2017г. на САС, 13 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: