4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
С., 16.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 356 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. У. Б..
С Решение № 269 от 18.11.2011 год. по т.д.№ 474/2011 год. Варненският апелативен съд е потвърдил Решение № 15 от 15.02.2011 год. постановено по т.д.№ 155/2010 год. на ОС-Варна, приемайки, че въззивната жалба на Г. У. Б. е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от Б. срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание: 1./ Чл.55 ал.1 вр.чл.88 ал.1 вр.чл.87 ал.2 ЗЗД за сумата 132162.47 лв./ Чл.86 ал.1 ЗЗД общо за сумата 43863.19 лв. Претендирана е законна лихва и разноски.
Исковете произтичат от сключен на 09.11.2006 год. предварителен договор за продажба, съчетан с договор за изработка подвид „строителство” на недвижим имот, находящ се в [населено място], [община] „Б.”, представляващ апартамент с площ 115.05 кв.м. в[жк]– част „М.”. Уговореният срок за завършване на обектите е най-късно до 31.07.2008 год. Безспорно е обстоятелството, че този срок не е бил спазен и разрешението за ползване на сградата е издадено на 06.04.2010 год. Безспорно е и това, че на 26.01.2010 год. Б. е отправил нотариална покана, съдържаща изявление, че счита предварителния договор за развален и е искане за връщане на платените суми. Няма спор, че тази покана-изявление е била получена от ответник на 15.02.2010 год. Спорно е било обстоятелството дали предходно изявление за разваляне на предварителния договор при условията на чл.87 ал.2 ЗЗД, изпратено от Г. У. Б. на 01.09.2009 год. е достигнало до прехвърлителя.
Тезата на ответното дружество е била, че строителството действително се е забавило, но към м.08.2009 год. е бил издаден Акт обр.15 за обекта и съгласно договора, купувачът е следвало да заплати остатъка от цената и да бъде сключен окончателен договор. Продавачът е поканил купувача да заплати остатъка от цената и е изразил готовност за прехвърлянето на имота, което изявление е достигнало до Б. на 25.08.2009 год., чрез международна куриерска служба. Към момента на достигане на изявлението на Б. за разваляне, той вече е бил неизправна страна, а обектът е бил готов и периодът до издаването на окончателното разрешение за ползването му е незначителен. Счита, че Г. У. Б. с отказа си да доплати остатъка от цената на обекта, възлизаща на 60%, е изпаднал в забава по отношение на това задължение към 02.09.2009 год.
Първоинстанционният съд е приел, че следва да намери приложение хипотезата на чл.87 ал.4 ЗЗД. Мотивирал се е с това, че действително е била налице забава на прехвърлителя, но към момента на достигане до него на изявлението от 2010 год. за разваляне, неизпълнението вече е било незначително. Приел е за недоказан факта, предходното изявление от 01.09.2009 год., отправено от приобретателя, да е достигнало до прехвърлителя.
Сезиран с въззивната жалба на Г. У. Б., като е счел, че доводите му, свързани с предпоставките по чл.87 ал.4 ЗЗД са неоснователни, съставът на ВнАС е потвърдил първоинстанционния акт. Мотивирал се е с това, че към 25.08.2009 год. неизправен по договора е бил само [фирма]. След тази дата, всяка от страните е била неизправна – приобретателят – по отношение на плащането на остатъка от цената, прехвърлителя – по окончателното приключване на строителството.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, твърденията на касатора, чрез процесуалния му представител, обективират основанията по т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК
В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] е изразил становище, че липсват основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Няма искане за присъждане на разноски.
В изложението се сочи, че материалноправният въпрос е „Липсата на акт 16 и разрешение за ползване на сградата, представлява ли незначителна част от задължението за нейното построяване, която по смисъла на чл.87 ал.4 ЗЗД не е основание за разваляне на съществуващия между страните двустранен договор?”. Твърди, че по този въпрос са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Приложил е Решение № 130 по т.д.№ 200/2011 год. на Варненския апелативен съд; Решение № ІV-101 по гр.д.№ 455/2009 год. на Варненския окръжен съд; Решение № 352 по гр.д.№ 2800/2008 год. на Софийски апелативен съд; Решение № 484 по гр.д.№ 1192/2008 год. на І г.о. на ВКС; Определения на ІV т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК с което касационен контрол е допуснат.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът свързва с произнасяне по въпроса „Относно това, кога е приложима ограничаващата разпоредба на чл.87 ал.4 ЗЗД при смесен договор за изработка и предварителен договор за покупко-продажба?”.
Преди всичко, неправилно е разбирането на касатора за характеристиката на въпроси, обуславящи допускането на касационен контрол. Това не са въпроси, които касаторът поставя към ВКС с оглед изясняване на правата и задълженията на страните по спора, а правни въпроси по които въззивният съд се е произнесъл – в хипотезата на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК или пък произнасянето по които от страна на ВКС би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Първият от поставените въпроси, освен че е свързан с конкретни факти и обстоятелства по спора, не може да бъде разглеждан и като самостоятелно обуславящ извън преценката, бил ли е изправен, като страна по договора, контрагента искащ развалянето му. Както бе посочено по-горе, становището на ВнАС, обусловило крайния му извод е, че към правнорелевантния момент – 15.02.2010 год. и двете страни са били неизправни. Считано от този момент и до издаването на Акт обр. 16 на 30.03.2010 год., забавата на прехвърлителя е незначителна, при условие, че прехвърлителят е продължил да бъде неизправен, съобразно уговорените предпоставки за плащането на остатъка от цената.
Но дори и при разглеждане на правния въпрос само в аспекта на чл.87 ал.4 ЗЗД, предпоставката на чл.280 ал.1 т.2 ГПК отново не би била налице, тъй като с цитираните по-горе съдебни решения са разгледани казуси, при които отправилата изявление за разваляне страна е била изправна.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК в случая също не е налице.
С т.4 на ТР № 1/2010 год., Общото събрание на двете колегии на ВКС е разяснило понятието произнасянето по какви правни въпроси би довело до точното прилагане на закона и развитието на правото. Няма как да бъде постановена задължителна съдебна практика по така общо поставен въпрос. Кога неизпълнението на договор за изработка, съчетан с предварителен договор за продажба може да бъде квалифицирано като незначително е въпрос, отговорът по който би могъл да бъде различен с оглед обема и естеството на престацията, сроковете за изпълнение, действията на страните и пр.
Както бе посочено по-горе, разноски от ответника не са поискани с отговора на исковата молба.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение № 269 от 18.11.2011 год. по т.д.№ 474/2011 год. Варненският апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.