О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 26.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 403 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на ищеца М. Р., гражданин на И. чрез адв.Д. П. против Разпореждането от 20.12.2017г. на съдията докладчик по т.д.№ 1491/2017г. на АС София с което е върната касационната му жалба срещу постановеното решение по т.д.№ 1491/2017г.
В разпореждането е посочено, че съобщението с препис от решението е получено на 11.09.2017г. в кантората /на адрес [населено място], [улица], ет.2/ на процесуалния пълномощник на страната – адв. И. В. и е връчено на адвокат А. М.. Прието е, че връчването е извършено редовно на основание чл.51,ал.1 ГПК, а касационната жалба на тази страна, подадена чрез адвокат Д. П., е постъпила на 18.12.2017г. – повече от два месеца след изтичането на преклузивния срок по чл.283 ГПК, поради което подлежи на връщане на основание чл.286,ал.1,т.1 ГПК.
Искането е за отмяна на разпореждането като неправилно. Твърдението е, че процесуалният представител пред въззивната инстанция адв. Велечвски е имал конкретни процесуални права, ограничени само и единствено до изготвяне, подписване, подаване на въззивна жалба и представителство във въззивния процес. Поддържа се, че правата, дадени на адвокат И. В. във връзка с представителството във въззивния процес, са се изчерпвали само до приключване на устните състезания пред въззивния съд „и/или това е било възприятието на М. Р.“. Поддържа се, че след като правомощията са се изчерпали с приключването на устните състезания, то е следвало съдът да връчи решението лично на страната, за да осигури правата й на защита, тъй като за подаването на касационна жалба адв. В. не разполага с представителна власт. Изложени са и допълнителни доводи за създадено впечатление у страната, че представителството на адвоката е ограничено до фазата на приключване на устните състезания, акцентира се на обстоятелството, че ищецът не е български гражданин и не владее български език, а пълномощното, което е представено по делото е на български език.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Исковата молба на М. Р. по чл.694 ТЗ е подадена чрез адвокат Н. А., която е имала пълномощно да представлява ищеца пред първоинстанционния съд /т.д.№ 5151/2015г. на СГС/. Със същия обем права е бил овластен и адв. И. В. В. от САК с адрес на осъществяване на дейността София, [улица],ет.2, както и мл.адвокат А. М. от САК със същия адрес.
Въззивната жалба на М. Р. е подадена чрез адв. И. В. /със същия адрес на кантората/ и към нея е приложено пълномощно, с което адв. В. е упълномощен да подаде въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, да представлява упълномощителя по образуваното по въззивната жалба дело, да подава и получава книжа по делото, да извършва правни и фактически действия, да преупълномощава други адвокати. Съобщението с препис от решението е изпратено на М. Р. чрез И. В. като адвокат на адреса на [улица]и на 11.08.2017г. е получено от адв. А. М.. Впоследствие на страната, чрез адв. В. на същия адрес са връчвани и други книжа /препис от определение от 27.10.2017г., получено от адв. П. М. на 10.11.2017г.; препис от решение от 07.11.2017г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановено по молба от 06.11.2017г. на адв.М. по чл.247 ГПК, получено на 17.11.2017г./.
На 18.12.2017г. е постъпила върнатата с атакуваното разпореждане касационната жалба от адв.Д. П. като пълномощник на М. Р. с приложено пълномощно.
При тези данни твърдението в частната жалба, че адвокат В., чрез когото е връчено съобщението с приложен препис от въззивното решение, не е имал пълномощия да получи тези книжа, е несъстоятелно.
Съгласно чл. 34, ал. 4 ГПК пълномощното има сила до завършване на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. В случая процесуалното представителство на адв. В. за въззивното производство е за изпълнение на точно посочени процесуални действия, т.е. точното изброяване на конкретните действия, с които е упълномощен адвокатът, е „друго“ по смисъла на чл. 34, ал. 4 ГПК.
Съгласно обективираната воля на доверителя, пълномощното е ограничено, но включва овластяване адвокатът „да подава и получава книжа по делото” за въззивното производство. Несъмнено това производство включва постановяване на съдебно решение, което е част от книжата по делото, които следва да бъдат връчени, респ. получени. Връчването на съобщение с препис от въззивното решение несъмнено е действие, което касае производството пред въззивния съд и е по същото дело. Следователно, представителната власт на адвокат В. включва и уведомяване за изготвеното решение, от който момент тече срокът за обжалването му.
Несъстоятелна е тезата в частната жалба, че представителната власт на адв. В. е ограничена до момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, както и че решението е следвало да бъде връчено лично на страната, а ако тя би била правилна, това означава по отношение уведомяването на М. Р. за решението, въззивният съд да приложи разпоредбата на чл.40,ал.2 ГПК.
Останалите доводи в частната жалба са неотносими към правилността на обжалваното разпореждане.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Разпореждането от 20.12.2017г. на съдията докладчик по т.д.№ 1491/2017г. на АС София, с което е върната касационната жалба на М. Р., гражданин на И., чрез адв.Д. П. срещу постановеното решение по т.д.№ 1491/2017г. по описа на САС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: