О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
С., 30.01.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и триадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д.N 902 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място] /с предишно фирмено наименование [фирма], със седалище [населено място]/ против Решение № 169 от 15.06.2012 год., постановено по въззивно търговско дело № 190/2012г.на Апелативен съд В..
С него е потвърдено решението на Варненския ОС по т.д.№ 1997/2010г., с което е прието за установено на основание чл.124 ГПК, в отношенията между ищеца [фирма], като потребител и ответниците [фирма], и [фирма], като снабдител и разпределител по Общ договор за снабдяване и разпределение на електроенергия, че [фирма] не дължи плащане на сумата 57 171.31лв.-стойност на служебно начислена електроенергия въз основа на Констативен протокол от 01.02.2010г., като корекция на потребена, неотчетена и незаплатена стойност на електроенергия за периода 05.08.2009г.- 01.02.2010г., за която е издадено дебитно известие от 04.03.2010г.
В касационната жалба се посочва, че атакуваното решение е неправилно поради съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на иска. Посочва се, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на абоната за заплащане на процесната сума, съгласно изискванията на чл.38,ал.3,т.1 и чл.39 във връзка с чл.37,т.6 и т.7 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Претендира се заплащането на разноски.
В основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл по материално правния въпрос за правната природа на корекционните процедури, извършвани от електроразпределителните дружества за доставени количества електроенергия към абонатите. Според касатора съдът е приел, че тези процедури имат характер на санкция за потребителите. Твърди се, че създадената съдебна практика, която изключва възможността за едностранно коригиране на сметки за минал период от доставчика на електрическа енергия, се нуждае от промяна, тъй като ангажирането на потребителите в заплащането на такива сметки няма санкционен характер. Касаторът счита, че промяната на установената съдебна практика е от съществено значение за развитието на правото и точното прилагане на закона, тъй като защитата на обществените отношения по доставка на електрическа енергия следва да бъде осъществена и чрез ангажиране на потребителя в активни действия, които биха способствали опазването на измервателните уреди от неправомерни манипулации, извършвани от недобросъвестни лица, без потребителите да имат основание да твърдят, че споделянето на такава отговорност е несправедливо по отношение на тях. Счита, че следва да бъде променена съдебната практика допустимостта на корекционните процедури да бъде обвързвана с изследване на въпроса за вината. Поддържа, че преодоляването на съдебната практика е наложително поради факта, че виждането за санкционния характер на корекцията води по необходимост до изследване на вината, факт, който не може да бъде установен от електроразпределителното дружество; становището за санкционния характер на корекционните процедури е в колизия с начина на осчетоводяването на тези вземания; че наложеното разбиране въвежда нов спорен предмет-незаявен от страните- а именно законосъобразността на административния акт на ДКЕВР-Решение № ОУ-004/ 06.04.2009г, с който са одобрени ОУ на ДПЕЕМ на Е. България Мрежи АД; че създадената съдебна практика не е съобразна с изменението на ЗЕ-ДВ бр.54/17.07.2012г. , с което корекционните процедури са изрично въведени като правна възможност. Позовава се на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Отговор по касационната жалба не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Посоченият от касатора материално правен въпрос не е разрешен в обжалваното въззивно решение и е ирелевантен за изхода на спора. Той е не е обусловил крайните изводи на Варненския АС за основателност на предявения установителен иск по чл.124 ГПК.
С решението е прието, че ищецът не дължи сумата от 57 171.31лв., начислена от касатора, извършващ дейност по продажбата и остойностяването на доставената електроенергия чрез електроразпределителната мрежа на [фирма], като корекция на потребена, неотчетена и незаплатена стойност, тъй като по делото не е опровергана констатираната в протокола нередност- различен коефициент на трансформация в токовия трансформатор в първа фаза. По отношение на корекцията поради прекъснат проводник на вторичния ток от токовия трансформатор към електромера в трета фаза, са изложени мотиви, че е била налице такава неизправност, но тя е резултат на некачествен монтаж, като вещите лица изключват външна намеса и манипулация. Съдът е изложил мотиви, че Общите условия по договорите за доставка и пренос на енергия, страна по които е ищецът, са задължителни за него, на основание чл.298,ал.1,т.2 ТЗ от датата на публикуването им, ведно с измененията, оповестени в печата. Предвидената в чл.37-39 ОУ на ДПЕЕЕМ възможност за корекция при констатации за допуснато неизмерване или неточно измерване на вече отчетена енергия е допустима на основание чл.9 ЗЗД и по същността си корекцията не е ревизия на действително доставено количество енергия, а форма на обезщетение, дължимо при осъществяването на регламентирани предпоставки, с цел да се избегне неоснователно обогатяване при неточно отчитане и да се разпредели риска между потребителя и продавача. При тези принципни изводи, апелативният съд е приел, че в случая не могат да намерят приложение разпоредбите на чл.37-39 ОУ, тъй като не са налице предвидените в тях предпоставки за начисляване на корекции, а именно- неправомерно въздействие. Мотивирал е, че при оборване на изводите в констативния протокол чрез назначената съдебно-техническа експертиза, такова неправомерно манипулиране не е налице, а изправността на електромера е задължение на електропреносното предприятие /чл.89 ЗЕ/; неположената грижа на това предприятие при монтажа на електромера да не се допусне прекъсване на проводник /причината за неточното измерване/, изключва отговорността на потребителя за обезщетение под формата на коригирано количество енергия, на основание чл.83,ал.2 ЗЗД.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, посоченият от касатора правен въпрос не е обуславящ изхода на делото. Искът е уважен не защото е застъпено становището в наложената съдебна практика за санкционния характер на корекционните процедури и недопустимостта те да бъдат въведени в ОУ, без да имат нормативна опора. При принципно застъпено становище, че разпоредбите на чл.37-39 ОУ валидно обвързват ищеца като потребител на ел. енергия и представляват форма на обезщетение и начин за разпределяне на риска при неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване, въззивният съд е мотивирал, че ответникът не е доказал осъществяването на отразените в протокола факти, пораждащи правото му да коригира вече изготвената сметка за доставената и ползвана електроенергия и че за настъпилите вреди, които кредиторът е могъл да избегне, като положи грижата на добър стопанин / грижата за изправността на СТИ, собственост на преносното дружество/ длъжникът- потребителят не отговаря.
При липса на обусловеност на правните изводи на съда от посочения правен въпрос, не е налице общата предпоставка за допускане на касационното обжалване и обсъждането наличието на посоченото допълнително основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК е безпредметно.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 169 от 15.06. 2012 год., постановено по въззивно търговско дело № 190/2012г.на Апелативен съд В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.