О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
София, 12.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1166 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ответника [фирма],гр.София против Решение № 184 от 19.01.2017г. по в.т.д. № 1557/2014г. на САС, 6 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 8417/2012г. на СГС, ТО, 5 състав. Първоинстанционният съд е приел за установено, на основание чл.50а ЗМГО по отношение на ответника, че марката G. /словна/, собственост на ищеца Г., И.. корпорация от Д., със седалище и адрес на управление САЩ, Н., рег.№ 57867- G. /словна/ е била общоизвестна марка на територията на Република България към 01.01.1991г. за услуги от клас 35 съгласно Международната класификация на стоките и услугите /„осъществяване на проучвания и изследвания на общественото мнение, маркетингови, социални, статистически, политически и икономически проучвания: събиране, публикуване, анализиране на резултатите от проучването на общественото мнение и друга статистическа информация; съставяне на прогнози”/.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като с предявения иск се прави опит да се преодолеят констатациите за неизползване на думата G. в предходен период, както е прието в мотивите на влязлото в сила решение по адм.дело № 212/2003г.на СГС, с което е потвърдено „заличаването“ на марка рег.№ 23284 на ищцовото дружеството. В настоящото производство съставът на САС не зачел, че това решение е процесуално препятствие за разглеждане на иск, с който се цели установяване на обратния извод. Не бил зачетен и фактът на неизползване на G. като марка на ищеца, който послужил като основание за инициираното пред ПВ производство по заличаването й. Поддържа се, че с предявения иск се цели провеждане на паралелно производство, включващо „преюдициално“ признаване на общоизвестност на марка на ищцовото дружество, след като ПВ се произнесло с влязло в сила /потвърдено от АССГ по адм.д. № 5140/2009г. и ВАС/ решение № 13-ОМ от 19.03.2009г. в полза на общоизвестната марка на ответното дружество G. I., ползвана и като комбинирана; в резултат на това решение, според касатора е преклудирана възможността ищецът да оспорва марката G. I. и нейната общоизвестност на територията на Република България като марка на ответника. Подържа се довод за отсъствие на правен интерес, който не бил обсъден от въззивния съд. Изложени са и съображения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на аналитична оценка на възражения и доказателства на ответното дружество, за необоснованост на решението и за неправилно приложение на материалния закон при извода относно наличието на необходимите обстоятелства за определянето на процесната марка като общоизвестна, съобразно изискванията на чл.50а ЗМГО. Искането е за обезсилване на решението като недопустимо и в условията на евентуалност – отмяната му като неправилно.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът поддържа: 1/ Че предвид оплакването в касационната жалба за недопустимост на въззивното решение, следва касационното обжалване да бъде допуснато с оглед служебното задължение на ВКС да следи за допустимостта на обжалвания акт. Посочва, че произнасяйки се по въпроса за степента на известност на думата G. като марка, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС /решението по гр.д.№ 6421/201г.2 г.о. на ВКС, решение по т.д.№ 2618/2014г. на 1 т.о./ относно зачитане силата на пресъдено нещо по отношение на различни материални права, формирана с решението по адм.д. № 212/2003г. на СГС, адм.д.№ 5140/2009г. на АССГ, потвърдено от ВАС. 2/ Че пренебрегването на доводите за отсъствие на правен интерес от въззивния съд е в противоречие с решението по т.д.№ 1079/2010г. на 1 т.о. Посочва се, че съдът поставил недопустимо тъждество между думата G. като словна марка и словосъчетанието G. I., представляващо част от комбинирана марка, собственост на българското дружество. 3/ Че САС не е направил аналитичен анализ на доводи и доказателства, поради което неговото решение е в противоречие с практиката на ВКС за безусловната необходимост от изчерпателност на преценката по отношение на доказателствата и доводите на страните /решението по гр.д.№ 3904/2014г. на 4 г.о. и цитираните в него, решението по т.д.№ 2849/2015г. на 2 т.о./. 4/ В противоречие с практиката на ВКС въззивният съд се произнесъл и по въпроса за използването на думата G. като марка на ищеца към датата на заявения в исковата молба период. Счита, че необходимостта от използването на марката от притежателя й по определените в закона начини била игнорирана в противоречие с решение по т.д.№ 304/2011г. на 2 т.о. относно понятието ползване на марка, произтичащо от нормата на чл.13,ал.2 ЗМГО и относно понятието „търговска дейност“. 5/ Посочва се, че „по голяма част от въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд няма изградена съдебна практика“, поради което се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК както от значение за развитието на правото, така и за правилното прилагане на закона. Като въпроси са посочени: възражението за неизползване на марката от ищеца е характеризирано от въззивния съд като ирелевантно, защото нямало такова изискване при признаване на общоизвестността; този мотив се противопоставя на довода, че общоизвестността на една марка е ефект на търговското й използване; в очертания в исковата молба период от време, в България ищецът не е използвал думата G. като марка. Посочва се, че отговора на предходния въпрос ще зависи и необходимостта от произнасяне по въпроса за преклудиране на относимите към спора фактически твърдения на ищеца, които са отречени с влязлото в сила съдебно решение, постановено в административно производство и имат ли актовете, постановени в производството по АПК същото значение, каквото предвижда чл.297 ГПК.
В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
С исковата молба ищецът е поискал установяване, по реда на чл.50 а ЗМГО на общоизвестността на марка G. /словна/ на територията на Република България към 01.01.1991г., която марка по национален ред е била регистрирана като словна с рег. № 57867 за класове 35 и 42 от МКСУ с приоритет от 04. 02.1998г.
Въззивната инстанция е мотивирала, че в нормата на чл. 50а ЗМГО във вр. чл. 124, ал. 4, изр. ГПК е изрично уредена допустимостта на иск пред Софийски градски съд за установяване на факт с правно значение – определяне на марка като общоизвестна или ползваща се с известност по реда на общия исков процес, поради което легитимиран ответник по иска, с оглед приложимите правила на ГПК, е ответникът, отричащ факта с правно значение, предмет на установяване. Правният интерес за ищеца от провеждането на иска по чл. 50а ЗМГО е счетен за установен предвид признатата от закона правна възможност притежателят на търговска марка да защити интереса си с този установителен иск, както и предвид създадените с нормите на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО, вр. чл. 12, ал. 2, т. 7 ЗМГО, във връзка и с чл. 6 bis от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 20.03.1883г., средства за защита при наличие на призната със съдебно решение общоизвестност на марката.
За неоснователни са приети доводите на въззивника за недопустимост на производството с оглед постановеното от ПВ Решение ОМ от 19.03.2009г., с което по искане на ответника е определена като общоизвестна на територията на България към 18.04.2007г. марка G. I. с притежател Б. Б. С. С.“АД за част от стоки от клас 16, част от услуги от клас 35 и част от услуги от клас 41 на МИКСУ, потвърдено с решението по адм.д. № 5140/2009г. на АССГ и от ВАС по адм.д. № 9701/2012г. Мотивирано е, че предметът на двете производства е различен с оглед заявителя и разликата в периода от време, за който се иска установяване на общоизвестност на търговската марка, поради което решението на ПВ не е пречка, предвид разпоредбата на чл. 299 ГПК за развитието на настоящия процес. За неоснователно е прието и възражението за недопустимост на предявения иск с оглед решението по т.д. № 2389/2008г. по описа на САС, 5 с-в, водено между същите страни в същото им качество за отхвърляне на иска за установяване недобросъвестност на българското дружество при заявяване за регистрация на марка “G.” комбинирана с рег.№ 1970 за услуги от клас 42 на основание чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО. Като ирелевантно за допустимостта и основателността на предявения иск по чл. 50а ЗМГО е счетено невлязлото в сила /обжалвано и висящо пред ВАС/ решение на ПВ от 23.01.2015г., с което на основание чл. 46, ал. 5 ЗМГО, вр. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 19 ЗМГО е постановена отмяна на регистрацията на марка рег №. 57867 G. словна, притежавана от ищцовото дружество. Мотивирано е и, че наличието на последваща регистрация на марката, или липсата на такава няма отношение към предявения иск за определяне на марката като общоизвестна към 01.01.1991г. По същите мотиви е прието за ирелевантно решението по адм.д. № 212/2003г., на СГС, III-В за потвърждаване решението на ПВ за отмяна на основание чл. 25, ал. 1 ЗМГО на марка рег.№ 23284, собственост на ищцовото дружество.
Изложени са подробни съображения за основателността на иска – обсъдени са шестте елемента на фактическия състав на чл.50,ал.1 ЗМГО и дефиницията на пар.1т.3 от ДР на ЗМГО. Акцентирано е, че съгласно Обща препоръка за разпоредби, касаещи закрилата на общоизвестни марки, приета 1999г. от А. на Парижкия съюз за закрила на индустриалната собственост, като фактори, които не могат да се изискват като условия за определяне на една марка като общоизвестна, са: 1. марката да е била използвана или заявена в и по отношение на страната – член, в която се иска да бъде определена марката като общоизвестна, 2. марката да е добре известна или заявена в друга институция, 3. марката да е добре известна сред широката публика. Очертани са доказателствата, с оглед на които САС е приел за установени релевантните обстоятелства по чл.50а,ал.1,т.1 ЗМГО, че марката G. е получила широка степен на известност, както сред лицата, заети в областта на социологията и проучване на общественото мнение, така и по отношение на потенциалните потребители на услугите гражданите и институциите в България. Мотивирано е, че марката е представяна в продължителен период от време в пресата и разпространяваната в България литература, с което се покриват и критериите по точки 2 до 4 от същата разпоредба. Акцентирано е, че нормите на ЗМГО, на Парижката конвенция и Общата препоръка по приложение разпоредбите на конвенцията при определяне на една марка за общоизвестна не поставят изискване марката да е била реално използвана от притежателя й на територията на страната – членка по Парижката конвенция, за да бъде призната същата марка за общоизвестна, а с Общата препоръка изрично се отрича поставяне на последното условие, за да бъде марката определена като общоизвестна. По тези съображения възраженията на ответника за неизползване от ищеца през процесния период на марката G. на територията на България са приети за ирелевантни за определяне на същата марка за общоизвестна към 01.01.1991г. За неоснователни, предвид влязлото в сила решението по т.д. 4568/2014г. на САС, 9 с-в, с което са уважени предявените от ищеца срещу българското дружество искове по чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗМГО, са счетени и възраженията на ответника, че ползва марката на валидно основание.
Настоящият състав намира, че отсъстват основания за преценка въззивният акт да е вероятно недопустим. Само при наличие на вероятност обжалваното решение да страда от такъв порок, съставът на ВКС е длъжен да допусне касационния контрол, а тази предпоставка в случая не е налице.
С решението по адм.дело № 212/2003г. на СГС е потвърдено отменяне на регистрацията, на основание чл.25,ал.1,т.1 ЗМГО, считано от 03.08.1996г. на притежаваната от ищеца търговска марка рег.№ G. -23284 /словна/, която е била регистрирана /през 1994г./ за стоки от клас 16 от МИКСУ поради неизползването й. Предмет на настоящото производство е установителен иск за определяне като общоизвестна на марка на ищеца G. за услуги от клас 35, която към датата, от която се претендира за общоизвестна в България -1991г., не е била регистрирана. От посоченото е видно, че отмяната касае регистрацията на друга марка – такава за стоки от клас 16 /а не за услуги от клас 35/, отмяната има действие от 1996г., а претенцията в настоящия процес е за общоизвестност, датираща от 1991г. Поради това, изключена е тезата за идентичен предмет на споровете, а обстоятелството, че те се развиват между едни и същи страни е ирелевантно за основателността на довода за наличие на сила на пресъдено нещо. С оглед на различния предмет на спора, различна е защитата, която ще бъде дадена с решенията по двете дела и техните правни последици, което прави неоснователен довода за преклудиращо действие на решението за отмяна на регистрацията на друга марка. Правно неиздържана е тезата за значението на мотивите на решението по адм.дело № 212/2003г. относно „неизползването на думата G. в предходен момент“.
Решение № 24 от 23.01.2015г. на ПВ за отмяна, считано от 04.04.2008г. на регистрацията на марка 57867 G., словна с притежател Г., И., САЩ не е влязло в сила, предмет е на висящо производство пред ВАС, поради което доводите за недопустимост на настоящото производство, основани на постановяването му не следва да се обсъждат.
Очевидна е липсата на идентичност в предмета на защита, иницииран от ответника пред ПВ и удовлетворен с потвърденото по адм.дело № 5140/2009г. на АССГ и оставено в сила на ВАС решение за определяне като общоизвестна на територията на РБългария към 18.04.2007г. марка G. I. с притежател Б. Б. С. С.“АД и предмета на инициираната от ищеца защита в настоящото производство за определяне като общоизвестна на територията на България към 01.01.1991г. на марка на ищеца G.. Споровете са за признаване статут на общоизвестност на две различни нерегистрирани марки в полза на различни притежатели от различен начален момент, поради това и с различен времеви обхват, от което следва еднозначен извод за липса на тъждество, съотв. за невъзможност приключилото производство да бъде отрицателна процесуална предпоставка за провеждане на настоящото.
С гореизложеното относно искането на касатора за допускане на обжалването за проверка допустимостта на обжалваното решение, настоящият състав обосновава и неоснователността на искането за допускане на обжалването по пункт 1 от изложението. При извода за отсъствие на идентичност на предмета на водените производства с настоящото, практиката по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК на която касаторът се позовава, за да обоснове наличието на допълнителната предпоставка за допускане на обжалването, е неотносима.
Посоченото като п.2 на изложението няма характеристика на правен въпрос, а е твърдение за процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на доводи за отсъствие на правен интерес от провеждането на иска при наличие на обстойно изложени от САС правни аргументи за доказан в процеса такъв интерес за ищеца. Д. за недопустимо отъждествяване на „думата G. като словна марка и словосъчетанието G. I., представляващо част от комбинирана марка, собственост на българското дружество“ не е основание за допускане на факултативния инстанционен контрол, а е относим към правилността на решението, което обуславя неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване. Последователно поддържаната от ищеца теза е, че знаците и марките /G., словосъчетанието G. I. и комбинирания знак G. I./ са различни, доколкото между тях няма идентичност.
Относимо към правилността на решението, а не към основанията за допускане на касационното обжалване за извършване на проверката за правилност, е посоченото като п.3 от изложението, което също съставлява оплакване за допуснати процесуални нарушения – липса на аналитична преценка на доводи и доказателства. Задължение на касатора, а не правомощие на ВКС е да формулира правния въпрос, който не е идентичен с основанията за неправилност на решението с доводите относно възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или във връзка с обсъждане на събраните по делото доказателства, поради касационното обжалване не следва да се допусне.
Несъответно и формално е позоваването на касатора във връзка с посоченото в п.4 на изложението на практиката на ВКС – решението по т.д.304/2011г. на 2т.о., с което е даден отговор на въпроса, че представлява използване по смисъла на чл.13,ал.2,т.2 ЗМГО предлагането на вестник с марката без съгласието на част от нейните притежатели на пазара от името на лицето, посочено като негов издател, когато друго не е уговорено писмено между съпритежателите на марката. Мотивите на САС са основани на разпоредбата на пар.1,т.3 ДР на ЗМГО и дадената дефиниция на общоизвестна марка – марка по смисъла на на чл. 6 bis от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 1883г. и на даденото в чл.2.(3)(a)(i) от Общата препоръка от септември 99г. за приложение на чл. 6 bis от конвенцията автентично тълкуване: не е условие за определяне на общоизвестността на дадена марка тя да е била използвана или заявена в или по отношение на страната-член. В контекста на тези мотиви на САС въпросът за „необходимостта от използването на марката от притежателя й по определените в „закона“ начини не може да бъде поставян.
Последният пункт от изложението също не съдържа въпрос и то със задължително необходимата характеристика на правен. Въведеното оплакване, че възражението за неизползване на марката от ищеца е неправилно характеризирано от въззивния съд като ирелевантно съвпада с тезата на касатора по предходния пункт и по отношение на него са важими изложените вече съображения за недопускане на касационното обжалване. Въпросът в последната част от изложението – имат ли актовете, постановени в производството по АПК същото значение, каквото предвижда чл.297 ГПК е извън предмета на произнасяне на САС, поради което също не може да осъществи ролята на обща предпоставка за уважаване на искането за допускане на обжалването. Формално и неаргументирано е и позоваването на предпоставката на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Насрещната страна не претендира разноски за производството.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 184 от 19.01.2017г. по в.т.д. № 1557/2014г. на САС, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: