4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
С., 08.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1066 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] (н) срещу въззивното Решение № 32 от 07.02.2017 год. по т.д.№ 402/2016 год. на Пловдивски апелативен съд. С това решение, произнасяйки се по жалбата на [фирма] (н) в частта относно началната дата на неплатежоспособност на това дружество, съставът на П. е потвърдил Решение № 95 от 30.10.2013 год. по т.д.№ 67/2011 год. на Хасковския окръжен съд.
Въззивното производство е протекло по реда на чл.294 ГПК, след касиране с Решение № 75 от 20.06.2016 год. по т.д.№ 1608/2015 год. на ІІ т.о. на ВКС по жалбата на Министерство на земеделието и храните на Решение № 19 от 20.01.2015 год. по т.д.№ 29/2014 год. на Апелативен съд [населено място]. С това решение въззивният съд е отменил решението на Х. с което е открито производство по несъстоятелност на [фирма] и е отхвърлил молбата по чл.625 ТЗ на Министерство на земеделието и храните. След касирането на въззивното решение, производството по чл.294 ГПК пред П. е продължило от стадия – произнасяне по въззивните жалби на [фирма] (н) досежно началната дата и на [фирма]. Както бе посочено по-горе, съставът на П. е счел жалбата на несъстоятелното дружество за неоснователна. Прекратил е производството по въззивната жалба на [фирма] и като необжалвано, решението му е влязло в сила в тази част.
Искането, съдържащо се в жалбата на Т. компания М.”АД (н) е за касиране на въззивния акт, като недопустим – чл.281 т.2 ГПК. Подържа се и евентуалното основание за неговата неправилност – чл.281 т.3 ГПК. Недопустимостта на въззивния акт, според касатора, произтича от това, че касационната жалба на МЗХ по повод на която е било образувано т.д.№ 1608/2015 год. на ІІ т.о. на ВКС е била просрочена – депозирана след изтичане на 7-дневния срок от вписване в Търговския регистър, което е довело и до недопустимост на определението по чл.288 ГПК и отменителното Решение № 75 от 20.06.2016 год. на ІІ т.о. на ВКС по това дело. Тезата на касатора е, че предходното въззивно решение е влязло в сила, което води до недопустимост на последващите съдебни актове.
Тази теза е възпроизведена и в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което и позоваването е на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Касаторът сочи и основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на въпросите: 1./ Допустимо ли е само чрез тълкуване волята на страните по един договор за заем да се приеме за установено в отношенията между тях, че е налице договор за паричен заем, ако от доказателствата по делото не се установява най-съществения елемент от реалния по дефиниция на закона договор за заем – предаване на парична сума от заемодателя към заемателя?; 2./ Задължен ли е въззивният съд да възприема и обсъди в мотивите на решението си фактите, установени от него в изпълнение на указанията на ВКС, дадени на основание чл.294 ал.1 изр.2 ГПК и длъжен ли е да постанови диспозитив на решението си, съобразно така дадените от ВКС указания и установените в изпълнение на тези указания факти?”.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсват законови предпоставки за допускане на касационно обжалване, произтича от следното:
Освен, че за пръв път се въвежда довод за просрочие на предходната касационна жалба, което само по себе си е недопустимо, то той се основават и на неправилното разбиране на процесуалния закон. Дори да се приеме, че предходната касационна жалба е била просрочена (становище, което съдебният състав не споделя с оглед разпоредбата на чл.633 ал.2 ТЗ, която е приложима при отхвърлително решение), то с постановяването на решението на ВКС, този спор е преклудиран. Дори да е постановено по недопустима жалба, касационното решение влиза в сила и стабилитетът му не може да бъде оборен на това основание нито по реда на отмяната по чл.303 и сл.ГПК, нито по реда на възражението в последващ процес, дори то да е направено своевременно.
Не съставлява основание за допускане на касационен контрол и посочените по-горе въпроси.
Възражението за липса на заемно задължение и характеристиката му на произтичащо от търговска сделка е било разгледано в предходното производство пред ВКС и съставът на ІІ т.о. изрично е приел, че отпуснатият от МЗГ на [фирма] заем в размер на 8 392 000 германски марки съгласно раздел 3.01 от допълнителното кредитно споразумение е в рамките на отпуснатия от Кредитната институция за възстановяване на Република България чрез МЗХ заем от 9000000 германски марки и в рамките на предвидената обща максимална стойност на заема съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от междуправителствената спогодба. Целта и предназначението на отпускане на заема от KfW на българската държава, както и на заема от МЗХ на [фирма] е една и съща – за изграждане и оборудване на пазари на едро в рамките на Проект „Програма за изграждане на тържищни структури за плодове и зеленчуци“ по междуправителствената спогодба (Програма „Пазари на едро”).
Финансирането на изпълнението на програмата/проекта е осъществено от Федерална Република Германия чрез Кредитната институция за възстановяване, като заемател е българската държава, която е задължена да върне отпуснатите парични средства по ратифицирания от Народното събрание договор за заем, сключен на 21.10.1999 год. между Кредитната институция за възстановяване, Ф. на М. и Република България, а ответното дружество [фирма] е длъжно да върне получените на заем суми за осъществяване на проекта на Министерство на земеделието и храните въз основа на допълнителното кредитно споразумение. Възникналото по силата на сключения въз основа на чл. 2, ал. 1 от Спогодбата между правителството на РБ и правителството на Ф. договор за заем правоотношение не е между Кредитна институция за възстановяване, Ф. на М. и [фирма], [населено място]. Страни по този договор за заем са Кредитна институция за възстановяване, Ф. на М. /KfW/ и Република България чрез МЗГ, а осчетоводяването на преведените от KfW на ответното дружество по счетоводна сметка 152 „Дългосрочни заеми“ суми в размер общо 7 267 406.62 лв. удостоверява, че сумите по договора за заем, сключен между KfW и РБ, са преведени от KfW директно на дружеството, избрано да осъществи изпълнение на проекта, за който е отпуснато финансирането от Федерална Република Германия чрез Кредитна институция за възстановяване, Ф. на М..
Приел е, че осчетоводените от [фирма] по счетоводна сметка 152 „Дългосрочни заеми“ суми в размер общо 7 267 406,62 лв. не са предоставени на търговското дружество като финансова субсидия, а като заем, подлежащ на връщане при условията на сключеното с МЗХ допълнително кредитно споразумение.
В първата си част, вторият въпрос по естеството си съставлява твърдение за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон, което ако би било налице, би съставлявало основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на факултативния касационен контрол. Във втората си част, относно съдържанието на диспозитива, той е безпредметен с оглед законовото определяне на реквизитите на съдебното решение – чл.236 ГПК.
Разноски от ответника по касация не са претендирани и не се присъждат.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 32 от 07.02.2017 год. по т.д.№ 402/2016 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.