1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
София, 08.06. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3007 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца М. В. И. против Решение № 517 от 19.03.2014г. по в.т.д.№ 1714/2013г. на Апелативен съд София, ТО, 5 състав, с което е отменено изцяло решението по гр.д.№ 5586/2011г. на СГС и е отхвърлен предявеният срещу [фирма] по реда на чл.422 ГПК иск за установяване дължимост на неустойка в размер на 20 000евро, уговорена в т.8 на Спогодба от 01.07.2010г. с нотариална заверка на подписите, за което вземане по ч.гр.д.№ 60445/2010г. на СРС, 68 състав е била издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.3 ГПК.
В касационната жалба са изложени доводи, че въззивният съд е нарушил материалния закон и е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила относно събирането и преценката на доказателствата в тяхната съвкупност и е налице вътрешно противоречие в мотивите, което е довело до формиране на необосновани и незаконосъобразни изводи, водещи до неправилност на решението. Възразява се, срещу извода, че развалянето на договора с нотариална заверка на подписите /спогодбата/, послужила като документ по чл.417,т.3 ГПК, въз основа на който е постановена заповедта, води до отпадане на основанието за издаването й, поради което следва да бъде отречено и съществуването на вземането по развалената сделка. Искането е за отмяната му и постановяване на друго за уважаване на иска със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК при допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по материалноправния въпрос: Развалянето на договора поради виновно неизпълнение на длъжника, извън хипотезата на неизпълнение поради забава, пречка ли е да се иска заплащане на договорената между страните неустойка, уговорена в случай на неизпълнение, поради противоречие на обжалваното решение с Решение № 206 от 05.05.2010г. по т.д.№ 18/2009г. на 2 т.о. и по въпроса /неправилно посочен като процесуалноправен/: Разваляне поради неизпълнение на правоотношение, произтичащо от документ по чл.417ГПК, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение, заличава ли факта на съществуването на този документ относно уговорените в него неустойки за неизпълнение, както и по процесуалноправния: Към кой момент се установява съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение в производството по чл.422 ГПК и намира ли приложение в това производство нормата на чл.235,ал.3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението като се твърди, че той е решен в противоречие с Определение № 697 от 19.11.2009г.по ч.т.д.№ 618/2009г. на 2 т.о. и Определение № 118 от 24.02.2009г. по ч.т.д.№ 25/2009г. на 2 то. на ВКС.
В писмен отговор [фирма] счита искането за допускане на касационното обжалване и жалбата за неоснователни. Поддържа становище, че развалянето на договора/спогодбата/ в хода на въззивното производство е основателна причина да се отрече съществуването на вземането за претендираната неустойка, тъй като документът, който я материализира не съществува. Претендира заплащане на разноски за производството.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е съобразила, че заповедното производство е образувано въз основа на заявление по чл.417 ГПК-за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на подписано между заявителя М. В. И. и [фирма] Споразумение-спогодба от 01.07.2010г., в което страните са се споразумели за начина на уреждане на взаимоотношенията им по повод Предварителен договор от 25.06.2008г. за прехвърляне на недвижим имот-офис № 1 в София, [улица] продавач-физическото лице и купувач търговеца и поетото в т.8 задължение за заплащане на неустойка. В заявлението е посочено, че поетото от дружеството задължение по т.2.3 от споразумението не е било изпълнено от търговеца. Обсъдено е, че при постъпилото възражение по чл.414 ГПК, предмет на производството по чл.422 ГПК е съществуването на вземането за неустойка по т.8 от спогодбата. Констатирано е, че страните не спорят относно факта, че по силата на представените във въззивното производство нотариална покана от 14.06.2013г. /отправена след постановяване на решението на СГС/ и констативен протокол от 24.06.2013г., сключената спогодба, послужила като основание за издаването на заповедта за изпълнение, е развалена на основание чл.87,ал.1 ЗЗД от ищеца, поради неизпълнение на задълженията на ответника в дадения допълнителен срок. Обсъдено е, че развалянето на договора има обратно действие и при настъпването му, отпада с обратна сила облигационната връзка между страните. Прието е, че с развалянето на спогодбата е отпаднало с обратна сила и специално законоустановено в чл.417,т.3 ГПК основание, годно да послужи за издаването на заповедта за незабавно изпълнение. Мотивирано е, че особеностите на специалния установителен иск по чл.422 ГПК, имащ за предмет установяването със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането на заявителя във вида, в който е признато за съществуващо в заповедното производство, налагат в случаите, когато с обратна сила е отпаднало основанието за издаването на заповедта за изпълнение, съществуването на процесното вземане да бъде съдебно отречено, което е обусловило и извода за неоснователност на иска и отмяна на решението на СГС.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора материалноправен въпрос произтича от поставянето му в контекст, по който няма произнасяне, съответно не е обуславящ изводите на въззивния съд. Предявеният по реда на чл.422 ГПК иск е счетен за неоснователен не вследствие обсъждането на възможността да се претендира неустойка, уговорена в развален договор, а защото документът /договорът, спогодбата/, послужил като основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение вече няма правно действие и поради това е отпаднало и специалното основание по чл.417,т.3 ГПК, на което почива издадената заповед. Поради това и позоваването на Решение № 206 по т.д.№ 18/2009г. на 2т.о., в което произнасянето е по осъдителен иск за присъждане на неустойка, когато договорът е развален от кредитора поради неизпълнение, е неотносимо.
Неоснователно и искането за допускане на обжалването по втория материалноправен въпрос, който е неясен. Правните доводи почиват на виждането, че развалената към датата на произнасянето на САС спогодба не може да има характеристиката на „документ” по смисъла на т.3 на чл.417 ГПК и да послужи като основание за издаване на заповед за изпълнение. Изцяло неотносимо към конкретиката на спора е позоваването на даденото разрешение по ч.т.д.№ 25/2009г. и по ч.т.д.№ 618/2009г. на 2 т.о. Изводите на САС са съобразени с указанията по ТР№ 4/2013г. на ОСГКТ, че в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК е допустимо въвеждането на правопогасяващи възражения.
Третият въпрос е намерил разрешение в т. 9 на приетото на 18.06.2014г. задължително за всички съдилища ТР № 4/2013г. на ОСГТК: по общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.415, ал.1 ГПК.Изводите на САС са съобразени с него, което изключва възможността за допускане на касационното обжалване по същия въпрос.
В отговора на касационната жалба са претендирани разноските по представения договор за правна защита и съдействие от 22.07.2014г. В последния обаче не е посочен начинът на плащането им /не е отразено плащане в брой, съотв.липсва банков документ за превод/. Поради недоказаност на реалното извършване на този разход, искането е неоснователно-т.1 от ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 517 от 19.03.2014г. по в.т.д.№ 1714/2013г. на Апелативен съд София, ТО, 5 състав.
Оставя без уважение искането на [фирма] за присъждане на разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.