2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
София, 14.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3105 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Г. църква”, чрез процесуалните представители адв.В.Н. и Л.П. срещу Решение № 705 от 10.04.2013 год. по ф.д.№ 1376/13 год. на Софийски апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на „Г. църква”срещу Решение от 16.08.2012 год. по ф.д.№ 497/2012 год. на Софийски градски съд с което е постановен отказ за вписване в Регистъра на вероизповеданията при СГС на религиозната общност „Г. църква”.
За да постанови отказ, първоинстанционният съд е приел, че молителят не е изпълнил специалните изисквания ра регистрацията на религиозна общност, въведени със Закона за вероизповеданията. Съставът на САС е потвърдил отказа, като освен това е изложил и мотиви за непълнота на представения Устав на вероизповеданието, която е пречка за проверка досежно ограниченията по чл.37 ал.2 от Конституцията и чл.7 ЗВ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК процесуалните представители на касатора бланкетно са посочили хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК без да са формулирали правни въпроси, съобразени с критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. или посочили съдебната практика, обуславяща прилагането на т.2 на чл.280 ГПК. Твърдението се свежда до неправилно тълкуване на чл.37 ал.2 от Конституцията и противоречие на мотивите на Решение № 12/2003 год. на Конституционния съд и Решение № 11820 от 19.01.2002 год. по адм.д.№ 7035/2002 год. на ВАС. Преди всичко, липсва каквато и да било формулировка относно това, кой е обуславящият правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, който да е решаван противоречиво от съдилищата, Разбирането на касатора относно приложимостта на тази хипотеза е неправилно. Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е противоречието с актове на Конституционния и/или Върховния административен съд, а противоречие, съобразно параметрите, въведени с т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК.
Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК се свързва с произнасяне по въпроса „Правилно ли е решението на въззивната инстанция с което тя се позовава бланкетно на закони и константна съдебна практика на ВКС, без да ги конкретизира за сведение на страните по делото?”. Това не е правен въпрос, обуславящ прилагането на чл.280 ал.1 ГПК, съобразно критериите на Тълкувателното решение, цитирано по-горе. А дали въззивното решение е правилно или не – това може да бъде основание за касирането му – чл.281 т.3 ГПК, но не и за допускане на касационен контрол.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 705 от 10.04.2013 год. по ф.д.№ 1376/13 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.