О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
С., 28.05. 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1088 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] /с предишно фирмено наименование [фирма], [населено място]/ срещу Решение № 224 от 19.07.2012г. по въззивно търговско дело № 232/2012г. на Варненски Апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено Решение № 207 от 13.02.2012г. по т.д.№ 1626/2009г. на Варненския ОС.
Окръжният съд е отхвърлил иска на [фирма], [населено място] срещу М.У.В. с правно основание чл.124 във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата 35 887.54лв., стойност на консумирана енергия за периода м.август 2006г.-м.юни 2007г. за обект [населено място], [улица]- Студентско общежитие № 1, както и сумата 13 451.72лв.- обезщетение за забава за периода 30.09.2009г. до 03.11.2009г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 11717/2009г. на Районен съд Варна.
С касационната жалба се иска отмяна на решението на основание чл.281,т.3 ГПК и постановяването на друго за уважаването на иска със законните последици-присъждане на разноски за производството. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че правните въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото са едностранното прекратяване на договорни правоотношения считали се за валидно, в случай, че страната инициирала прекратяването, е станала причина с действието или бездействието си за нанесени щети на другата страна по договора; при нанесени щети след прекратяване на договорни правоотношения, виновната страна дължи ли обезщетение на изправната; при получена материална облага от страната прекратила дадени облигационни правоотношения за сметка на другата страна по тях, следва ли да се приеме, че се касае за неоснователно обогатяване. Посочва се, че изведените въпроси представляват основни възражения на ответната страна в съдебния спор и са обусловили решаващите изводи на съда. Допълнителната предпоставка е посочена по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
От насрещната страна-ответника Медицински университет, [населено място] е постъпил отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира се заплащането на разноски за производството по представения договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК, но предпоставките за допускане на касационното обжалване не са налице.
Съдилищата са сезирани с иск за установяване на вземане, което ищецът твърди, че има към ответника на договорно основание като потребител на електрическа енергия. Университетът не изпълнил задължението си по чл.17,т.2 ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма]- да заплати стойността на ползваната енергия за обект Студентско общежитие – на [улица], [населено място] за исковия период август 2008г.-юни 2007г., за които продавачът е издал фактури.
Въззивният съд е счел, че страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, но с писмо изх.№ 88/10.04.2006г., университетът чрез поделение „Студентски общежития и столове” е отправил до „Е.”,гр.Д. искане за незабавно преустановяване на електроподаването в имота. Приел е, че по този начин надлежно е упражнено правото на потребителя по чл.29,т.3 от ОУ за прекратяване на електроснабдяването с писмена молба 30 дни предварително, в който случай доставчикът е длъжен да преустанови продажбата за абоната с изтичането на 30 дневния срок на предизвестието. Посочил е, че с оглед на така депозираното искане, електроразпределителното дружество е било длъжно да преустанови доставката от м. май 2006г., когато и настъпва едностранното прекратяване на облигационното правоотношение Поради липса на надлежни доказателства, че през исковия период е било отправено искане за възстановяване на електроподаването от представител на потребителя- страната по договора, е прието, че договорната връзка е прекратена преди началото на срока за който се твърди дължимост на плащането, поради което и искът по чл.124 във вр.с чл.415 ГПК, предявен по реда на чл.422 ГПК, е счетен за неоснователен.
От възпроизведените мотиви на Варненския АС е видна пълната неотносимост на изложените от касатора като правни въпроси към изводите, обусловили крайния изход на делото.
Поставените въпроси не са правнозначими за конкретния спор, който е разгледал въззивния съд. Съдът не е дал отговор на тях, поради което и те нямат никакво отношение към крайния изход на делото.
Въззивният съд не е бил сезиран и не се е произнасял по въпрос за нанесени щети от прекратяване на договор, нито за начина на обезщетяването им, поради което този въпрос не е обуславящ изхода на спора.
Ако касаторът счита, предвид формулираният трети въпрос, че предявената на договорно основание претенция е следвало да бъде разгледана на плоскостта на неоснователно разместване на блага /чл.55 ЗЗД/, с оглед на възприетите от съда за установени факти по спора /прекратяването на договорната връзка/, това виждане също не обуславя наличието на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване. Поставеният по този начин като правен въпрос представлява искане към касационния съд да посочи материалноправното основание, на което касаторът да реализира твърдението си за наличие на вземане към ответника. Правният въпрос не може да представлява питане към съда за начина на реализиране на твърдяно право.
С оглед на изложеното, не е обосновано общото основание по чл.280,ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Поради това безпредметно е обсъждането на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, чието посочване е формално.
При този изход на настоящото производство касаторът следва да бъде осъден да заплати поисканите и доказани разноски на ответника- сумата 4 567.47лв. договорено адвокатско възнаграждение по приложения към отговора договор за правна защита и съдействие от 05.10.2012г., платимо по банков път и платежно нареждане за кредитен превод от 09.10. 2012г.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 224 от 19.07.2012г. по въззивно търговско дело № 232/2012г. на Варненски Апелативен съд, Търговско отделение.
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на М.У. В. „Проф.д-р П. С.” сумата 4 567.47лв. разноски по делото за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.