1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 907
София, 02.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 552 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 17074 от 30.09.2014г. по в.гр.д.№ 5655/2014г. на СГС, 3Б състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 1329/2012г. на СРС, 63 състав за осъждането на касатора да заплати на Р. С. В. на основание чл.244, ал.7 ТЗ сумата 21 000лв.-дължимо възнаграждение в качеството му на член на СД за периода 01.03.2009г.-08.11.2010г., ведно със законната лихва както и сумата 469.14лв.-обезщетение за забава за периода 23.06.2011г.-09.09.2011г.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърдението е, че въззивната инстанция дала ход на делото в нарушение на правото на защита на възивника, потвърдила решението на СРС, приемайки че между страните е бил сключен договор за управление, без да констатира че първоинстанционният съд счел, че такъв не съществува. Без да изследва обстоятелството дали договорът за поръчка е изпълнен, въззивният съд счел че по него се дължи възнаграждение.
В уточнението към касационната жалба, подадено след дадени от администриращия съд указания за представяне на приложение по чл.284,ал.3, т.1 ГПК с изрично посочени реквизити /конкретизиране на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280,ал.1 ГПК чрез обосноваване на материалноправния или процесулноправния въпрос, разрешен в обжалваното решение и посочване на допълнителната предпоставка по т.1-3 на ал.1 на чл.280 ГПК/ касаторът уточнява, че „нарушените процесуални и материални законови норми, както и въпросите от значение за развитие на правото са ограничаване правото на защита на дружеството във въззивното производство-неуважаване искането на отлагане на делото поради заболяване на пълномощника, непроизнасяне по правната същност на договора за възлагане на управление, липса на доклад от въззивната инстанция и разпределяне на доказателствената тежест в противоречие с указанията по ТР№ 1/2013г.”
Отговор на касационната жалба не е постъпил.
За да се произнесе, съставът на ВКС, съобрази следното:
И първоинстанционният съд и въззивната инстанция са приели, че страните не спорят относно обстоятелството, че дружеството е сключило договор за управление с избрания от ОСА за член на СД на дружеството ищец, а е бил оспорен само част от текста на приетия по искане на ответника договор на управление от 28.02.2009г. Не е било спорно и наличието на мандатното правоотношение до 08.11.2010г., когато след изказана благодарност за работата, ищецът е освободен от ОСА като член на СД на дружеството. Спорен е бил единствено въведеният от ответника въпрос дали възнаграждението на ищеца в качеството му на член на съвета на директорите е била платено, на каквото изпълнение се е позовал в отговора на исковата молба и е поддържал в хода на производството. По този начин въпросът за изпълнението на договора за управление от страна на довереника не е бил поставен, тъй като признанието на този факт следва от твърдението на дружеството, че е платило договореното възнаграждение, дължимо във връзка с работата му по управление и изпълнение на задълженията по чл.1 и чл.5 от договора от 28.02.2009г. След анализ на събраните по делото доказателства /трудов договор за периода декември 2007г.-май 2011г за длъжност търговски директор, трудова книжка, заключение на съдебно-счетоводна експертиза/, съдилищата са приели, че извършеното плащане от акционерното дружество е не на възнаграждението на ищеца по договора за управление, а на дължимо възнаграждение за работна заплата по паралелно сключен трудов договор. Констатирано е пълно неизпълнение на задължението на доверителя да плати възнаграждението за исковия период по гражданския договор за управление, съдържащ елементи на договор за поръчка, а обезщетението за забава е изчислено от датата на писмената покана за плащане.
Константата практика на ВКС е, че правният въпрос като основна предпоставка за допускане на касационното обжалване в производството по чл.288 ГПК не е тъждествен на твърдения на страната относно факти и обстоятелства и на възприетата от нея за установена фактическа обстановка по делото. Уточнението на касационната жалба не е изложение по смисъла на чл.284,ал.3,т.1 ГПК, за представянето на каквато касаторът е получил подробни указания при администрирането на жалбата му. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на решението до касационно обжалване. Твърденията за допуснати процесуални нарушения от СГС във връзка с изготвяне на доклад и разпределяне на доказателствена тежест, освен че не са подведени под релевантен въпрос, имащ характеристика на процесуалноправен, не са и в противоречие с приетото в ТР№ 1/2013г. на ОСГТК относно задълженията на въззивната инстанция.
Разноски за производството не се присъждат-няма искане от ответника по касация.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на против Решение № 17074 от 30.09.2014г. по в.гр.д.№ 5655/2014г. на СГС, 3Б състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: