1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 864
С., 13,11, 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 957 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [община] против Решение № 545 от 22.11.2013г. по в.гр.д.№ 728/2013г. на Окръжен съд Враца, с което е потвърдено решението по гр.д. № 58/2013г. на Районен съд Бяла Слатина за отхвърлянето на иска на общината по чл.228 сл.ЗЗД и чл.92 ЗЗД за солидарното осъждане на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] за заплащане на сумата 13 238.84лв., дължим наем за 2012г. за наета земеделска земя на основание договор за отдаване под наем на общинска земеделска земя от 05.12.2008г., сключен между общината и [фирма], [населено място] и за заплащане на неустойка за забава, уговорена в чл.11,ал.2 от договора.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно и постановяване на друго за уважаване на исковете. Твърдението е, че ответниците следва да отговарят като търговци, които са поели фактически правата и задълженията на наемателя [фирма], преобразувано в [фирма], а последното към датата на завеждането на исковата молба е било обявено в несъстоятелност на основание чл.632,ал.1 ТЗ и спряното производство не е било възобновено. Поддържа се, че фактическото поемане на правата и задълженията на [фирма], и впоследствие на [фирма]/н/ е признато чрез извършени плащания на наемната цена за 2010г. и 2011г. по процесния наемен договор, извършени от [фирма] и от безспорния според касатора факт, че ответниците продължават да обработват земеделската земя, предмет на наемния договор и към настоящия момент без да заплащат дължимия наем.
Изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК представлява повторение на посоченото в касационната жалба- че съдът се не е съобразил факта на продължаващото ползване на земеделската земя от ответниците, че отговорността им е ангажирана като търговци, поели фактически права и задължения на наемателя, респ. на [фирма], в която насока е изричното признание под формата на плащания на наемната цена за 2010г. и 2011г., а липсата на изрично сключен между общината и ответниците договор за предоставяне на земеделската земя не е основание да се приеме, че помежду им липсва облигационно правоотношение. Според касатора за възникване на облигационно правоотношение е необходимо да се изхожда от изразената от страните воля, без да се предпоставя като абсолютно условие наличието на писмена форма; договорите следва да се възприемат в най-широк смисъл, без ограничение на форма, реквизити и др. Поддържа се, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по повдигнатия за решаване от съда въпрос; приложени са решения на първоинстанционни съдилища за уважаване на искове с правно основание чл.228 ЗЗД при липса на спор относно валидно възникнало наемно правоотношение, без надлежна заверка за влизането им в сила.
Отговор на касационната жалба не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В исковата молба са изложени твърдения, че общината е сключила с наемателя [фирма] договор от 05.12.2008г. за отдаване под наем на общинска земеделска земя. След сключването на договора, наемателят променил правно организационната си форма и бил пререгистриран в еднолично дружество с ограничена отговорност [фирма]. По силата на договори от 11.08.2009г. и 14.08.2009г., вписани по партидите на прехвърлителя и приобретателя, търговското предприятие на [фирма] било прехвърлено на ответниците и същите се явяват правоприемници –приобретатели на търговското предприятие на [фирма]. Наемът за 2012г. не бил платен, а този за 2010г. и 2011г. – издължен от [фирма], поради което се претендира осъждането на ответниците при условията на солидарност да заплатят наемната цена и уговорената неустойка за забава.
За да отхвърлят исковете, съдилищата са приели за основателни възраженията на ответниците, че те не са правоприемници на задълженията на наемателя по процесния наемен договор, тъй като с договора от 14.08.2009г. [фирма] е прехвърлил на [фирма] само част от търговското си предприятие- машинен парк, а с договора от 11.08.2009г., същото дружество е прехвърлило на [фирма] също част от търговското си предприятие-недвижими имоти и земеделска техника. Мотивирано е, че правоприемникът на [фирма] – [фирма] не е заличен от търговския регистър, спряното производство по несъстоятелност е възобновено и вземанията срещу длъжника подлежат на предявяване при условията на 632,ал.3 ТЗ
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване произтича от липса на формулиран въпрос, имащ характеристиката на правен. Тъждеството на поддържаното в касационната жалба и изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК означава смесване на основанията за допускане на касационното обжалване с тези, обуславящи неправилността на решението. Неправилността на решението може да бъде предмет на проверка само след допуснато касационно обжалване, предпоставка за което е обосноваването на ясен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи по съществото на спора. Непоставянето на такъв изключва възможността за уважаване искането за допускане до обжалване. При излагане на тезата си касаторът игнорира и твърденията си по исковата молба, основани на правоприемство с наемателя по договора, настъпило в лицето на ответниците като излага нови – за фактическо поемане на правата и задълженията на наемателя въз основа на конклудентни действия.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 545 от 22.11.2013г. по в.гр.д.№ 728/2013г. на Окръжен съд Враца.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.