1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№317
София, 04.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 757 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца П. И. К. против Решение № 300 от 10.11.2014г. по в.т.д.№ 619/2013г. на Апелативен съд Варна. С последното е потвърдено решението по т.д.№ 2189/2012г. на Варненския ОС за отхвърлянето на исковете срещу ЗД [фирма] /конституиран в процеса като страна на мястото на „И. България“З./ за заплащане на обезщетение по щета 52232/2011г. във връзка с увреждане на застраховано имущество-ресторант-веранда „Морска звезда“, кв.Г., Варна от застрахователно събитие „природно бедствие-буря и обилни валежи от 17-19 октомври 2011г.“ в претендирания размер 17 693.90лв. и за заплащане на обезщетение за забава за периода 27.01.2012г.-21.08.2012г. от 1 038.21лв.. Потвърдено е и решението за отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение по щета № 57935/2012г. във връзка с повреди на същото имущество от застрахователно събитие „природно бедствие- буря на 08.02.2012г.“ в претендирания размер от 1 881.84лв., ведно с обезщетение за забава за периода 23.03.2012г.-15.06.2012г. от 80.65лв. И двете обезщетения да били основани на застрахователна полица №[ЕИК]/00 „пожар и допълнителни бедствия“.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се, че неправилно въззивната инстанция е кредитирала съставения от застрахователя авариен протокол в частта му относно остойностяването на щетите и неправилно не е възприела заключението на приетата пред първоинстанционния съд техническа експертиза за стойността на увреденото имущество. Оспорва се и правилността на извода, че направените разходи за спасяване на застрахованото имущество не са разходи по смисъла на чл.208,ал.2 КЗ, а са необходима мярка за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди, направени по указание на застрахователя /чл.207,ал.1 КЗ/. Изложени са и доводи за неправилността на извода за неуведомяване на застрахователя в срок по втората щета и отхвърляне на претенцията за обезщетяване на това основание. Позовава се и на допуснато процесуално нарушение-неизпълнение на задължението на въззивната инстанция да назначи служебно повторна техническа експертиза за установяване на размера на застрахователното обезщетение при невъзприемане методиката на изчисление на приетата.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по правните въпроси: 1/При определяне на размера на обезщетението по имуществена застраховка, следва ли да се прилага коефициент на овехтяване при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие на изводите на апелативния съд по този въпрос с Решение № 79 по т.д.№ 156/2009г. на 1 г.о. 2/ В какво се състои разликата между разходите за ограничаване на вредите по смисъла на чл.208,ал.2 КЗ и разходите за предпазване на застрахованото имущество от вреди по смисъла на чл.207,ал.1 КЗ и могат ли неотложните ремонтно-възстановителни работи след настъпването на застрахователното събитие, да се отнесат към разпоредбата на чл.207,ал.1 КЗ. Допълнителната предпоставка е обоснована с липса на изрично произнасяне от ВКС или влезли в сила решения, което предполага, че е налице необходимост от тълкуване на тези разпоредби на Кодекса със значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 3/ От кой момент настъпва задължението на застрахования да уведоми застрахователя по реда на чл.206 КЗ-от реалното настъпване на събитието или от субективното възприемане на същото от страна на застрахования също при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. 4/ Следва ли съдът да назначи служебно експертиза за определяне на размера на застрахователното обезщетение по реда на чл.208 КЗ, в случай, че той е спорен между страните и допуснатата от първоинстанционния съд експертиза не е кредитирана от въззивния съд, който съгласно т.3 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС е задължен да събере доказателствата, събирани служебно при необходимост за служебно прилагане на императивна материалноправна норма-чл.208,ал.3 КЗ.
В писмен отговор ответника ЗД [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС, съобрази следното:
С оглед нормата на чл.280,ал.2 ГПК /в приложимата й редакция преди изменението на процесуалния закон през 2015г./ и цената на предявените искове, допустима е касационната жалба само в частта срещу решението, с което въззивната инстанция се е произнесла по иска по чл.208,ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение по щета № 52232/2011г. във връзка с увреждане на застраховано имущество-ресторант-веранда „Морска звезда“, кв.Г., Варна от застрахователно събитие „природно бедствие-буря и обилни валежи от 17-19 октомври 2011г.“ и акцесорната претенция за забавено изпълнение на паричното задължение. Искът за заплащане на обезщетение по втората щета за настъпило друго застрахователно събитие, макар и по същата полица, е предявен в обективно съединение, и е за сума под 10 000лв., което изключва възможността решението по него да бъде предмет на касационен контрол. Това обуславя оставяне без разглеждане на касационната жалба срещу решението по обективно съединения иск за заплащане на обезщетение по щета № 57935/2012г. във връзка със щети на застрахованото имущество, причинени от застрахователно събитие „природно бедствие буря на 08.02.2012г.“ с цена 1 881.84лв., и искът за заплащане на обезщетение за забава за периода 23.03.2012г.-15.06.2012г. от 80.65лв.. Това изключва и произнасянето по третия материалноправен въпрос, който е изцяло относим към този иск.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като е счел договора за недействителен поради липса на застрахователен интерес. Въззивната инстанция е приела наличието на такъв, позовавайки се на разпоредбите на чл.201,ал.3 КЗ и представената пред въззивната инстанция декларация за одобряване на застраховката, и на извършеното от застрахователя доброволно плащане по щета № 52232/2011г., и е счела застрахователния договор за действителен. Приела е, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя за застрахователно плащане по щета № 57935/2012г. Посочила е, че съгласно разпоредбата на чл.208,ал.3 КЗ, при частично увреждане на вещта, какъвто е процесният случай-частично увреждане на имуществото от природното бедствие от 17-19октомври 2011г., застрахователното обезщетение следва да е равно на размера на вредата към момента на настъпването й. С това е обосновала, че платеното от застрахователя на 30.01.2012г. обезщетение, изчислено въз основа на изготвена количествено-стойностна сметка, в размер на 5 584.09лв. /с включено овехтяване 20% за част от описаните в 5 пункта щети/, е съобразено с правилото на закона и съответства на действителната стойност. Заключението на техническа експертиза не е кредитирано по съображения, че посочените в него цени са на различни като качество материали и труд, и то с 10% печалба. Счетено е, че така определената в него възстановителна стойност, надвишава действителната в нарушение на принципа на чл.203,ал.1 КЗ. Като аргумент за невъзприемане на предложеното от вещото лице остойностяване е посочен и оценяването на укрепителни работи, указани от застрахователя с писмо от 04.01.2012г., като препоръки за предотвратяване на бъдещи събития. Счетено е, че те са част от необходимите мерки за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди по чл.207,ал.1 КЗ и не подлежат на обезщетяване. Проведено е отграничението, че разпоредбата на чл.208,ал.2 КЗ има предвид проявена грижа на добия стопанин за ограничаване на вредите при настъпило застрахователно събитие, която е възпроизведена в ОУ към процесния договор, а дадените от застрахователя указания имат превантивен характер и са относими към бъдещи събития и вреди; те са за сметка на застрахованото лице с последиците по чл.207,ал.2 КЗ. Отхвърлянето на иска е обусловено от извода, че платеното от застрахователя преди завеждането на иска обезщетение по щетата е в размер на дължимото по нея застрахователно обезщетение.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване по първия въпрос, тъй като при формулирането му и позоваването на допълнителната предпоставка касаторът не отчита, че предмет на застраховката е недвижимо имущество, поради което въпросът за приложимост на правилата на утвърдената с Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН Методика към имуществената застраховка „Каско на МПС” не може да бъде поставян. Изводите на въззивната инстанция са основани на съображения за доказаност на размера на вредата към деня на настъпване на събитието като рамка за определяне на дължимото застрахователно обезщетение за възстановяване на щетите от природното бедствие.
Вторият въпрос е предпоставен от тезата на касатора за неотложни ремонтно възстановителни работи след настъпване на застрахователното събитие и квалификацията им като подлежащи на обезщетяване по чл.208,ал.2 ТЗ, при безспорния факт, че те са препоръчани от застрахователя повече от два месеца след настъпване на застрахователното събитие от м.октомври, като такива за ограничаване на „бъдещи“ събития-т.е. безспорно е, че те не са предприети за ограничаване на вредите от природното бедствие от м.октомври, но са претендирани като подлежащи на обезщетяване във връзка с него. Разпоредбите на чл.207,ал.1 и чл.208,ал.2 КЗ са ясни и непротиворечиви, а обстоятелството, че по приложението им няма задължителна практика на ВКС не е достатъчно, за да обоснове допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Последният въпрос в контекста на противоречие с указанията по т.3 на ТР № 1/2013г. за служебно назначаване на експертиза е поставен некоректно, тъй като изводите на апелативния съд са основани на възприетата за правилна приложената от застрахователя методика за оценяване на щетите, като е изразено несъгласие с посоченото в експертизата остойностяване на разходите за изграждане на допълнителни укрепителни съоръжения, както и определянето на цени за различни като качество материали и труд с 10% печалба. В случая отсъства твърдяното от касатора процедиране от въззивната инстанция в противоречие с дадените в ТР указания, тъй като мотивирането на несъгласие с оценката на вещото лице не е равнозначно на неизпълнение на служебното задължение за назначаване на експертиза. Релевантният правен аргумент на апелативния съд е, че предложената от експерта оценка надвишава действителната възстановителна стойност. Извън изложеното, самият застрахован е поддържал, че е извършил строително монтажните работи на обекта и общата стойност на ремонта е възлязла на сумата 30 400лв., но данни за действителния размер на вредата на база разходни документи за извършен ремонт, който би бил релевантен за размера на дължимото застрахователно обезщетение, не са представени.
Разноски за производството не се присъждат-няма искане от ответника по касация.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 300 от 10.11.2014г. по в.т.д.№ 619/2013г. на Апелативен съд Варна в частта, с която е потвърдено решението по т.д.№ 2189/2012г. на Варненския ОС за отхвърлянето на исковете заплащане на застрахователно обезщетение по щета 52232/2011г. по застрахователна полица №[ЕИК]/00 „пожар и допълнителни бедствия” и на обезщетение за забава за периода 27.01.2012г.-21.08.2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. И. К. срещу същото решение в частта за потвърждаване на решението на Варненския ОС за отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение по щета № 57935/2012г. по застрахователна полица №[ЕИК]/00 „пожар и допълнителни бедствия“ и на обезщетение за забава за периода 23.03.2012г.-15.06.2012г. В тази част определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред състав на ТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: