О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
С., 18.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 105 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар. 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017г., образувано по касационна жалба на ответника П. И. Д. против Решение № 1431 от 20.06.2017г. по в.гр.д.№ 1160/2017г. на САС, 13 състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 8851/2015г. на СГС, ГО, 6 състав за осъждането на П. Д. да заплати на основание чл.145 ТЗ на [фирма], [населено място] сумата 59 000 евро, с която сума ответникът като управител се е разпоредил неправомерно, ведно със законната лихва.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Оспорва се правилността на извода за липса на първични счетоводни документи, въз основа на които са направени счетоводните записвания за прихващания и погашения в полза на ответника, както и правилността на извода, че счетоводните записвания са недостатъчни, с недостатъчна доказателствена стойност и извършени по указания на бившия управител Поддържа се, че редовно воденото счетоводство се ползва с пълна доказателствена сила, особено по отношение на данните, които са неблагоприятни за страната, водеща счетоводството – в случая ищцовото дружество Поддържа се, че първични счетоводни документи се намират при ищеца, който избирателно представя на съда и на вещите лица писмени материали. Искането е за отмяна на решението и отхвърлянето на иска със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/Представляват ли счетоводните книги и записванията в тях доказателство срещу твърденията и становищата на страната, която ги е водила.
2/ Налице ли са предпоставките за прилагане от съда на правилото на чл.161 ГПК – съдът да приеме, за доказани фактите, които страната не оспорва по принцип, но относно тях е създала пречки за събиране на доказателствата.
Поддържа се, че „според съдебната практика счетоводните записвания не са достатъчни, когато с тях се установяват факти в полза на страната, водила счетоводството и правила записванията, но в конкретния случай, с тях се установяват факти, които са неблагоприятни за страната, водила счетоводството и правила записванията, от което, по аргумент за противното следва, че тези записвания са напълно достатъчни да установят неблагоприятни за тази страна факти и обстоятелство, още повече, че тази страна не оспорва верността на счетоводните записвания“.
С молба вх.№ 18007/30.10.2017г. касаторът въвежда допълнителната предпоставка чрез формулировката, че „разрешаването на въпросите е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото“, и че „представя решения на ВКС в подкрепа на твърденията си“. Към молбата са приложени копия от решенията по т.д. №664/11 на 2т.о., №354/12 на 4г.о., №4559/14 на 4 г.о., №436/12 на 2 т.о. и № 999/11 на 3 г.о. на ВКС.
С писмен отговор [фирма] оспорва основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е приела от фактическа страна за безспорно между страните, че за периода 10.01.2009г. до 17.09.2014г. ответникът е бил единствен управител на ищцовото дружество. Посочила е, че искът по чл.145 ТЗ е основан на действията на управителя, обективирани в платежно нареждане от 19.12.2013г., с който [фирма] чрез управителя П. Д. е наредило да бъде платена по сметката на Д. сумата 59 000евро с основание на превода “по договор“; че въведените от ответника възражения са, че сумата 59 000 евро е част от дължимото му възнаграждение като управител, че дружеството е имало заем, отпуснат с лични средства на Д., оформен счетоводно и включен в ГФО, като преведените на ответника 59 000 евро били предназначени за изравняване на дължимите му от ищеца суми.
Съставът на САС е обсъдил приетото от първоинстанционния съд и неоспорено заключение на съдебно- счетоводната експертиза, изготвено въз основа на извлечение от счетоводните регистри на дружеството. Съгласно него, сумата от 59 000 евро е осчетоводена от дружеството като предоставен заем от [фирма] на П. Д. по сметка 2621 „Предоставен заем“ и не е включена в общия размер на сумите, платени от дружеството за възнаграждения на управителя; че на 01.12.2013г. е отразено частично прихващане; на 10.01.2014г. е отразено частично погасяване, след което остатъкът към 10.10.2014г. от „непогасения от Д. заем” от 40 551.43 лв., е прехвърлен по сметка 444 „Вземания по съдебни спорове; че счетоводно сумата от 40 551лв. е остатъкът от предоставения заем; че в ГФО сумите са показани като вземане по предоставен заем по години; че вещото лице не е установило наличие на договори за заем или други документи, установяващи заемни правоотношения като по време на проверката в счетоводната къща, му е било съобщено, че всички тези операции са взети по разпореждане на управителя на дружеството.
От правна страна въззивната инстанция е мотивирала, че специалната имуществена отговорност на управителя произтича от съществуващите между него и дружество договорно и органно правоотношения. След анализа на платежното нареждане от 19.12.2013г., с което по нареждане на „Европейска електроника“ по личната сметка на ответника е била преведена сумата от 59 000 евро, с посочено основание „по договор“, е приет за правилен изводът на първоинстанционният съд за липсата на ангажирани от ответника доказателства във връзка с твърдението му, че получената от него сума от 59 000 евро представлявала част от дължимото му се възнаграждение като управител и част от сума, чието връщане, му се дължало от дружеството въз основа на предоставени в заем на дружеството лични средства в размер на 76 000 лв. Обсъдено е, че за предоставянето на заема, който ответникът твърди да е дал на дружеството, не са представени първични счетоводни документи, включващи данни за идентификация на страните по търговската операция, датата на извършването й и нейния предмет; че заключението на вещото лице се основава само на отбелязванията в аналитичния дневник и в главната книга, които не са първични счетоводни документи. Обосновано е, че така установените факти водят до извода за липсата на документална обоснованост на извършените счетоводни отбелязвания и невъзможност тези счетоводни записвания, отразените прихващане и частично погасяване, да бъдат ценени. Отчетено е, че за своите твърдения бившият управител не е представил доказателства, различни от счетоводните записвания, които записвания са извършени само въз основа на негово нареждане при липсата на други източници за стопанските операции; че по делото липсват ангажирани доказателства и във връзка с твърдението, че процесната сума от 59 000 евро е част от дължимото възнаграждение като управител; че отсъстват и доказателства за определяне на възнаграждение по договор за управление и неговия размер; че видно от от заключението, сумата от 59 000 евро не е включена в общия размер на сумите, платени от дружеството като възнаграждения на управителя, които се изплащат и по друга сметка.
При тези констатации е заключено, че неправомерното разпореждане със сумата от 59 000 евро и невъзстановяването й, води до извода за наличие на виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на дружеството, от което за ищеца са произлезли вреди в размер на сумата от 59 000 евро, които следва да бъдат репарирани, с което е мотивиран изводът да потвърждаване на първоинстанционното решение.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по първия въпрос произтича от обстоятелството, че касаторът изцяло игнорира при поставянето му изводите на съдилищата, че направените счетоводни записвания са недостатъчни, с недостатъчна доказателствена стойност и са направени по указания на самия него. С оглед на това, несъмнено е отречена редовността на водените счетоводни книги, от което пряко произтича и невъзможността те да послужат като доказателство за посочените в тях счетоводни операции и записвания за предоставени заеми и прихващания. Същевременно дискредитираната доказателствена стойност на счетоводните записвания според изводите на САС е напълно неподкрепена от други доказателства, представянето на които е в тежест на ответника, който се позовава на наличие на основания/правоотношения във връзка с които е извършен превода на сумата. Нелогична е тезата, че нередовно воденото счетоводство има доказателствена сила защото удостоверява неизгодни за издателя си /дружеството/ факти при положение, че за неопроверган по делото факт е приет този, че счетоводните записвания, неподкрепени с каквито и да било първични счетоводни документи, са направени по нареждане на бившия управител. При формулирането на въпроса касаторът не държи сметка за разрешенията в практиката на ВКС по чл.290 ГПК, на които се позовава – че вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство само ако книгите са водени редовно, а редовността им е обусловена от наличието на първичен счетоводен документ, който отразява информация за стопанската операция, но и в тази хипотеза те нямат задължителна доказателствена стойност, а подлежат на преценка с оглед на други доказателства – първични счетоводни документи и експертни заключения, каквито документи в подкрепа на защитната теза на ответника не са ангажирани. В случая касаторът се е позовал на счетоводните записвания на ищцовото дружество, от които извежда тезата си за недължимост на исковата сума, но игнорира обстоятелството, че тежестта за установяване както на редовността им, така и на осъществяването на възпроизведените в счетоводните книги факти /договори за заем, по които той е страна/, е негова.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по втория въпрос произтича от обстоятелството, че за първи път в касационната жалба и изложението към нея страната се позовава на създадени от насрещната страна пречки по събиране на доказателствата и то без да посочва какви са направените от него доказателствени искания за събиране на доказателства, несъбрани по делото поради недобросъвестно неизпълнение на процесуални задължения на ищеца. Касаторът не посочва кои са фактите, които е искал да установи, и които „по принцип не се оспорват от насрещната страна“. Не съответства на материалите по делото твърдението за искане за представяне на доказателства от насрещната страна поради което въпросът за последиците от „създадени пречки за събирането им“ е изцяло хипотетичен. Въпрос, който не е включен в предмета на спора и по който касационната инстанция не се е произнесла не може да има характеристиката на обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС и да послужи като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол.
Поради отсъствието на надлежно формулиран правен въпрос, отговарящ на характеристиката, очертана в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, безпредметно е да се обсъжда дали е налице допълнителната предпоставка, която не е надлежно въведена. Позоваването на т.3 и т.1 на чл.280,ал.1 ГПК е неясно и неаргументирано.
Ответната страна претендира заплащане на разноски за изготвянето на отговора, но към последния не са приложени доказателства за заплащане на възнаграждение на процесуалните представители /адв. Я. и адв. Г./, от което произтича неоснователността на искането.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1431 от 20.06.2017г. по в.гр.д.№ 1160/2017г. на САС, 13 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: