О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
София, 17.05. 2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1697 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на синдика на „Път Инвест“ООД/н/, конституиран по реда на чл. 649,ал.3,изр първо ТЗ като съищец в производство по предявения от кредитора „Алфа Банк“АД, Гърция чрез „Алфа Банк – клон България“ иск по чл.646,ал.2,т.3 ТЗ; по касационна жалба на ответника – несъстоятелния длъжник „Път Инвест“ООД, гр. Плевен, представляван от управителя В. Василев С.; и по касационна жалба на втория ответник ЕТ“Път Инженеринг-В. С.“, гр. Плевен, представляван от В. С. Ц. срещу Решение № 26 от 16.02.2018г. по в.т.д.№ 323/2017г. на АС Велико Търново. С него е потвърдено решението по т.д.№ 164/2014г. на ОС Плевен, с което на основание чл.646,ал.2,т.3 ТЗ е прогласена недействителността по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на „Път Инвест“ООД, гр. Плевен плащането на изискуемо парично задължение на длъжника към ЕТ“Път Инженеринг – В. С.“, извършено на 01.10.2012г. за погасяване на задължение по договор за заем от 30.05.2006г. и анекси към него, със заемодател едноличният търговец и заемател несъстоятелният длъжник. На основание чл.55,ал.1,предл.трето и чл.34 ЗЗД ЕТ“Път Инженеринг – В. С.“ е осъден да заплати сумата 69 670.11лв., ведно със законната лихва от 03.09.2014г.
Касационната жалба на синдика е насочена единствено срещу въззивното решение, с което несъстоятелният длъжник – въззивник в производството пред ВтАС е осъден да заплати държавна такса 608лв., съставляваща половината от дължимата такса за подадената въззивна жалба против решението за уважаване на иска по чл.646,ал.2,т.3 ТЗ. Поддържа се, че предявеният и уважен иск е за попълване на масата на несъстоятелността и държавните такси не се внасят предварително, а се събират по начина, посочен в разпоредбата на чл.649,ал.6,изр.второ ТЗ, съгласно която, в хипотеза на уважаване на иска, се заплащат от осъдената страна, която в случая е едноличният търговец.
Касационните жалби на ответниците Път Инвест“ООД, гр.Плевен /н/ и на ЕТ“Път Инженеринг – В. С.“, гр.Плевен са с идентично съдържание. Твърдението е, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – чл.646,ал.5 ТЗ във връзка с даденото тълкуване „в кръга на обичайната дейност на длъжника“ и е необосновано. Искането е за отмяната на въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение и отхвърлянето на иска по чл.646,ал.2,т.3 ТЗ и обусловените осъдителни искове.
В изложенията към касационните жалби на ответниците, които са идентично съдържание се иска допускане на обжалването по въпросите:
Какви действия и сделки следва да се определят като извършени в кръга на обичайната дейност на търговеца; на базата на какви критерии следва да се преценява дали определена сделка или действие попадат в категорията действия или сделки, извършени в кръга на обичайната дейност на търговеца и какъв е обхватът на действията и сделките, попадащи в дефиницията на чл.646,ал.5 ТЗ „в кръга на обичайната дейност на длъжника“.
В кръга на обичайната дейност на длъжника ли са действията и сделките, които обслужват основната му дейност и са свързани с нея, в това число договори за заеми, средствата от които са изразходени за обслужване на основната дейност на дружеството и извършването на плащания на парични задължения, произтичащи от такива договори.
Въведени са всички допълнителни предпоставки на т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК, както и основанието по чл.280,ал.2, предл.последно ГПК. Изцяло неаргументирано е приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК, а по отношение на допълнителния селективен критерий по т.3 се поддържа, че произнасянето на ВКС по поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото предвид на отмяната на т.12 от пар.1 от ДР на Закона за счетоводството, считано от 01.01.2018г., на която отменена разпоредба въззивният състав се е позовал. Поддържа се че отмяната на текста, съдържащ легално тълкуване създава още по-голяма неяснота при определянето на обхвата на действие на чл.646,ал.5 ТЗ по отношение на сделките, които следва да се определят като такива в кръга на обичайната дейност на длъжника.
Очевидната неправилност е обоснована с тезата, че въззивният съд е уважил иска с аргумента, че извършеното от длъжника плащане не попада в кръга на обичайната дейност на дружеството, която следва да се ограничи до основната му дейност, без да обсъди наличието или не на втората кумулативна предпоставка за приложението на чл.646,ал.5 ТЗ – плащането да е в срок до 30 дни от датата на падежа, както и че ВТАС е ограничил понятието „обичайна дейност“ на търговското дружество до основната му дейност съгласно вписания в ТР предмет на дейност като се позовал на пар.1,т.12 от ДР на Закона за счетоводството.
Постъпили са писмени отговори на касационните жалби на ответниците от синдика, от ищеца „Алфа Банк“АД и от третото лице-помагач на ищеца „Юробанк България“АД /приобретател в хода на процеса по реда на чл.15 ТЗ на търговското предприятие на „Алфа Банк-клон България“/, в които се поддържа искане за оставяне без уважение на искането за допускане на обжалването и се оспорва основателността на касационните жалби.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В исковата молба ищецът се е позовал на качеството си на кредитор на първия ответник „Път Инвест“ООД /н/ с вземане, включено в списъка на приетите вземания и плащане от длъжника чрез банков превод за погасяване на изискуемо парично задължение към втория ответник ЕТ“Път Инженеринг В. С.“, извършено преди началната дата на неплатежоспособността /06.01.2012г./ и в шестмесечен срок от подаване на молбата по чл.625 ТЗ /30.11.2012г./, въз основа на която, с решение от 30.08.2013г. е открито производството по несъстоятелност на „Път Инвест“ООД /н/ по т.д.№ 269/2012г. на ОС Плевен.
По делото е установено твърдението на ищеца, че с договор за заем от 30.05.2006г. ЕТ“Път Инженеринг В. С.“ е поел задължение да предостави на „Път Инвест“ООД сумата 41 000лв. с цел оборотни средства за финансиране на текущата дейност на заемателя с уговорка сумата да бъде върната до 31.12.2008г. с лихва 8% на годишна база. С анекс от 05.01.2009г. лихвата а променена на 9%, а срокът за договора е удължен до 30.06.2011г., а с анекс от 30.06.2011г. срокът отново е удължен до 30.09.2012г.
Съдебно счетоводната експертиза е установила, че сумата по договора за заем от 30.05.2006г. е предоставена от заемодателя на 18.07.2006г., когато е постъпила по сметката на заемателя и плащането/получаването е отразено редовно в счетоводствата и на двете страни; че към 30.09.2012г. в счетоводството на дружеството е отразено задължение за непогасена главница от 40 400лв. /след плащане на 600лв. на 17.12.2007г./ и за лихви в размер на 20 360.11лв., както и че размерът на лихвите е правилно изчислен. Установила е, че на 01.10.2012г. е извършено плащане на 61 650лв. от разплащателната сметка на „Път Инвест“ООД с посочено основание „възстановена сума по договор“ в полза на ЕТ “Път Инженеринг В. С.“ и плащането е отразено редовно в счетоводството на дружеството.
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на „Път Инвест“ООД/н/ и ЕТ“Път Инженеринг В. С.“.
Приела е, че извършеното на 01.10.2012г. погасяване на парични задължения на несъстоятелния длъжник към втория ответник за обща сума 60 760.11лв. по договора за заем попада в хипотезата на чл.646,ал.2,т.3 ТЗ като извършено след началната дата на неплатежоспособността /06.01.2012г./ и в шестмесечния срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност /30.11.2012г./, както и че крайният срок за изпълнение на задължението на длъжника за погасяване на заема е 30.09.2012г., съгласно последният анекс към договора, поради което към датата на изпълнението е било налице изискуемо задължение както за главница, така и за лихва в размер на 60 760.11лв.
За неоснователно е счетено последователно поддържаното от ответниците възражение за приложението на разпоредбата на чл.646,ал.5 ТЗ – че плащането е в кръга на обичайната дейност на дружеството, което изключва приложението на чл.646,ал.2,т.3 ТЗ. Изводът е основан на предмета на дейност на „Път Инвест” ООД, вписан в ТР /вътрешна и външно-търговска дейност във всички разрешени от закона форми,строителство,строително-ремонтна и монтажна дейност в страната и чужбина,строителство,реконструкция и ремонт на пътища,инвеститорски контрол,покупка,строеж и/или обзавеждане на недвижими имоти,с цел продажба или отдаване под наем, модернизация и реконструкция на строителни обекти,инженерингова, проекто-конструкторска дейност, лизинг, внос-износ, реекспорт, транспортна, спедиторска дейност, туристическа и рекламна дейност, агентство, посредничество на български и чуждестранни фирми в страната и чужбина,представителство/.
Изложени са съображения, че обичайна дейност по смисъла на специалната разпоредба на чл.646,ал.5 ТЗ не съвпада изцяло с предмета на дейност на търговеца по смисъла на чл. 1 ал. 1 от ТЗ – разрешените от закона търговски сделки, които търговецът може да извършва по занятие; че както е прието в Решение № 124/21.07.2016 год. на ВКС по т. д. № 2137/2016 год., II т. о., ТК, при произнасяне по възражения по чл. 646 ал. 5 ТЗ следва да се прилага дефиницията за „обичайна дейност”, дадена в § 1 т. 12 от ДР ЗСч, а именно – съвкупността от стопански операции, извършвани регулярно от предприятието в рамките на осъществяваната от него дейност; че понятието „обичайна дейност” по смисъла на чл. 646 ал. 5 ТЗ обхваща по-ограничен кръг от търговски сделки, които длъжникът сключва във връзка с упражняваната по занятие дейност.
От тези съображения е изведено, че за да бъде изпълнението на парично задължение в кръга на обичайната дейност на длъжника, самият дълг следва да е възникнал във връзка с тази обичайна дейност, а в случая получаването на заем от трети лица не представлява регулярна за длъжника стопанска операция, макар да представлява разрешена от закона сделка, която той може да сключва при осъществяване на търговската си дейност. Преценено е, че в конкретната хипотеза сключеният от длъжника договор за заем, по който е извършено оспореното плащане, не попада в обхвата на обичайната му дейност; че погасяването на задължения на длъжника с процесното плащане на дължими суми по договор за заем – чл.240 от ЗЗД, не е връзка с обичайната дейност на дружеството.
Изложени са и правни доводи, че в производството по обявяване недействителността на сделки или действия, извършени от длъжник, презумпцията по чл. 135 ал. 2 от ЗЗД се прилага за всички свързани лица, а в случая, видно от вписванията в търговския регистър към датата на извършените погасявания двамата търговци-ответници по спора са свързани лица по см. на § 1 ал. 2 от ДР на ТЗ.
По съображения за основателност на иска за обявяване недействителността на извършеното от длъжника плащане за погасяване на задължение в хипотезата на чл.646,ал.2,т.3 ТЗ, е счетен за основателен и обусловения иск с правно основание чл.55 ал.1 и чл.34 ЗЗД. С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.649 ал.6 ТЗ е мотивирано, че длъжникът следва да заплати половината от дължимата държавна такса за въззивната жалба против решението в частта му, с която е уважен иска по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ в размер на 608 лв. от масата на несъстоятелността, като другата половина се заплати от другия ответник по този иск, като едноличният търговец заплати и държавната такса за въззивната жалба против решението за уважаване на осъдителния иск .
Защитата, която синдикът претендира посредством подадената от него касационна жалба не се реализира по реда на глава 22 ГПК. Както се посочи, неин предмет е единствено осъждането на несъстоятелния длъжник да заплати от масата на несъстоятелността държавната такса за въззивното обжалване на решението /таксата е присъдена само за иска по чл.646,ал.2,т.3 ТЗ/. При несъгласие с тази част от въззивното решение, което има характер на определение, процесуалният ред е по чл.248 ГПК – чрез молба за изменение на решението в частта за разноските, а не чрез директно обжалване на въззивния акт в тази част. Подадената касационна жалба от синдика не следва да бъде разгледана – делото следва да се върне на състава, постановил определението като част от решението на въззивната инстанция за произнасяне по молба за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване по въпросите, поставени в изложенията на двамата ответници /с идентично съдържание/ е неоснователно. Отговор на тях е даден в Решение № 8 от 14.05.2019г.по т.д.№ 832/2018г. на настоящия състав, в което касационното обжалване е допуснато при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, с оглед отсъствието на легална дефиниция на понятието „обичайна търговска дейност на търговеца”, употребено в разпоредбата на чл.646,ал.5 ТЗ предвид отмяната на т.12 от пар.1 от ДР на Закона за счетоводството, считано от 01.01.2018г.: В обхвата на обичайната дейност на търговеца попадат всички действия и сделки, които в своята съвкупност уплътняват съдържанието на понятията „търговско занятие” или „предмет на дейност на търговеца”, но без отчуждаването или обременяването с тежести на недвижими имоти, поемането на менителнични задължения, както и вземането на заем. Макар с вземането на заем търговецът да цели подпомагане на своята обичайна/обикновена дейност, сключването на такъв договор /било по чл.240 ЗЗД или по чл.430 ЗЗД/, се явява без съмнение извън съдържанието на последната.
Даденото от въззивната инстанция разрешение на тези въпроси, състоящо се в отказа за приложение на изключението по чл.646,ал.5 ТЗ и уважаването на исковете, е в синхрон с отговора на правните въпроси, по които касационното обжалване е било допуснато в решението по т.д.№ 832/2018г. на І т.о. на ВКС, независимо от позоваването от състава на апелативния съд на дефиницията за „обичайна дейност” в отменената разпоредба на § 1 т. 12 от ДР ЗСч. Поради това изключено е приложното поле на въведените от касаторите допълнителни основания, включително и специфичното основание по чл.280,ал.2 ГПК.
Разноски за производството не се присъждат, тъй като не са претендирани /съответно отсъстват и доказателства/ в депозираните отговори по чл.287 ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1 т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 26 от 16.02.2018г. по в.т.д.№ 323/2017г. на АС Велико Търново по касационните жалби на „Път Инвест”ООД/н/ и на ЕТ“Път Инженеринг – В. С.“.
Оставя без разглеждане касационната жалба на синдика на „Път Инвест”ООД/н/ срещу имащата характер на определение част от същото решение в частта за разноските и връща делото на АС Велико Търново за произнасяне по реда на чл.248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: