Определение №802 от 24.10.2014 по търг. дело №834/834 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 802

София, 24.10.2014 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 834 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място], обл.Велико Търново против Решение № 342 от 20.12.2013г. на АС Велико Търново по в.т.д.№ 295/2013г., с което е потвърдено Решение № 284/20.11.2012г. и допълнително решение № 84/20.05.2013г. по т.д.№ 74/2012г. на Русенския ОС за отхвърляне на иска на [фирма] като правоприемник на [фирма] против [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] за установяване съществуване на вземане по запис на заповед от 27.09.2011г. за сумата 186 855.20лв., ведно със законната лихва от 16.12.2011г. и за разноските за заповедното производство, за които е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 11790/2011г. на РС Русе, поради настъпило след предявяване на иска погасяване на задължението чрез плащане и прихващане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Становището е, че разпоредбата на чл.235,ал.3 ГПК не следва да намери приложение при издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК и при извършено след издаване на заповедта за изпълнение плащане от длъжника, установителният иск, предявен по реда на чл.422 ГПК следва да бъде уважен.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителните предпоставки на т.1-т.3 на чл.280,ал.1 ГПК е поставя процесуалноправният въпрос: към кой момент следва да се установи вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и следва ли да се съобразява плащането, направено след издаване на заповедта. Становището е, че в производството по установяване на вземане по заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, приложението на разпоредбата на чл.235,ал.3 ГПК води до неприемливи последици, защото ако бъде съобразено плащането на длъжника след издаване на заповедта, това би означавало отхвърляне на иска, имащо за последицата обезсилване на заповедта и възможността длъжникът да се снабди с обратен изпълнителен лист за платените суми по реда на чл.422,ал.3 ГПК и чл.245,ал.3 ГПК, което обезсмисля заповедното производство.
В писмен отговор [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, съставът на апелативния съд е съобразил безспорния между страните факт, че записът на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителният лист, има за основание задължения на [фирма] към ищеца по търговски сделки, сключени през 2011г., установен е и размерът на задължението по стоящото зад абстрактната сделка каузално правоотношение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /16.12.2011г./- 186 855лв. Отчетено е също така безспорното обстоятелство, че погасяването на част от задължението е извършено чрез прихващане на 14.02.2012г., а в хода на съдебното производство е платен и остатъкът. По становището на ищеца, който не е оспорвал погасяването на вземането-предмет на заповедта, че съществуването на вземането следва да бъде установено към датата на образуване на заповедното производство, което обуславя уважаването на иска, въззивната инстанция е мотивирала, че разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК е приложима в производството по реда на чл.422 ГПК, поради което ако вземането, предмет на установителния иск е погасено в хода на исковото производство, искът подлежи на отхвърляне, но обратен изпълнителен лист няма да бъде издаден, защото вземането към датата на подаването на заявлението е съществувало.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора процесуалноправен въпрос произтича от задължителните за съдилищата постановки в приетото на 18.06.2014г. Тълкувателно решение № 4 по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и съответстващите на тях изводи в обжалвания съдебен акт. Съгласно т.9, в производството по чл.422, респ.чл.415,ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес и нормата на чл.235,ал.2 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповедта. Релевирането на правопогасяващи възражения, чийто ефект е настъпил както преди подаване на заявлението, така и след депозирането му и до приключване на съдебното дирене в исковото производство, е допустимо; допустимо е и възражение за доброволно плащане и прихващане- т.11в. При отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, а в хипотезите на отхвърляне на иска поради доброволно погасяване на вземането, обратен изпълнителен лист се издава само ако сборът от сумата, получена от кредитора по изпълнителния лист в изпълнителното производство и сумата на задължението, погасена доброволно от длъжника, надхвърля по размер вземането, предмет на заповедта за изпълнение; изпълнителният лист се издава за разликата, а ако сборът не надхвърля по размер вземането – такъв не се издава- т.14 от Тълкувателното решение.
С приемането на тълкувателното решение съществуващото противоречие в практиката на съдилищата е преодоляно и поради съответствие на изводите на въззивния съд с дадените отговори от Общите събрания на двете колегии на ВКС, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Разноски за насрещните страните не се присъждат, тъй като ВКС не е сезиран с искане.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на Решение № 342 от 20.12.2013г. на АС Велико Търново по в.т.д.№ 295/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top