2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
С., 10.01. 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на втори декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1705 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 27 от 28.01.2013 год. по гр.д.№ 1279/2012 год. на Русенския окръжен съд, с която е потвърдено Решение № 1770 от 23.10.2012 год. по гр.д.№ 3471/2012 год. на Русенския районен съд. ТС това решение са били отхвърлени предявените по реда на чл.422 ГПК субективно съединени искове на [фирма] срещу А. Н. Н. и Ю. С. Н., за съществуване на задължение в размер на 21399.98 лв., произтичащо от просрочено задължение по договор за кредит, дължими лихви и съдебни разноски, за които вземания на основание чл.417 т.2 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу С. Н. Н., А. Н. Н. и Ю. С. Н..
В представен писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, ответниците по касация А. Н. Н. и Ю. С. Н., чрез процесуалния си представител изразяват становище, че липсват основания по чл.280 ал.1 ГК за допускане на касационен контрол. Изложени са и доводи по неоснователността на касационната жалба. Претендират разноски.
Както бе посочено по-горе, въззивното решение е постановено по предявени по реда на чл.422 ГПК субективно съединени искове за установяване съществуването на задължение произтичащо от обявен за предсрочно изискуем договор за кредит по който С. Н. има качеството на кредитополучател, [фирма] – качеството на кредитодател, а А. и Ю. Н. – качеството на поръчители по кредита. По реда и на основание чл.418 вр.чл.417 т.2 ГПК банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за главницата по кредита срещу тримата солидарни длъжници.
Последователно подържаната теза на поръчителите-ответници е, че искът на [фирма] срещу тях е преклудиран, тъй като заповедното производство е инициирано след изтичането на срока по чл.147 ал.1 ЗЗД.
Тезата на [фирма] е, поръчителите изрично са се съгласили с изменението на договора за кредит – чл.147 ал.2 ЗЗД, което съгласие обхваща и ангажирането на отговорността им извън срока по ал.1 на чл.147 ЗЗД.
За да отхвърли иска, Русенският районен съд се е позовал на дерогиране разпоредбата на чл.147 ал.1 ЗЗД. Въззивният съд е стигнал до същия извод, поради което е потвърдил първоинстанционния акт.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като от съдържанието му може да бъде изведен въпроса за тълкуването на обсега на съгласието по чл.147 ал.2 ЗЗД и по-конкретно, обхваща ли то и отпадане по отношение на поръчителя на правилото за срока по чл.147 ал.1 ЗЗД.
По отношение на така формулирания въпрос предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е налице, поради което касационен контрол ще следва да бъде допуснат. Касаторът дължи държавна такса по чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. в размер на 427.98 лв., вносима по сметката на ВКС в 1-седмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 27 от 28.01.2013 год. по гр.д.№ 1279/2012 год. на Русенския окръжен съд.
УКАЗВА на [фирма], че следва да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 427.98 лв. и да представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока и с оглед изпълнение на задължението за държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.