3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
С., 25.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2704 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. С. П. и Д. А. Д. срещу Решение № 66 от 06.02.2013 год. по гр.д.№ 1574/2012 год. на Пловдивския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на М. П. и Д. Д. срещу Решение № 223 от 01.10.2012 год. по т.д.№ 44/2012 год. на Кърджалийския окръжен съд с която са отхвърлени предявените при условията на евентуалност субективно съединени искове по чл.422 ГПК срещу К. К. Д. и [фирма] за установяване съществуването за вземане за сумата 30000 лв. за което по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на Д. А. Д.. След издаването на заповедта, Д. е цедирал вземането си на М. П., поради което искът е предявен и от двамата.
За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че той е погасен по давност, зачитайки направеното от ответника възражение. Оставил е без уважение искането на М. П. и Д. Д. за изменение на иска и преминаване от установителен към осъдителен иск с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ. Отрекъл активната легитимация на цедента Д., приел е за недоказано оспорването на истинността на издадения на 10.10.2006 год. запис на заповед, въз основа на който е издадена заповедта по чл.417 т.9 ГПК.
Въззивният съд е обезсилил решението на КжОС в частта, имаща характер на определение по чл.194 ал.2 ГПК. Потвърдил е първоинстанционното решение в останалата му част.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК отговор на изложението, ответниците по касация К. Д. и [фирма], чрез процесуалния си представител изразяват становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат. Направено е искане за присъждане на разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторите се позовава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на процесуалноправния въпрос дали е допустимо при направено от ответника по иск с правно основание чл.422 ГПК възражение за изтекла погасителна давност, ищецът да премине към осъдителен иск по чл.534 ал.1 ТЗ и на материалноправния въпрос – кой е първичния правопораждащ факт за възникване на правото да се предяви иск с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ, валидността на вземането по записа на заповед или изтичането на давностния срок по чл.531 ТЗ.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на който и да е от посочените въпроси произтича от следното:
Както разпоредбата на сега действащия чл.214 ГПК, така и на отменения чл.116 ГПК-1952 год. са ясни – ищецът може да измени или основанието или петитума на вече предявения иск, но не и да премине към изцяло нов иск, както са се домогвали да сторят ищците. Законодателят не е предвидил каквито и да било изключения от това правило, а още по-малко, то да се дължи на направено възражение за изтекла погасителна давност. Ясна е и нормата на чл.534 ал.1 ТЗ – в кои случаи приносителят на менителничен ефект може да предяви иск за неоснователно обогатяване. Такъв иск с в случая няма предявен, поради което въпросът за правопораждащият факт е извън предмета на настоящето дело. В случай, че искът бъде предявен в отделно производство, в неговите рамки би се разрешил и въпроса, посочен по-горе.
С оглед изхода на спора, ще следва да бъдат присъдени направените от ответника разноски, възлизащи на 300 лв., съобразно заплатеното адв.възнаграждение по представеното с отговора пълномощно.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 66 от 06.02.2013 год. по гр.д.№ 1574/2012 год. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА М. С. П. и Д. А. Д. да заплатят на К. К. Д. и [фирма] сумата 300 лв. (триста лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.